Решение № 974 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Бургас, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Т. Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500700 по описа за 2022 година

С Решение № 224/07.02.2022г., постановено по гр. дело № 5930/2021г. по описа на Районен съд –Бургас е прието за установено по отношение на Н. С. С. в негово лично качество, ,,Ангара груп-І“ ООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Николай Самуилов Самуилов и ,,Астана Строй“ ЕООД със седалище гр. Бургас, представлявано от Николай Самуилов Самуилов, че дължат солидарно на Т. С. Х. сумата от 6 450 евро, представляваща стойността на тринадесет месечни обезщетения (неустойки) за времето от 04.06.2020г. до 30.06.2021г., дължими по споразумение от 09.06.2019г., поради забавата за изпълнение на задължението за въвеждане в експлоатация на сградата, находяща се в гр. София, ул. ,,Одрин“ 135 с повече от 6 месеца, считано от 30.07.2019г., ведно със законната лихва от 06.07.2021г. до изплащането, което вземане е присъдено със Заповед за изпълнение № 1671/07.07.2021г. на БРС по частно гр. д. № 4865/2021г., като е отхвърлен иска за горницата над 6 450 евро до 12 000 евро.

Против постановеното решение са депозирани две въззивни жалби - от Т. С. Х. и въззивна жалба от Николай Самуилов Самуилов - лично и в качеството му на Управител на ,,Ангара груп -І“ ООД и ,,Астана Строй“ 1

ЕООД.

С въззивна жалба с вх. № 8098/08.03.2022г., депозирана от Т. С.

Х. против Решение №224/07.02.2022г., постановено по гр. дело № 5930/2021г. по описа на Районен съд –Бургас, се изразява недоволство от решението в отхвърлителната му част – тоест – в частта, в която е отхвърлена претенцията за сумата над 6 450 евро до претендирания размер от 12 000 евро. Излагат се съображения за неправилност и необоснованост, нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че постановеният съдебен акт е в противоречие с ТР № 1/15.06.2010г. по т.д. № 1/2019г. на ВКС, ОСГТК.

Навеждат се доводи във връзка с извода на съда за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави. Твърди се, че с отговора на исковата молба, ответниците не са направили възражение за нищожност поради прекомерност на договореното нарастване на неустойката след първата година на забава и удвояване за всяка следваща година. Излага се становище относно правната природа и предназначението на неустойката.

Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че е налице частично припокриване на двата периода (от 01.06.2020г. до 30.06.2021г. и периода от 31.01.2020г. до 03.06.2020г.), тъй като претенцията за неустойка е уважена по въззвивно гр. д. № 1369/2021г. по описа на БОС. Посочва се, че формалното застъпване на периодите не следва да се отразява на размера на претендираното обезщетение.

С въззивната жалба се претендира отмяна на атакуваното решение в отхвърлителната му част и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени изцяло исковите претенции до претендирания размер.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Николай Самуилов Самуилов - лично и в качеството му на Управител на ,,Ангара груп - І“ ООД и ,,Астана Строй“ ЕООД, с който същата се оспорва изцяло. Изразява се несъгласие с изложените в жалбата твърдения за липса на възражение за нищожност на процесната клауза. Развиват се съображения относно основните функции на неустойката. Подчертава се, че преценката за нищожност се прави с оглед конкретните обстоятелства по делото. Навеждат 2 се доводи относно наличието на краен предел на неустойката.

Претендира се потвърждаване на решението на районния съд като правилно и обосновано и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Против първоинстанционното решение е депозирана и въззивна жалба с вх. № 8366 от 10.01.2022г. от Николай Самуилов Самуилов - лично и в качеството му на Управител на ,,Ангара груп - І“ ООД и ,,Астана Строй“ ЕООД.

С жалбата се изразява недоволство от обжалвания съдебен акт в частта, в която са уважени предявените искове и са присъдени разноски в тежест на ответника.

Излагат се съображения за неправилност поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Посочва се, че предвидената в споразумението неустойка, обезпечава изпълнение на задължение (издаване разрешение за ползване на сграда), независещо изцяло от волята на страната, поради което последната не следва да носи отговорност за несбъдване на това условие. Направено е изложение на факти и обстоятелства от значение за спора по делото. Твърди се, че в случая се касае за прикрита замяна на идеални части с конкретен недвижим имот, при която двата имота се явяват равностойни. Излагат се аргументи във връзка с условията за подписване на процесното споразумение от 09.06.2019г. Заявява се, че споразумението е сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия. Навеждат се доводи, че процесната неустойка не следва да се начислява, тъй като през периода на обявено извънредно положение и извънредна епидемиологична обстановка, Столична община е преустановила участието си в процеса на строителство. Подчертава се, че се касае за форсмажорни обстоятелства. При условията на евентуалност се твърди, че исковете против солидарните длъжници се явяват неоснователни, тъй като те не следва да носят отговорност, каквато не са поели с процесното споразумение. Подчертава се, че уговорките в този смисъл не следва да се тълкуват разширително. Заявява се, че след като отговорността на солидарните длъжници се ограничава до гарантиране изпълнението на 3 изрично посочено задължение на ,,Ангара Груп - І“ ООД, останалите ответници не носят солидарна отговорност с посоченото дружество за задължение за заплащане на неустойка.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

По делото е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от Т.

