Определение № 18726 от 03.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18726 гр. София, 03.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508632 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Т. А. против определение № 17616/24.06.2025 г. по гр. дело № 44325/2024 г. на СРС, 164 с-в, с което на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК съдът е спрял производството до приключване с влязло в сила решение на преюдициалния спор по гр.д. № 52287/2023 г. на 31 състав на СРС. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на определението. Частният жалбоподател посочва, че приетите от съда доказателства не доказват категорично наличие на процес между същите страни и относно същия имот, който да обуславя спиране на делбеното производство. Посочва се, че спирането на делото не съответства на целта на правната уредба — в първата фаза на делбеното производство съдът е длъжен да се произнесе по въпросите между кои лица, за кои имоти и при какви квоти следва да се допусне делбата, което обхваща и въпроса за наличието на съсобственост. Предявеният по другото дело иск не изключва правомощието на съда по делбеното дело да извърши собствена преценка относно действителността и обема на правата върху имота. Моли съда да отмени обжалваното определение.

В отговор на частната жалба Д.К. А. и Р.К.П. заявяват становище за неоснователност. Посочват, че В изложението се сочи, че към момента на предявяване на иска за делба вече е било образувано отделно производство по отрицателен установителен иск за собственост върху същия недвижим имот, по което страни са идентични със страните по делбеното дело. Това 1 производство следва да приключи с решение със сила на пресъдено нещо, респективно, решението е с преюдициално значение спрямо делбата. Изходът от делото за делба е изцяло обусловен от приключилия с влязло в сила съдебен акт по спора за собственост, тъй като възможността за допускане на делба предполага изясняване на принадлежността и обема на правото на съсобственост. Ако се установи, че някое от лицата не е собственик, то не разполага и с правен интерес от иска за делба и такъв иск ще е недопустим. В отговора се подчертава, че възможността споровете за собственост да бъдат разрешавани в рамките на делбения процес е само правна възможност, а не задължение, и че паралелното висящо исково производство за собственост оправдава спиране на делбата до разрешаване на основателността на материалното право. Аргументира се, че нито времето на предявяване на исковете, нито идентичността на страните са пречка – когато приобретател черпи права от дарител, решението по спора относно собствеността върху имота е обвързващо и за приобретателя. Молят съда да потвърди обжалвания акт.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Производството по гр. дело № 44325/2024 г. e образувано по предявен на 25.07.2024 г. от С. Т. А. против Д.К. А. и Р.К.П. иск за делба на недвижим имот: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134,613.471.2.100 с адрес на имота гр. София, община Столична, район „Подуяне“, ж.к.“ ********, вход Г, етаж 6, апартамент 19 с прилежащи части мазе № 17, с площ от 2,90 кв.м., заедно и с прилежащите на апартамента 0,612 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, съставляващо ПИ ***.

Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание договор за дарение, сключен на 20.06.2023 г. с баща му Т.С. А.. По отношение на останалата ½ твърди ответниците да са собственици на имота по наследство от своята баба Д.В. А.а, която придобила имота по време на брака й със С. А.. Моли съда да допусне делба на недвижимия имот при посочените квоти.

В отговор на исковата молба ответниците оспорват предявения иск.

2

Посочват, че договорът за продажба на държавен имот е сключен на 04.04.1969 г. със С. А. по време на брака му с Д. А.а. Имали двама сина: Т.С. А. и К.С. А.. Поради влошени отношения в семейството волята на родителите била жилището да остане за синът К. А.. Последният през 1996 г. се завърнал от чужбина и заживял в жилището на родителите си. Същата година в апартамента заживял и брат му Т. А.. К. А. заявил на брат си Т. А., че счита жилището за свое, с което брат му се съгласил и през 1998 г. го предоставил на брат си и заминал за САЩ, където живеел и понастоящем. Впоследствие К. А. заживял с Ц.Г., като от съвместното им съжителство се родил синът им Д. А..

К. А. починал на 03.10.2013 г., наследници по закон са Р.П. (отказала се от наследството на своя баща на 21.11.2013 г.) и Д. А.. Твърдят през всички тези години С. А. и баща му да са посетили апартамента най-много веднъж, като не подлагали под съмнение, че собствеността на е на Д. А. и Ц.Г.. Д. А. узнал за сключения между С. Т. А. и Т.С. А. договор за дарение. При твърдяно придобивно основание давност на 21.09.2023 г. Д. А. и Ц.Г. предявили срещу Т. А. и С. А. иск за признаване за установено, на основание чл. 124 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗС, че са собственици на имота.

От постъпила по делото служебна справка е видно, че предмет на гр. дело № е предявен от Д. А. и Ц.Г. против Т. А. и С. А. иск с правно основание чл. 124 ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗС при твърдение ищците да са придобили по давност недвижим имот с идентификатор ***. В справката е отбелязано, че делото е в етап размяна на книжа по чл. 131 ГПК.

Настоящият съдебен състав приема, че искът, предмет на разглеждане по гр. дело № 52287/2023 г. на СРС, 31 с-в се явява преюдициален по отношение на иска за делба. Въведените са твърдения за право на собственост, различно от посоченото от ищеца в сезиращата молба по делото за делба, установяването на които е от значение за това кои са собствениците на имота и към кой момент правото на собственост е възникнало. В този смисъл е и съдебната практика, според която: когато съделител е предявил в отделен исков процес иск за установяване правото му на индивидуална собственост върху имота, предмет на делбата, не е налице обективен идентитет между предмета на това дело и делото за делба, а е налице връзка на преюдициалност. Правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за собственост е налице и в случаите, когато оспорването на съсобствеността е извършено в срока по чл. 342 ГПК чрез възражение, защото по 3 преюдициалните спорове, повдигнати с възражение в делбеното производство не се формира сила на пресъдено нещо. Ако приеме възражението за основателно, съдът ще отхвърли иска за делба, но решението няма да има установително действие за това кой е собственик на съответния имот. Затова за заинтересованата страна е налице правен интерес да предяви в самостоятелно производство правата си в случаите, когато има интерес силата на пресъдено нещо да обхваща и принадлежността на правото на собственост.

(Определение № 10/10.01.2019 г. по ч.гр.д. № 4548/2018 г. на ВКС, I г.о.).

Допълнително се акцентира, че при предявен в самостоятелен исков процес извън делбата по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено правото на собственост върху претендираната от съделител ид. част от имота, предмет на делбата, като придобито по давност, този иск иск е преюдициален спрямо делбения процес (така Решение № 50025/28.02.2023 г. по гр.д. № 1898/2022 г. на ВКС, I г.о.) .

По изложените съображения обжалваното определение е правилно и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Поради гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частна жалба вх. № 225307/26.06.2025 г. на С. Т.

А. против определение № 17616/24.06.2025 г. по гр. дело № 44325/2024 г. на СРС, 164 с-в, с което на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК съдът е спрял производството до приключване с влязло в сила решение на преюдициалния спор по гр.д. № 52287/2023 г. на 31 състав на СРС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4