Решение № 971 от 15.11.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. Бургас, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. П.а като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Гражданско дело № 20242100100384 по описа за 2024 година Ищецът „Юробанк България“ АД с ЕИК: 000694749 чрез пълномощника по преупълномощаване адв. Даниел Еленков с адрес на адвокатската кантора : гр. София, ул. „Св.Св.Кирил и Методий“ № 84, ет. 4 е предявил обективно кумулативно съединени искове против И. Т. П. с постоянен адрес в гр.Б. за осъждане на ответника да му заплати следните суми: 31008,97 лв.,представляваща главница по договор за потребителски кредит № *** от 29.01.2021 год. изцяло предсрочно изискуема,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението; 1293,78 лв. ,представляваща възнаградителна лихва за периода 18.03.2022г. до 19.09.2022 год. и 1181,66 лв.,представляваща мораторна лихва за периода 18.04.2022 год. до 09.11.2022 год. Твърди,че в заповедно производство ,за което е било образувано ч.гр.д. № 7643 от 2022 год. на Районен съд Бургас ,е било отхвърлено подадено от него заявление по чл.417 от ГПК срещу ответника и са му дадени указания за предявяване на осъдителен иск за вземанията му.Заявява,че ответникът е ползвал банков кредит съгласно сключен помежду им договор за кредит № ***.Сочи,че на дата 18.03.2022 год. е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва,като е изпаднал в забава.Посочва,че с оглед формираното 1 просрочие е направил кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 19.09.2022 год. с връчена покана до длъжника.Твърди,че с поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита,като към датата на заявлението ответникът не е изплатил дължимите суми за лихви и главница.Посочва,че претендира сумите като изцяло и предсрочно изискуеми,считано от 19.09.2022 год.-дата на връчване на поканата до длъжника.Изрично заявява,че с така подадената искова молба се позовава на предсрочна изискуемост на кредита,като изрично изразява воля за обявяване на вземанията по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуеми.Претендира разноски по делото в това число и платената държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 2288,16 лв. Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са с правно основание в чл. 79,ал.1,предл. първо от ЗЗД вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД ,вр. с чл.415,ал.3,предл.2 и чл.422 от ГПК.

Ответникът И. Т. П. чрез единия от назначените двама особени представители и по-точно чрез адв. Веселина Балбазанова в своевременно подаден писмен отговор е оспорил предявените срещу него искове.Оспорил е настъпването на твърдяната в исковата молба предсрочна изискуемост,като е заявил,че волеизявлението на банката за обявяването й не е достигнало до него,поради нередовното връчване от частен съдебен изпълнител на поканата,в което е било обективирано.Заявява,че не е усвоил сумата в размер на 35000 лв. по процесния договор за кредит.Твърди,че дори и да я е усвоил ,то е заплащал редовно погасителните вноски в пълен размер, както и че не е налице основание за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията на банката.В случай,че е налице забава,заявява,че незаплатените вноски по кредита не са в посочения в извлечението от счетоводните книги на банката размер.Оспорва размера на претендираната главница,като освен това твърди,че тя включва компоненти ,които не представляват главница.Оспорва размера на възнаградителната лихва,като твърди,че не е ясно как е определен размерът й,както и че е начислена не съобразно договорения процент.Сочи,че не му е предоставена необходимата информация като потребител за вземане на информирано решение за сключване на договора.Заявява,че не е сключвал застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели оп потребителски кредити“ и не е давал съгласие за 2 заплащането й от кредита и предварителното й удържане от стойността на предоставения кредит едностранно от банката.Намира несъответствие в клаузите на договора и посоченото в погасителния план,като заявява,че в чл.1,ал.2 е записано,че застрахователната премия е платима еднократно и страните се съгласяват ,че необходимата сума за заплащането й е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа автоматично от банката при усвояването му,а в същото време в погасителния план е предвидено плащане на ежемесечни застрахователни вноски,дължими през целия срок на договора.Счита,че е налице неяснота как точно се дължи застрахователната премия и какъв е точния размер на застрахователната вноска,както и дали ежемесечната застрахователна премия е включена в годишния процент на разходите по кредита и общата дължима сума от потребителя,съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит. С оглед това намира тази клауза за нищожна.Счита,че е начислена лихва в размер различен от първоначално договорения,която няма възнаградителен характер,а представлява санкционна неустойка ,като подробно обосновава твърдението си с тълкуване на клаузи от договора.Намира,че се претендира от него обезщетение за забава в по-голям размер от предвидената законна лихва в чл.33,ал.1 от закона,което се формира от общата стойност от две лихви –увеличена лихва и мораторна лихва,за един и същ период.Счита разпоредбата на чл.20 от договора за неравноправна,тъй като условията,при които ще настъпи промяна на преференциалните условия,изразяваща се в увеличение на уговорения лихвен процент,са поставени и зависят изцяло от банката.Намира,че чл.5,ал.1 от договора противоречи на чл.10а,ал.2 от Закона за потребителския кредит,тъй като с нея банката прехвърля финансовата тежест от изпълнение на свое задължение по закон върху длъжника.Твърди,че таксата от 400 лв. ,посочена в тази клауза е платена от него преди сключване на договора или е удържана от сумата по кредита,поради което се явява недължимо платена и с нея следва да се намали претендираната главница.Същото възражение прави и по отношение на други такси и лихви,платени над договорените,в случай че от експертизата се установи че са платени такива.Счита,че таксите за действия по ограничаване на негативните последствия при просрочие са в разрез с разпоредбата на чл.33,ал.1 от ЗПК,тъй като по своя характер представляват обезщетение за вреди,свързани със забавата на плащанията от потребителя и надвишават по размер законово определеното обезщетение.Счита,че в 3 чл.3,т.8 от договора не е предоставена пълна и точна информация за всички разходи по кредита,тъй като там е посочена абсолютна стойност,но не и компонентите й.Твърди,че не е спазена и формата на договора по чл.10,ал.1 от ЗПК. В обобщение намира,че договорът е недействителен на всички посочени по-горе основания,поради което следва да дължи само размера на главницата,чиято стойност ищецът следва да докаже като усвоена суми, намален с вноските и таксите,вече заплатени от него.Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в заповедното и исковото производства,в случай,че заплатеното такова надвишава минималните размери съобразно Наредба № 2.Ангажира доказателства.

