Решение № 20223 от 08.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20223 гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20231110145920 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Предявени са от „Банка ДСК“ЕАД срещу А. К., ЕГН **********, по реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

430, ал. 1и ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата в размер на 3 537,10 евро - главница, ведно със законната лихва от 16.08.2023 год. до окончателното й заплащане; сумата в размер на 350,93 евро - представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.04.2020 год. до 25.01.2021 год.; сумата в размер на 14,45евро - представляваща санкционираща лихва /неустойка/ за периода от 16.04.2020 год. до 25.01.2021 год., сумата в размер на 857,91 евро представляваща обезщетение за забава за периода от 26.01.2021 год. до 29.05.2023 год., както и сумата от 60 евро - представляваща разходи при изискуем кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че на 16.12.2015 г. бил сключил с ответника Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който бил предоставил на кредитополучателя кредит в размер 5 000 евро със срок за издължаване 120 месеца до дата на краен падеж на 16.12.2025 г. Твърди, че кредитът бил усвоен в пълен размер на 16.12.2015 г. по разплащателна сметка на кредитополучателя. За предоставянето на кредита страните били договорили, че същият се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 11 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0,049 % и фиксирана стандартна надбавка в размер на 10,951 % при изпълнение на Условията на програма за обвързана продажба „ДСК Партньори“. При нарушаване на условията кредитополучателят губел правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез увеличаване на надбавката. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент, бил стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер 13,401 %. Твърди, че кредитополучателят бил направил заявка за ползване на преференциални условия и учредил, чрез Договор от 1

16.12.2015 г. залог върху вземанията за трудово възнаграждение и други трудови правоотношения и залог върху вземанията на залогодателя по банкова сметка. За падежна дата било определено всяко 16-то число на месеца. Сочи, че съгласно чл. 19.1 от Общите условия към договора за кредит, при забава на плащането на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер 10 процентни пункта.

Ищецът твърди, че длъжникът бил изпаднал в забава в плащанията на месечните погасителни вноски повече от 90 дни /поне 4 броя от дължимите погасителни вноски/, поради което на 26.01.2021 г. и на основание чл. 19.1 и чл. 19.2 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление към Договора за кредит, банката била упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, след надлежно връчване на покана-уведомление за предсрочна изискуемост до А. К.. Евентуално, ако съдът счете, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила на твърдяната дата и на основание представената покана-уведомление, получена от А. К. на 26.01.2021 г., поради наличие на неизпълнение на договорните задължения за заплащане на дължимите месечни вноски за главница и лихва от страна на кредитополучателя, заявява, че с предявяването на настоящата искова молба, „Банка ДСК“ АД обявява предсрочната изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2015 г. на ответника, в размер на пълния му неизплатен остатък. Сочи, че бил предприел действия по събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. По така подаденото заявление на дата 30.05.2023 г. било образувано ч.гр.д. № 30518/2023 по описа на Софийски районен съд, 65 състав. С Разпореждане № 72913/13.06.2023 г. Софийски районен съд отхвърля подаденото от Банката заявление вх. № 156389/05.06.2023 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГГ1К на осн. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК. Счита, че е в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което е налице интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск, за сумите по заявлението. Моли съда да осъди ответника да заплати посочените суми. Претендира деловодни разноски, включително сумата от 188,56 лв., д.т. в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Ответникът А. К., призован при условията на чл. 48 от ГПК - чрез публикация в неофициалния раздел на ДВ, се представлява от особен представител адв. Д. П. И., САК, назначена от съда. Депозирал е писмен отговор, в който оспорва основателността на исковете. Оспорва, че е налице сключен договор за кредит между ищеца и ответника.

