Решение № 263 от 15.06.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Ловеч, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20254310100650 по описа за 2025 година установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 221, ал. 2 КТ и за законна лихва по 86 ЗЗД:

Подадена е искова молба от „Вкусотерия" ЕООД ЕИК 203958106, адрес: ***, представлявано от **** и адрес за призоваване и съобщения: ****, чрез: адвокат Ц. С. Д., личен № *** и служебен адрес: град ****, тел. ****, против: А. С. Х., ЕГН **********, адрес: ****, с правно основание: чл.415, ал.1, т.2 ГПК, цена на иска: 2799,00 лева, по която се изтъква, че със Заповед № 6/24.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение", доверителят й е прекратил трудовото правоотношение с ответницата по иска А. С. Х., считано от 26.04.2024 г. Заповедта е връчена лично на ответницата на същата дата.

Тъй като трудовото правоотношение е прекратено без да се спази дължимото предизвестие от страна на работника за работодателя-ищец в настоящото производство е възникнало право на обезщетение на основание чл. 221, ал.2 от КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения в размер на 2799,00 лева. Срокът на предизвестието е 3 месеца, еднакъв и за двете страни и е уговорен в сключения между страните трудов договор № 59/09.01.2024 г. В заповед № 6/24.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" изрично е указано, че ответницата дължи обезщетение за неспазено предизвестие, както и че същата служи за покана за доброволно изпълнение. До настоящия момент ответницата не е заплатила на доверителя й дължимото обезщетение. Вкусотерия" ЕООД е депозирала пред ЛС Ловеч Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за горните суми по чл. 410 от ГПК. При връчване на съобщението на адресата не е намерен на известните адреси. Извършено е призоваване по реда на чл. 42, ал.2 от ГПК.

1

Изтъква се още, че съдът, по ЧГД № 1218/2024 г. е приел, че съобщението до длъжника е връчено на основание чл. 47, ал.1 от ГПК. С разпореждане № 670 по ЧГД № 1218/2024 г. е указано, че може да предяви иск пред съответния съд. Поради, което депозират настоящата искова молба, с която предявяват иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. Видно от ч. гр. д. № 1218/2024 г. по описа на Районен съд Ловеч, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 627/09.07.2024 г. за сумата 2799,00 лева главница-за обезщетение за неспазено предизвестие и законна лихва от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането. С разпореждане от 670 заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК подаваме настоящата искова молба. От представените с исковата молба писмени доказателства безспорно се установява, че ответницата е работила по трудово правоотношение с ищеца на длъжността „Барман" по силата на трудов договор № 59/09.01.2024 г. В т.7 от договора страните са уговорили тримесечно предизвестие при прекратяване на договора по чл.326 и чл.328 КТ.

Със заповед № 6/24.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение" доверителят му е прекратил трудовото правоотношение с ответницата по иска А. С. Х., считано от 26.04.2024 г., Заповедта е връчена лично на ответницата на същата дата.

Ищецът претендира заплащане на обезщетение от ответницата на основание чл. 221, ал.2 от КТ и условията на трудовия договор между страните, с в размер на три брутни трудови възнаграждения за неспазения срок на предизвестието. Плащането на посочената сума няма характер на обезщетение за вреди, тъй като сумата е определена глобално и не е съизмерима с някакви претърпени или дори предполагаеми вреди. По естеството си това плащане представлява заместваща престация, която цели да замени дължимото спазване на срока на предизвестието със заплащане на определената от закона сума.

По гореизложените съображения счита, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло, като моли да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на „Вкусотерия" ЕООД, гр. Велико Търново, ул. "П.Ю. Тодоров" № 8 ЕИК 203958106, представлявано от **** за сумата 2799,00 лева за обезщетение за неспазено предизвестие, лихва от 05.07.2024 г./ дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 627/09.07.2024 г. по ч. гр. д.

№ 1218/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд както и в случай, че се уважи исковата претенция на доверителя й на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014Т. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски, както следва: в заповедното производство - в размер на 56,00 лв., представляващи държавна такса, 700,00 лева адвокатско възнаграждение, както и на разноските в исковото производство за ДТ и адвокатско възнаграждение.

2

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника по делото, редовно призован чрез работодател.

Изпълнено е производството по чл.140 от ГПК, представен и проекто – доклад на страните.

В откритите съдебни заседания, страните не участват лично или чрез представител.

Ищецът чрез адв. Николова депозира молба 3472 със становище по хода на делото и списък на разноските по ГД №650/25г и документ за платена д.т. ЧСИ.

Съдът като съобрази приетите по делото по съответния ред писмени доказателства:

Договор за правна защита и съдействие за адв. Д.; ТД № 59/09.01.2024 г.; Заповед № 6/24.04.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание; вносна бележка за внесена ДТ-55,96 лв.; Справка за действащи ТД на ответницата от НАП; Справка за работодател; Служебна справка от ЕИСС за „Варнан Хаузинг Ренюъл" ЕООД; Служебна справка от ЕИСС за постоянен/настоящ адрес на ищцата и ТД; Вносна бележка за платена такса към ЧСИ-122,47 лв.; искане до ЕПЕП от адв. Д. от 25.03.2026 г. и ч.гр.д. № 1218/2024 г. на РС Ловеч , намира от правна и фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

221, ал. 2 КТ:

Издадена е Заповед по чл.410 ГПК 627/09.07.24г. за процесните суми в полза на ищеца: 2799.00 лева-главница, лихва от датата на подаване на заявлението-05.07.24г., до окончателното изплащане на сумата, както и разноските на заявителя: 56,00 лева-д.т. и сумата 700,00 лева-адв. в-е.

Посочено е в основанието за издаването й, че вземането произтича от следните обстоятелства: обезщетение на работодател за неспазено предизвестие от работник по чл.

221, ал.2 от КТ и разноски по производството. Трудовото правоотношение с работника е прекратено след налагане на дисциплинарно наказание уволнение и при условията на неспазено предизвестие от страна на работника. На основание чл. 221, ал.2 от КТ и условията на трудовия договор между страните, служителят дължи на работодатели обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения в размер на 2799,00 лв.

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение е и покана за изплащане на тези суми. Връчена е на работника на 26.04.2024 г.

Видно от приложения ТД №59/09.01.2024г., сключен на осн. чл.70-Изпитване във вр. с чл.67, ал.1,т.1 КТ,страните са били в трудово правоотношение, считано от 10.01.2024г., по силата на което е заемала длъжността „барман“. Уговорен е срок за изпитване като в т.9.1. в полза на работодателя и е определен до 10.07.2024г.-т.6. В т.7 е посочен срок на предизвестие 90 дни без да е посочен в полза на кого е, т.е приложимо е и за двете страни.

Със заповед №6/24.04.2024г., поради неявяване на ответника на работа на 18.04. и на 19.04.2024г., след изтичане на отпуск поради временна нетрудоспособност на 17.04.2024г., й е наложено дисциплинарно наказание уволнение при спазване на съответните разпоредби 3 като й е прекратено трудовото правоотношение считано от датата на връчване на настоящата заповед. Вписано е, че на осн. чл.221,ал.2 КТ, служителя дължи обезщетение на работодателя три брутни трудови възнаграждения, съгласно срока на предизвестието, еднакъв и за двете страни в размер на 2 799,00 лева като настоящата заповед да се счита и за покана за доброволно плащане от страна на работодателя.

Получена е на 26.04.2024г. от съответния ред. ответницатаНяма доказателства, че обжалвана по

Указано е на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже в производството съществуването на вземането, неговия размер.

Ответника не е направил каквито и да е право: погасяващи, препятстващи, отлагателни възражения по паричните претенции срещу него и в хода на делото.

В случая ТПО е прекратено поради нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.1, предл. трето-неявяване на работа.

С оглед посоченото основание в ТД чл. 70, ал.1 от КТ, във вр. чл. 67, ал.1, т.1 от КТ, посочен "срок за изпитване до 10.07.24г. в полза на работодателя, съдът приема, че трудовият договор между страните е безсрочен, със срок за изпитване. Уговарянето на срок за изпитване има за последица възможността на страната, в чиято полза е уговорена клаузата за изпитване, в срока за изпитване да прекрати договора без предизвестие и без да дължи посочване на причини за прекратяване на договора. Тази възможност за прекратяване на договора обаче не лишава страните по такъв договор от правото да го прекратят на всички останали основания, предвидени в Кодекса на труда. Ето защо съдът намира, че наличието на клауза за изпитване в процесния договор не е пречка същият да бъде прекратен от ищцата на основание дисциплинарно уволнение, ако са налице предпоставките за това.

Спорното материално право във връзка с предявената искова претенция се обуславя от възникването на следните материални предпоставки, свързани с приложението на чл. 221, ал. 2 КТ, според която "При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудов възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудов правоотношение",

Или следва да се установи: наличие на наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на заеманата от работника длъжност, заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание "уволнение" следва да е влязла в сила, като следва да са доказани размера на последното брутно трудово възнаграждение и срока на предизвестието.

С обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ се репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за обезвреда им се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. Следователно обезщетението по чл. 221, ал. 2 КТ е предвидено да възмезди 4 вредите произтичащи от прекратяване на трудовото правоотношение вследствие на дисциплинарно уволнение.

Преди да се произнесе по основателността на претенцията съдът следва да прецени характера на трудовия договор /срочен или безсрочен/. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. А ал. 4, т. 2 на същия член сочи, че действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва: в случаите по ал. 2 и 3 - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.