Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1524 от 29.12.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1503/2025
Вид
Решение № 1524
Подписан
29.12.2025
В сила
27.01.2026
Състав
Ивелина Христова - Желева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1524 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20253110201503 по описа за 2025 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на М.

Н. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Варна, община Аксаково, с. Любен Каравелово, ул. „Иван Вазов" № 91, чрез процесуалния си представител адв. К. И. А., с личен № 1800055163, вписана в Хасковска адвокатска колегия, със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Врабча“ № 17а, ет. 1, офис 3. срещу: Наказателно постановление № 9140/25.02.2025г., издадено от началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при „Агенция пътна инфраструктура", с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б“а“ от Закона за пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“Б“ , чл. 8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС му е наложена административна санкция глоба в размер на 3 000 лв.

С жалбата се моли да бъде отменено издаденото наказателно постановление като се твърди, че същото е издадено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

В съдебно заседание наказаният субект не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли НП да 1 бъде отменено и прави искане за присъждане на направените разноски.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител - юрисконсулт. Оспорва жалбата и счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок срещу подлежащо на атакуване наказателно постановление и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Водачът е могъл да провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в съответните норми. Като превозвач на товар по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на Наредбата превишавайки нормите, посочени в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., водачът в качеството му на физическо лице по смисъла на чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата, е субект на административнонаказателна отговорност.

Предвид нормата на чл. 53, ал.1 ЗП и предвидената санкция „глоба“ в диапазона от 1000 лева до 5000 лева е определена в среден размер – 3000 лева според степента на обществена опасност, обективираща вредните последици от извършеното нарушение.

В постъпилата жалба се твърди, че ако превозното средство е с натоварване в позволените стойности по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, то не е налице изобщо административно нарушение и акт за установяване на административно нарушение не е следвало да бъде съставян, а единствено водачът е следвало да заплати квитанция, за да продължи да ползва пътната инфраструктура. Административнонаказващият орган е следвало да прекрати настоящото производство, тъй като не е налице извършено административно нарушение според жалбоподателя.

2

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.02.2025г. в 11:27 часа „на път III-2008, км 17 на разклона преди с. Тополи, в посока база Девня гр. Варна, М. С. е управлявал и извършвал превоз на товари „пшеница“ със съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси, марка ДАФ, модел ФТ ХФ 105 ЛОУ ДЕК с рег. № В3411ТА и полуремарке с три оси с рег. № В6526ЕН, като в процеса на извършена проверка от инспектор на отдел „Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа“ – св.Е. Г. е установено, че водачът извършва превоз на пшеница, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

При измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118873 и ролетка № 1305/18/ (5 м) е констатирано следното: 1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 14.835 т, при максимално допустимо натоварване на оста 11.500 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 3.335 т; 2. При измерено разстояние между осите 1. 40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 30.650 т, при максимално допустимо натоварване на оста 24 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата) като превишаването е с 6.650 т.

При тези данни на 10.02.2025г. бил съставен АУАН № 0010646 от св.Е. Г., инспектор към АПИ срещу М. Н. С. за извършено нарушение на разпоредбите на чл.

26, ал.2, т.1, б. „А“ от ЗП във връзка с чл. 7, ал.1, т.4, б. „А“, чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „Б“, чл.

8, ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11/2001г. Като доказателства са приложени копия от талони, част2, Пътен лист № 0599381, както и кантарна бележка № 1948.

Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения и срещу него не били депозирани и писмени възражения.

Въвеждането в експлоатация и техническата изправност на използваната при проверката везна е доказана с удостоверение № 06.07.4603, издадена от Български институт по метрология, както и протокол за проведено обучение на 21.01.2025г. от Либра Инженеринг ЕООД на Е. Г. Г., който е и съставител на акта за установяване на административното нарушение на 10.02.2025г.

По отношение на използваната ролетка е представен Сертификат за съответствие DIN 50049-2.1, както и ЕС декларация за съответствие, издадена от Bayerische 3

Maßindustrie.

Впоследствие, въз основа на констатациите в АУАН е издадено Наказателно постановление № 9140/25.02.2025г. от В.А. - и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа, към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция „Пътна инфраструктура” за нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а", предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“, чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Материалната компетентност на издателя на наказателното постановление е удостоверена в процеса с представена Заповед № РД-11-96/29.01.2025г.

Безспорно за страните е, че жалбоподателят е правоспособен водач, като към датата на проверката той е не е бил собственик на управляваното МПС.

В хода на съдебното следствие беше изслушан като свидетел Е. Г., който потвърждава описаната в съставения АУАН фактическа обстановка.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – гласни, писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото. Като добросъвестни, логични и кореспондиращи с писмените и веществени доказателства, бяха ценени и показанията на св.Г..

С определение № 1235 / 01.08.2025 съдът е отменил определението си за даване ход по същество на делото и възобновил производството по АНД №1503/2025г. по описа на ВРС за изясняване в пълнота на обстоятелствата по делото тъй като пред Върховен административен съд на РБ е образувано Тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС за приемане на съвместно Тълкувателно постановление от ОС на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, със следния въпрос за тълкуване: "Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно средство?".

Към настоящия момент с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС , Първа и Втора колегия на Върховния административен съд върховните съдии приемат, че когато едно физическо лице управлява извънгабаритно или тежко ППС , т. е. осъществява неговото фактическо 4 управление по силата на трудов договор, сключен със собственика на ППС или превозвача, то няма задължение да поиска от собственика на пътя или от администрацията, управляваща пътя, на основание чл. 15, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, да бъде издадено разрешение за движението на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно чл. 8, ал. 2 или да заплати съответната такса в случаите на чл. 14, ал. 3 от наредбата. След като такъв водач на ППС не е задължен да подаде заявление за издаване на разрешение за осъществяване на движение на ППС от посочената категория, той не следва да носи отговорност по чл. 53, ал.1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата.

Противното би означавало водачът на ППС, работещ по трудов договор като водач на ППС, да носи административнонаказателна отговорност за виновното поведение на друго лице - на неговия работодател - собственик на ППС или превозвач (физическо лице или юридическо лице), който не е поискал и не е получил необходимото разрешение. Това би противоречало на основания принцип, визиран в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), според който административнонаказателната отговорност е лична и всеки отговаря за собственото си виновно поведение.

От изложеното следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал.1 т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП.

Действително, в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ е предвидено съответните служби за контрол на Министерство на вътрешните работи и Агенция „Пътна инфраструктура“ да спират и извършват проверка на спрелите и навлезлите в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и да съставят актове на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица извършили визираните в същата норма нарушения. От това не следва изводът, че на всички от така посочените лица, включително и на водача, когато не е собственик на същото или не е лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, следва да бъдат съставени актове за допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП.