Определение № 708 от 08.06.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 621/2024
- Вид
- Определение № 708
- Подписан
- 08.06.2025
- В сила
- 08.06.2025
- Състав
- Димитър Георгиев Цончев, Магдалена Димова Инджова, Ивайло Христов Родопски
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 708 гр. С., 08.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Г. Цончев
Членове:
Ивайло Хр. Родопски
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500621 по описа за 2024 година Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по искане на въззиваемия Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, направено посредством Молба с вх. № 3700/03.04.2025 г., за допълване на Определение № 326/26.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 621/2024 г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските.
Изложени са твърдения, че въззиваемият депозирал отговор на частната жалба, с който е направил своевременно искане за присъждане на разноски, представил е доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, но съдът е пропуснал да се произнесе по него.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззивникът изразява становище за неоснователност на искането, прави и мотивирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Процесуалният ред за разглеждане на молбата за допълване на съдебния акт с присъждане на разноските, които съдът е пропуснал да възложи, е този по чл. 248 ГПК. Това е специално правило, което е приложимо винаги, когато се засяга въпроса за дължимите разноски в производството, както когато се иска изменение на решението или определението в тази част, така и в случаите, когато съдът не се е произнесъл по искането за разноски.
Според уредените в ГПК срокове, когато съдебният акт е обжалваем 1 срокът за подаване на молба по чл. 248 ГПК е срокът за обжалване, а ако съдебният акт е необжалваем, срокът за подаване на същата молба е едномесечен и тече от постановяване на необжалваемия съдебен акт.
Поради изложеното и доколкото молба по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния срок от постановяване на определението (което е било необжалваемо), то и законоустановеният срок е спазен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С Определение № 326/26.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 621/2024 г. на Софийския окръжен съд, е потвърдено Определение № 204 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 1085 / 2023 г. на Костинбродския районен съд, с което производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска.
Въззиваемият е депозирал отговор на частната въззивна жалба, с който е отправил искане за присъждане на разноски, представил е и доказателства (Фактура № 1579/26.04.2024 г. и извлечение от банкова сметка) за заплатено възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да заплати в полза на въззиваемия сторените пред настоящата инстанция разноски. Възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като заплатеното възнаграждение е съответно на минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. § 2а. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Фактическата и правна сложност на конкретния спор, предвид естеството на регулираните правоотношения, качеството и обемът на изготвения отговор, не предполагат присъждане на възнаграждение под установения в Наредбата минимум. Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от 2 защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Както беше посочено, съобразявайки двата, съдът не констатира основание да откаже да приложи националната правна уредба, установена в чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. § 2а. от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението, постановено по искане за допълване или изменение на съдебен акт в частта за разноските, може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване самият акт, чието допълване или изменение е поискано. Определението по чл. 248 ГПК няма самостоятелен характер, тъй като, макар и постановено като отделен акт става част от акта, чието допълване или изменение е поискано. Настоящият състав с Определение № 326/26.03.2025 г се е произнесъл като въззивна инстанция по отношение на Определение № 204 от 07.03.2024 г. на РС – Костинброд, с определение, което не подлежи на касационно обжалване, ето защо и настоящото е необжалваемо.
При постановяване на акта си състава на съда констатира, че РС – Костинброд е извършил всички действия по администриране на частна жалба от 02.05.2024 г., подадена от ищеца М. В. С. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 338 от 17.04.2024 г., като писмо, постъпило в СОС с вх. № 5353/16.05.2025 г. допълнително е изпратил съобщение за връчване на жалбата и отговор с вх. № 2590/09.05.2025 г. При това положение, за процесуална икономия, делото следва да бъде докладвано на и.ф. председател на ГО на СОС за преценка относно наличие на предпоставките за образуване на производство по частна жалба с вх. № 2728 от 02.05.2024 г., подадена от ищеца М. В. С. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 338 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 85/2024 г. на РС – Костинброд.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение № 326/26.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.
№ 621/2024 г. на Софийския окръжен съд, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ивайло“ № 13, ет. 2, ап. 4, тел. ***, ДА ЗАПЛАТИ н а СДРУЖЕНИЕ 3
„НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, ЕИК 130764706, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „С.“, ***, ет., 2, представлявано от управителя на УС, сумата от 480 лева с включен ДДС – разноски в производството по в.ч.гр.д. № 621/2024 г. на Софийския окръжен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на и.ф. председател на ГО на СОС за преценка относно наличие на предпоставките за образуване на производство по частна жалба с вх. № 2728 от 02.05.2024 г., подадена от ищеца М. В. С. срещу постановеното по реда на чл. 248 ГПК Определение № 338 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 85/2024 г. на РС – Костинброд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4