Възраженията на ответника за недействителност са с правно основание в чл.

26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. 33,ал.1 и ал.2,вр. с чл. 143,т.3 и чл. 146,ал.2 от ЗЗП и чл.22 от ЗПК. Възражението на ответника за прихващане е с правно основание чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД.

Окръжен съд Бургас , като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните,а това е видно и от приложените писмени доказателства ,че на 29.01.2021 год. е бил сключен договор за потребителски кредит № ****,по силата на който ищецът-банката е поела задължение да предостави на ответника-кредитополучател потребителски кредит в размер на 35000 лв. за текущи нужди,а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит,заедно с дължимите лихви ,в сроковете и при условията на договора-чл.1,ал.1 от договора.Съгласно чл.6 крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата ,посочена в погасителния план ,неразделна част от договора за кредит.В чл.2,ал.1 е уговорено,че разрешеният кредит се отпуска по индивидуализирана с IBAN сметка в банката на името на кредитополучателя И. Т. П.,за откриването на която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка между кредитополучателя и банката.В чл.3,ал.1 от договора е уговорена годишната лихва,която кредитополучателят дължи на банката:за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита /период на прилагане на фиксирана лихва/,кредитополучателят дължи на банката лихва,изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент,в размер на 5.200%;от тринадесетия 4 месец до крайния срок на издължаване на кредита/период на прилагане на променлива лихва/,кредитополучателят дължи на банката лихва,изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент,в размер на 5.200 %,който представлява сбор от референтен лихвен процент,плюс фиксирана договорна надбавка,като за референтен лихвен процент по договора се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ на банката за необезпечени кредити,в съответната валута лева или евро,приложим за съответния период на начисляване на лихвата,съгласно ал.2 и следващите на чл.3.В ал.2 на чл.3 е посочено,че референтният лихвен процент ПРАЙМ за необезпечени кредити се определя от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно методология на банката за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити,публикувана на интернет страницата на банката и представляваща Приложение № 1 към договора за кредит.Изрично е отбелязано,че ПРАЙМ подлежи на преразглеждане на тримесечна база при спазване на условията ,описани в методологията.В ал.7 на чл.3 е прието,че дължимите лихви се начисляват от датата на усвояване на кредита по договора,като за дата на усвояване се счита датата на заверяване на сметката на кредитополучателя по чл.2,ал.1 от договора.В ал.8 на чл.3 е посочен годишният процент на разходите по отпуснатия кредит -7,65 %, както и общата сума ,дължима от кредитополучателя -46340,49 лв. ,изчислени към момента на сключване на договора.В ал.9 на чл.3 са изрично включени допусканията ,при които е изчислена стойността на годишния процент на разходите по ал.8 от 7,65 %.От съдържанието на ал.10 и ал.11 на чл.3 е видно,че в размера на приложимата годишна лихва по чл.3,ал.1 на договора са отразени преференциални лихвени условия/спрямо стандартните лихвени условия на банката приложими към момента на сключването му/,но при спазване от страна на кредитополучателя на конкретно дефинирани в две точки задължения .В чл.4 е договорено,че погасителните вноски за издължаване на кредита,включително дължимите лихви,се заплащат на съответната падежна дата от съответния месец,посочена в погасителния план,а ако падежът на погасителна вноска съвпадне с неприсъствен ден,тя може да бъде направена и в първия работен ден след падежа,без това да представлява забава на кредитополучателя по смисъла на договора.Съгласно чл.7 кредитополучателят погасява кредита на анюитетни месечни вноски,включващи лихва и главница и посочени като брой,размер и падежна 5 дата в погасителния план,неразделна част от договора.В следващите алинеи на чл.7 са уговорени случаите ,при които банката променя размера на предстоящите/непадежирали/ погасителни вноски и начина,по който информира кредитополучателя за тази промяна.В чл.8 е договорено,че погасителните вноски съгласно погасителния план се изплащат в брой до 18 число на месеца или безкасово чрез удръжки от разплащателна или спестовна сметка на кредитополучателя в банката до 18 число на съответния месец.В чл.9 е договорена дължимост на обезщетение в размер на законната лихва за забава,чийто размер се определя от Министерски съвет,при просрочие на дължимите погасителни вноски,както и при предсрочна изискуемост на кредита.В чл.14 страните са приели при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита,банката да има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл.20 страните са приели,че банката има право да промени прилагането на преференциалните лихвени условия/спрямо стандартните лихвени условия на банката приложими към момента на сключването му/,съгласно чл.3,ал.10 по описания в този член начин при настъпване на което и да е от трите описани условия там.В договора е уговорена дължимост на различни такси –чл.5 и ,чл.2,ал.2 ,както и задължение на кредитополучателя да поддържа застрахователно покритие по застраховка „Защита на плащанията“ за срока на договора за кредит-т.2 на ал.10 от чл.3.Безспорно е между страните ,а това е видно и от приложените писмени доказателства,че неразделна част от договора за потребителски кредит са методология за определяне на референтен лихвен процент/ПРАЙМ/ по потребителски и жилищно-ипотечни кредити и погасителен план,които както и самия договор са подписани от страните.