Определение № 2142 от 20.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2142 гр. Пловдив, 20.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502064 по описа за 2022 година Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кричим” № 1,чрез процесуалния представител юрисконсулт В.Л., против определение №4677/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 14563/2021 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав, с което е върната предявената от НЗОК искова молба като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото, като са обезсилени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист издадени по ч. гр. д. № 5979/2021 г. на РС Пловдив.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява от жалбоподателя за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна по жалбата -Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, чрез пълномощника си по делото адв.Ж.Д., в писмен отговор оспорва същата и иска оставянето й без уважение с присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и 1 провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Пред Районен съд – Пловдив е подадено на 09.04.2021г. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от РЗОК - Пловдив, БУЛСТАТ 1218582201572, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Христо Чернопеев“ № 41 срещу Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, бул.

„Константин Величков“ № 2, ет. 5, оф. 1. Поискано е от кредитора издаване в негова полза на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане в размер на 2248 лв., ведно с мораторна лихва от 325,36 лв. за периода 05.11.2019 год. до 08.04.2021 год., както и законна лихва от 09.04.2021 год. до изплащане на вземането. Дължимостта на посочените суми се твърди да съставляват надвишен регулативен стандарт за първо тримесечие на 2017г., чието възстановяване е изискано от РЗОК-Пловдив с Писмена покана изх. № 162318/ 05.12.2017г., която има характер на индивидуален административен акт. Посочената покана е обжалвана от длъжника пред Административен съд- Пловдив, като с Решение № 2751/ 19.12.2018г., по адм. дело № 326/ 2018г., по описа на Адм. съд- Пловдив, XVII- ти с-в, подадената жалба е отхвърлена.

По така подаденото заявление е образувано пред РС-Пловдив ч.гр.д.

№5979/2021г., уважено от заповедния съд, който на 04.06.2021г. е издал в полза на кредитора РЗОК - Пловдив, БУЛСТАТ 1218582201572 срещу длъжника Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536 заповед №5044 за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

В срока по чл.414 от ГПК от длъжника е подадено възражение срещу заповедта, поради което заповедният съд е указал на кредитора РЗОКПловдив да предяви иск за установяване на вземането си.

Установителният иск по чл.422 от ГПК е предявен от НЗОК, а не от РЗОК-Пловдив, по който е образувано по гр. д. № 14563/2021 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав.

2

С обжалваното определение РС е върнал исковата молба като недопустима, прекратил е производството по делото и е обезсилил издадените в заповедното производство заповед за изпълнение и изпълнителен лист. За да достигне до този извод, РС е счел, че липсва субективна идентичност между заявителя в заповедното производство – РЗОК Пловдив и ищеца в исковото производство - НЗОК.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно.

Предмет на производството по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване и признаване по исков ред на съществуването на заявеното и обективирано в заповедта за изпълнение право, поради което предявеният установителен иск трябва да съвпада по страни и предмет с посочените в заповедното производство.

Съгласно установената практика – решения № 152 от 28.04.2014г. по гр.д.№ 7541/13г.на ІV гр.о., № 171 от 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г.на ІV гр.о., № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІV гр.о., № 412 от 5.02.2014г. по гр.д.№ 2190/13г.на ІV гр.о. на ВКС, правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане. Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Така предявеният иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се променя материалноправната характеристика на вземането и да се иска от съда да се произнася по нещо, различно от предявеното в заповедното производство.

Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца по иска за съществуването на вземането. В този смисъл – недопустимо /поради липса на правен интерес/ е производство по чл.422 ал.1 от ГПК, във вр.с чл.415 ал.1 от ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск. В тази хипотеза първоинстанционният съд не може да се произнесе по иск с различни страни и правна квалификация от тази, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение, а следва след като констатира липса на правен интерес от предявяване на установителния иск, да 3 прекрати производството с последиците спрямо заповедта по чл.410 ГПК съгласно т.13 от ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящия случай правилно първоинстанционният исков съд е констатирал липсата на субективна идентичност между заявителя в заповедното производство – РЗОК Пловдив и ищеца в исковото производство - НЗОК. Невярно е твърдението в частната жалба, че заявлението по чл.417 от ГПК е било подадено от директора на РЗОК , в качеството му на законен представител на НЗОК на регионално равнище.Волята на заявителя е ясно изразена в подаденото по чл.417 от ГПК заявление, с което се претендира издаване на заповед в полза на кредитора РЗОК - Пловдив, БУЛСТАТ 1218582201572, а не в полза на НЗОК, която воля е била ясно изтълкувана от заповедния съд и обективирана в издадената заповед за изпълнение.

Освен това РЗОК притежава процесуална легитимация в исковото производство, доколкото представлява бюджетно учреждение и нейният ръководител е второстепенен разпоредител с бюджет, съгласно чл.27 ал.2 ГПК вр.чл.28 ЗЗО, поради което за да се приеме за допустим установителният иск по чл.422 от ГПК, същият е следвало да бъде предявен от РЗОК-Пловдив, а не от НЗОК.

И доколкото в случая липсва субективна идентичност между заявителя в заповедното производство – РЗОК Пловдив и ищеца в исковото производство - НЗОК, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена от Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, против постановеното от първоинстанционния съд определение № 6205/08.06.2022 г., с което е оставена без разглеждане подадената от търговското дружество молба с вх.№ 40234/ 19.05.2022г. за допълване на определение № 4677 от 29.04.2022г. в частта му относно разноските.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел , че молбата с която е сезиран е недопустима, тъй като страната не е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Така постановеното определение е неправилно.

По въпроса за необходимостта от представяне на списък за направените 4 разноски в т.8 и т.9 на ТР №6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски,каквато е процесната, не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК недопустима е само молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, т.е. молбата за пререшаване на въпроса за размера им.

С оглед изложеното, определението на районния съд следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за произнасяне по молбата на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, за допълване на определение № 4677 от 29.04.2022г. в частта му относно разноските.

При този изход на правния спор Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, следва да бъде осъдена да заплати на МЦ„Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, направените по делото разноски, които се констатираха в общ размер на сумата от 316,20 лева.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4677/29.04.2022 г., постановено по гр. д. № 14563/2021 г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав.

ОТМЕНЯ определение № 6205/08.06.2022 г., постановено по гр. д. № 14563/2021г. на РС Пловдив, ХХ гр. състав., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на РС Пловдив за произнасяне по молбата по чл.248, ал.1 ГПК на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, за допълване на определение № 4677 от 29.04.2022г. в частта му относно разноските.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК 121858220, да заплати на Медицински център „Хипоталамус“ ООД, ЕИК 200331536, сумата от 316,20 лева- направени по делото разноски.

5

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6