С. Х., с който се излагат съображения за неоснователност на същата. Твърди се неотносимост на наведените от въззивника доводи.

Не са отправени искания за събиране на доказателства.

В съдебно заседание въззивната страна – ищец в първоинстанционното производство Т. С. Х. чрез своя процесуален представител поддържа своята въззивна жалба и оспорва жалбата на ответната страна. Изразява становище по основателността на въззивните жалби и претендира да бъде постановено решение, с което да бъде уважена предявената от нейна страна искова претенция в цялост.

В съдебно заседание въззивните страни – ответници в първоинстанционното производство – Н. С. С. в негово лично качество, „Ангара груп – І“ ООД, представлявано от Николай Самуилов и „Астана строй“ ООД, представлявано заедно от Валентина Даскалова и Мария Кьосева не изпращат представители.

Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Т. С. Х. против Н. С. С. в негово лично качество, „Ангара груп – І“ ООД, представлявано от Николай Самуилов и „Астана строй“ ООД, представлявано понастоящем заедно от Валентина Даскалова и Мария Кьосева, с който се претендира да бъде прието за установено, че ответните страни солидарно дължат на ищцата Т. С. Х. сума в размер от 23 469, 96 лева, представляваща левовата равностойност на 12 000 евро – стойността на тринадесет месечни обезщетения, от които две обезщетения от по 500 евро (общо 1 000 евро) и единадесет обезщетения от по 1 000 евро (общо 11 000 евро) за времето от 31.05.2020г. до 30.06.2021г., дължими вследствие на забава при въвеждане в експлоатация на сградата, 4 находяща се в гр. София, *** с повече от 6 месеца, считано от 30.07.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.07.2021г. до окончателното плащане на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

По делото не се спори, че искът е предявен по реда на чл. 422 от ГПК и след постановена Заповед № 1671 от 07.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 4865/2021г. по описа на Районен съд – Бургас, по силата на която е разпоредено длъжниците – Н. С. в негово лично качество, „Ангара груп – І“ ООД със седалище гр. Бургас и „Астана строй“ ООД със седалище гр. София да заплатят солидарно на кредитора Т. С. Х. сумата от 12 000 (дванадесет хиляди) евро, представляваща обезщетение за периода от 01.06.2020г. до 30.06.2021г., дължимо поради неполучаване на разрешение за ползване на апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, ведно със законната лихва, считано от 06.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 349, 40 лева, представляваща направените от заявителя разноски в заповедното производство.

По делото не се спори и относно обстоятелството, че след получаване на съобщение за постановената Заповед № 1671 от 07.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по частно гр. дело № 4865/2021г. по описа на Районен съд – Бургас на 13.07.2021г. по делото – на дата – 16.07.2021г. са депозирани възражения от трите ответни страни с изявление, че сумата по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК не се дължи.

С Разпореждане № 3741 от 19.07.2021г., постановено по частно гр. дело № 4865/2021г. по описа на Районен съд – Бургас са дадени указания на заявителя, че може да предяви своя иск против тримата длъжници, което е получено от страна на Т. Х. на дата – 02.08.2021г. и в рамките на преклузивния едномесечен срок, а именно – на 24.08.2021г. е предявен и настоящия иск.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

В исковата молба се посочва, че между страните е подписано 5

Споразумение от 09.06.2019г., по силата на което ответните страни са поели задължение, че обектът, който се изгражда ще получи разрешение за въвеждане в експлоатация в срок до 6 месеца от датата на изповядване на сделката в нотариална форма и при забава в този срок ще следва да заплатят обезщетение в размер на 500 евро месечно за периода от изтичане на 6 месеца от датата на изповядване на сделката до една година от същата, а при забава с повече от една година, неустойката се удвоява за всяка следваща година. В исковата молба се твърди, че при положение, че ответните страни не са изпълнили своето задължение следва да бъде ангажирана отговорността им да заплатят задължението, за което са се задължили.

Ответните страни по предявения иск депозират в първоинстанционното производство писмен отговор, в който посочват, че предявения иск за неустойка е неоснователен, поради обстоятелството, че цитирания текст от договора представлява клауза, нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави, в който смисъл изрично е направено възражение за нейната нищожност. В писмения отговор се посочва, че се обезпечава задължение, което не зависи изцяло от волята на ответните страни, тъй като снабдяването с Разрешение за ползване на конкретен обект е административна процедура. Посочва се, че това споразумение е сключено чрез заплашване и е налице хипотезата на крайна нужда и явно неизгодни условия. При условията на евентуалност се посочва, че предявените искове са неоснователни, тъй като солидарността възниква само доколкото е уговорена и уговорките в този смисъл не следва да се тълкуват разширително, а единствено стриктно и в конкретния случай длъжниците не могат да носят отговорност, каквато не са поели със споразумението между страните, тъй като нормата на споразумението показва, че отговорността на солидарните длъжници изрично е ограничена до гарантиране изпълнението на задължението на „Ангара Груп – 1“ ЕООД, но не и на останалите му задължения по споразумението от 09.06.2019г. и тези ответници не отговарят солидарно с „Ангара Груп – 1“ ООД за задължението за заплащане та процесната неустойка на ищцата.