Определение № 1402 от 07.06.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1402 гр. София, 06.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501133 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по ЧЖ от адв. Н. Р. – пълномощник на ищцата Х. Г. срещу определение №3278/06.03.20214г. по гр.д. №11762/2022г. на СГС, с което производството по делото е прекратено по отношение на ответниците Н. З. и Н. З.. Изложени са оплаквания, че определението е неправилно, тъй като за ищцата не е налице правен интерес от водене на делото, поради оспорване на правото й на собственост и недопускането й в имота от ответниците и реализирането на фактическа власт от тях. Възразява се също, че след като ИМ е редовна, платена е държавна такса за разглеждане на исковете и е връчен препис от нея на ответниците, които са депозирали отговори, производството по делото не е следвало да бъде прекратявано. Въз основа на изложеното иска атакуваният акт да бъде отменен и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд с указания за разглеждане на всички искове по същество.

Отговор на ЧЖ е подаден само от ответника Н. З., който чрез пълномощника си изразя становище за неоснователност на същата. Сочи, че правилно съдът е намерил, че липсва правен интерес за ищцата по иска й срещу З.. Повтаря и поддържа възраженията срещу иска, изложени в отговора на ИМ, свързани с непререшаемост на спора, поради наличието на влязло в сила решение за ревандикация на същия недвижим имот.

Съдът констатира, че ЧЖ на Х. Г. е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от страна, притежаваща право на жалба, поради което е допустима. Заедно с това отговаря на изискванията за редовност.

Преценена по същество ЧЖ се явява и основателна, поради следното :

Исковото производство е инициирано с ИМ от Х. Г., в която са изложени обстоятелства за придобито от нея право на собственост на основание покупко – продажба, реализирана през 2017г. по отношение на недвижими имоти : поземлен имот с идентификатор ***, находящ 1 се в гр. ***, р-н „***“, ул. „***“ №12, с площ на имота от 1152 кв.м., ведно с построените в него: сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 83 кв.м. на един етаж, предназначение - постройка на допълващо застрояване, сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 45 кв. м., с предназначение - за хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор *** на един етаж, със застроена площ от 50 кв.м., с предназначение за хангар, депо, гараж. Сочи, че продавачи по сделката са Н.

Д., С. Д. и А. Д.. При условията на евентуалност навежда и придобивно основание давностно владение, като своето такова присъединява към владението осъществявано от праводателите й до продажбата.

В ИМ е изложено фактическо твърдение, което се установява от влязлото в сила на 13.02.2002 г. решение по гр. д. №169/1999 г. на Софийски градски съд, IV-А състав, че е признато за установено по отношение на двамата ответници З., че праводателите на ищцата - Н. Д., С. Д. и А. Д., са собственици на парцел с квадратура от 1150 кв.м. и З. са осъдени да им предадат владението на същия.

В ИМ на Г. обаче липсват твърдения дали в периода от влизането в сила на този съдебен акт до сделката, която я легитимира като собственик, който е 15 години, праводателите й са установили своя фактическа власт. Не е ясно същите снабдили ли са се изпълнителен лист въз основа на решението за ревандикация и проведено ли е принудително изпълнение. Липсват твърдение след покупко – продажбата на имота от 2017г. дали продавачите Д. са предали владението върху процесните имоти на купувача Г..

Заедно с горното, в ИМ няма твърдения дали ответниците З. изобщо са губили фактическата власт върху имота след съдебното решение от 2002г. и дали са установявали отново такава върху процесния имот, на какво основание и към кой момент е станало това.

Твърдения за горните обстоятелства първоинстанционният съд следва да изиска от ищцата, за да направи преценка дали има нови факти и обстоятелства спрямо тези, които са разглеждани в производството по гр. д.

№169/1999 г. на Софийски градски съд. Само при изясняване на същите съдът може да направи обоснована преценка дали производството е недопустимо, поради забраната за непререшаемост по чл. 299, ал.1 от ГПК. В казуса първоинстанционният съд е приел, че решението по това дело има действие и по отношение на правоприемниците на страните без да изясни дали фактическата обстановка по този спор е идентична с настоящата, още повече, че предмет на настоящото дело е не само поземленият имот, но и изградени в него сгради. Т.е. не било могло да има пълна идентичност в предмет на двете производства.

Ако обаче първоинстанционният съд установи, че настоящият спор е идентичен със спора по гр. д. №169/1999 г. на Софийски градски съд, той има основание да прекрати настоящото дело, поради забраната на чл. 299, ал.1 от ГПК решен с влязло в сила решение спор да се пререшава, а не поради липса на правен интерес за ищцата. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на правото на иск. Силата на пресъдено нещо и 2 постановената от нея забрана по чл. 299 от ГПК за пререшаване на същия спор между същите страни/или техни приемници, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за валидно развитие на исков процес.

В атакуваното определение СГС е смесил двете процесуални предпоставки, като е приел, че поради разрешения вече с влязло в сила решение спор между праводателите на ищцата и ответниците З., за нея не е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Двете предпоставки за допустимост на иска се преценяват самостоятелно и въз основа на различни обстоятелства. Съдът следва първо да прецени дали спорът е от категорията на непререшаемите по смисъла на чл. 299, ал.1 от ГПК и ако не е такъв, да изследва правния интерес на ищцата.

Въззивният състав констатира, че първоинстнационният съд е дал некоректни указания на ищцата за отстраняване на нередовности на ИМ, като е изискал от нея да обоснове правния си интерес. Съгласно чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК ищцата следва да изложи обстоятелствата, на които се основава искът, поради което съдът следва да й даде конкретни указания за какви обстоятелства да изложи твърдения, за да прецени наличието на правен интерес. В разпореждането от 13.11.2022г. СГС е изискал от Г. да обоснове правен институт, и така я е лишил от ясни и конкретни насоки за нередовностите, които изисква да бъдат отстранени.

По изложените съображения, апелативният съд приема, че прекратителното определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията по – горе.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че разноски за производството по частната жалба не се дължат самостоятелно на частната жалбоподателка, а същите са част от общия размер на разноските по дело.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №3278/06.03.20214г. по гр.д. №11762/2022г. на СГС и връща делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията в обстоятелствената част на настоящия акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4