Оспорва автентичността на подписа, положен за А. К. в представените документи: Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2015г., Общи условдия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г., Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 16.12.2015г., Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5 ал. 2 ЗПК. Твърди, че подписът, положен за кредитополучател в посочените документи, не е положен от ответника А. К.. Моли съда да открие производство по чл. 193 ГПК за проверка на истинността на оспорените документи досежно авторството на подпис на кредитополучателя. Прави и възражение за недействителност на Договор за кредит за текущо потребление от 16.12.2015г. и ОУ към него, който е с характер на потребителски договор, съгласно е § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите. Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК в относимата редакция във връзка с чл. 11 ЗПК във връзка с чл. 10 ал. 1 ЗПК и/или чл. 5 ал. 4 ЗПК, тъй като договорът и съпътстващите го приложения - Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, Договор за залог върху вземане от 16.12.2015г., Промоционални условия по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог 2 на вземане по трудово правоотношение, заедно със залог на вземане по сметка, Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление от 16.12.2015г. , Погасителен план и ГПР, Такси по кредит за текущо потребление, Декларация по чл. 5 ал. 2 ЗПК на хартиен носител не са изпълнени на формат и размер на шрифта, равен или по-голям от размер 12 pt, което противоречи на императивна разпоредба на ЗПК. Също така не били написани на ясен и разбираем език, което да позволи на кредитополучателя и потребител обективно да се информира за икономическите последици от поемането на задължението по кредита. Договорните клаузи били също и неравноправни, като те не били уговорени индивидуално. Направено е и възражение, че договорните клаузи за възнаградителна лихва по т. 8, 8.1 от Договора за банков кредит и чл. 7.1., 7.1.2, 7.2.2., 7.2.3, 7.2.4, 7.3., 7.4., 7.5 и 7.6 от ОУ към Договора за банков кредит, договорните клаузи за ГПР по т. 9 от Договора за кредит и т. 9.1, 9.2. и 9.3 от Общите условия към Договора за банков кредит, както и договорните клаузи за заплащане на лихва за забава /санкционни лихви / по т. 19.1. и 19. 2 от Общите условия към договора за кредит, са нищожни като противоречащи на чл. 11ал. 1 т. 9 до 16 ЗПК. Същите не били индивидуално уговорени, върху съдържанието им кредитополучателят не бил могъл да влияе и същият се е намирал в по-слабо защитена позиция, като същите договорни разпоредби на основание чл. 24 ЗПК във връзка с чл. 143 ал. 1 т. 5, 10, 11, 12 и 13 ЗЗП във връзка с чл. 146 ал. 1 ЗЗП са неравноправни и като такива нищожни. Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като невравноправна, предвид че предпоставките за промяна на лихвения процент не били обективни, а зависели от субективната преценка на банката като липсвала яснота, относно методиката и математическия алгоритъм както на първоначално начисляване, така и в условията на промяна. Клаузата на т. 8.1 от договора била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискването за добросъвестност, тъй като водела до значително неравновесие между правата на банката и потребителя. В процесния договор не били посочени лихвообразуващите компоненти, не била разписана методология за определяне вида, тежестта и количествените измерения на ценообразуващите компоненти, които да са публични и обективни и да се променят автоматично, а не по волята на банката. С уговорената промяна на EURIBOR като лихвообразуващ компонент или замяната му с друг индекс по усмотрение на Банката, възнаградителната лихва била не само неопределена, но и неопределяема. Оспорва действителността на клаузата на т. 8 от Договора за кредит във връзка ст. 19.1 от Общите условия към него като счита ,че наказателната лихва в размер минимум 23.401 % годишно е с необосновано висок размер, което е в нарушение на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Размерът на уговорената наказателна лихва противоречал и на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съгласно, ал. 2 на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Оспорва същата като нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.1 от ЗЗД или че противоречи и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, преди. 3 от ЗЗД, Оспорва и клаузата на т. 19.2 от Общите условия към Договора за кредит като неравноправна. Уговореното обезщетение за забава във вид на мораторна неустойка и основен компонент, формиращ обезщетението за забава, е договорения лихвен процент по кредита, т.е. възнаградителната лихва, с втори компонент - надбавка за забава в размер от 10 процентни пункта. Сочи, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем се стигало до резултат, при който длъжникът ще дължи както възнаградителната лихва по договора, макар и същата да е посочена като компонент от мораторното обезщетение, така и допълнителна надбавка за забава. Оспорва твърдението на ищеца, че предоставил на ответника А. К. банков кредит в размер на 5000 евро по посочения в процесния Договор за кредит банкова сметка и че същият кредит е бил усвоен, както и той да е получил преддоговорна информация с оглед процесния кредит Оспорва и претендираната от ищеца сума от 60 евро представляваща разходи при изискуем кредит, като счита, че същата е нищожна поради 3 противоречие с императивната норма на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Оспорва, че е настъпила предсрочната изискуемост на вземането на твърдяната от ищцовото дружество дата 26.01.2021г. с оглед заявената за връчена от ЧСИ Стоян Якимов по искане с вх. № 040536/11.12.2020г. Покана - уведомление от Банка ДСК АД до А. К. при условията на чл. 18 ал. 5 ЗЧСИ във връзка с чл. 47 ал. 5 ГПК,като счита тази разпоредба за неприложима относно извънсъдебно връчване на изявления на кредитора до длъжника. Оспорва и изявлението в Искова молба за обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит с връчването на същата на особен представител на длъжника да е надлежно упражнено право на за обявяване на предсрочна изискуемост. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.