Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 795 от 29.09.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 562/2025
Вид
Определение № 795
Подписан
29.09.2025
В сила
29.09.2025
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Анна Великова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. гр. Добрич, 29.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500562 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на 274 ал.1 от ГПК,във връзка с чл.129 ал.3 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№

3528/16.07.2025 год. , подадена от “МАКРОАДВАНС“АД ,ЕИК 201127485,със седалище и адрес на управление в гр.София ул.Г.С.Раковски №147 ет.5 срещу определение рег.№ 334/19.06.2025 год. по гр.д.№ 233/2025 год. на Районен съд Балчик ,с което производството по делото е било прекратено ,поради неизправяне на нередовности,посочени в разпореждане № 502 от 30.04.2025 год. и поради недопустимост на иска ,като е постановено връщане на искова молба рег.№ 2086 от 28.04.2025 год.по описа на Районен съд-Балчик на ищцовата страна .

С доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение се претендира отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия с разглеждане на заявената от частния жалбоподател претенция по чл. 422 ал.1 ,във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.Посочва се ,че в изпълнение на дадени от съда указания,нередовностите на исковата молба са били своевременно отстранени,а заявяване на претенцията за защита само на част от вземането на кредитора не обуславя извод за нейната недопустимост и има за последица единствено тази,разпоредена от чл. 415 ал.5 от ГПК.

При данни,че обжалваното определение е било връчено на дата 1

08.07.2025 год., частна жалба рег.№ 3528/16.07.2025 год.,изпратена по пощата на дата 15.07.2025 год. е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.

Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:

Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК рег.№ 5338/14.11. 2024 год. за парично вземане в общ размер от 2 210.44 лв. , от които 1 624.75 лв. непогасена главница по договор за стоков кредит № 431661/25.03.2019 год. и 585.69 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.11.2021 год.-11.11.2024 год. е била издадена заповед № 396 за изпълнение на парично задължение от дата 15.11.2024 год. по ч.гр.д.№ 737/2024 год. на Районен съд Балчик,с която е разпоредено длъжникът С. Р. Р.,ЕГН **********, от с.С., общ.Балчик ,ул.*** да заплати на кредитора посочените суми в пълен размер.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в указания срок частният жалбоподател е предявил с искова молба рег.№2086 / 28.04.2025 год. установителния иск по чл. 422 ал.1 от ГПК за вземания в размер на 1 298.87 лв.,съставляваща сбора на непогасените вноски за главница за периода 25.09.2019 год.-25.03.2020 год. и в размер на 468.22 лв. ,представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 11.11.2021 год.-11.11.2024 год. Изложени са твърдения,че вземанията произтичат от неизпълнението на задълженията по договор за стоков кредит № 431661/25.03.2019 год. и изрично в исковата молба е посочено ,че предмет на иска са само част от претендираните суми в заповедното производство,за които е издадена заповед за изпълнение.

С разпореждане рег.№ 502/30.04.2025 год. исковата молба е била оставена без движение като нередовна, поради несъответствие между описаното в обстоятелствената част,присъдените суми по ч.гр.д. №737/2024 по описа на БРС в заповедното производство и претендираните в петитума на исковата молба суми и ищеца задължен да уточни изрично дали се касае за предявени частични искове/за суми част от цялото вземане/или се касае за непогасен остатък от цялото вземане/дали е налице плащане,след издаване на заповедта за парично задължение/. Препис от разпореждането е получено от ищеца на дата 15.05.2025 год. и в указания едноседмичен срок е депозирана 2 молба рег.№2494 /21.05.2025 год., в която по идентичен начин са посочени претендираните вземания,повторно е направено уточнението ,че предявените искове са частични,т.е. за суми,представляващи част от цялото вземане,както и е заявено ,че не е постъпило плащане от длъжника след издаване на заповедта за изпълнение.

Обжалваното определение е постановено по съображения,че допустимостта на претенцията по чл.422 ал.1 от ГПК е предпоставена от наличието на пълен идентитет/съвпадане на претендираните суми в исковото производство и тези за които е издадена заповедта за изпълнение.Констатираното несъответствие на претендираните суми в двете производства ,обуславяло извод за недопустимост на исковете и налагало производството по делото да бъде прекратено.

Обжалваното определение е незаконосъобразно.

Подадената от частния жалбоподател искова молба отговаря на установените от процесуалния закон изисквания за редовност.

Ищецът по иск по чл. 422 ГПК има право да предяви иска си както за цялата заявена в заповедното производство сума така и за част от нея. Когато искът по чл. 422 ал. 1 ГПК е предявен като частичен – за част от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, последващо увеличаване на размера на иска по реда на чл. 214 ал. 1, изр. 3 ГПК е допустимо единствено , ако не е изтекъл едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,след който момент правото на заявителя да предяви иск за непредявената част от вземането се преклудира.Когато заявителят не предяви иска за цялото или част от вземането си в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло –така чл.415 ал.5 от ГПК.

Изложените в заповедното производство фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването на вземането, което индивидуализират предмета на същото са идентични на посочените в исковата молба правопораждащи твърдения и материалноправната характеристика на вземането не е променена.Първоинстанционният съд е следвало да извърши преценка за идентичност на претендираното материално субективно право съобразно неговата индивидуализация, въведена от кредитора, съответно ищеца по иска за съществуване на вземането въз основа на заявените основание и петитум и направеното изрично уточнение по отношение на 3 размера на исковете,заявени като частични.

По изложените съображения , съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение рег.№ 334/19.06.2025 год. по гр.д.№ 233/2025 год. на Районен съд Балчик и ВРЪЩА делото на Районен съд Балчик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4