Решение № 7 от 20.01.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ - ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Частно наказателно дело № 20241800200825 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /за краткост наричан по-нататък Закона/.

Предмет на делото е признаването и изпълнението на Решение № BHVO/616210043695/2021 от 10.12.2021 г., в сила от 26.04.2023 г., постановено от Областно управление - гр. Ф., Република А., срещу българския гражданин В. М. П., роден на ... г., с адрес: с. О. Л., мах. „К.“ № 8, ПК 2189, С. област.

Решението за налагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Република А., първоначално е изпратено от компетентните австрийски власти, на Софийски градски съд.

С разпореждане № 3797 от 27.11.2024 г., постановено по ч.н.д. № 7553/2024 г. по описа на СГС, производството по делото е прекратено и същото е изпратено на териториално и и предметно компетентния, съгласно 1 чл. 32, вр. ал. 16, ал. 1-8 и чл. 31, ал. 1 от Закона, Софийски окръжен съд.

Съгласно изискванията на Закона същото се придружава от Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.

В съдебно заседание засегнатото лице В. М. П. не се явява. Съгласно справка за задгранични пътувания, изискана и приложена по делото същият на 18.09.2024г. е напуснал пределите на Р България, като не е регистрирано последващо завръщане.

С оглед изложеното по- горе е налице хипотезата на чл.16,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, в съответствие с която разпоредба съдът е назначил служебен защитник, който да представлява засегнатото лице в производството по признаване и изпълнение на наказателно решение на несъдебенполицейски орган на изпращащата държава – Р А..

От името на засегнатото лице служебният защитник- адв. М. Д. заема становище да не се уважава искането за признаване на решението за налагане на глоба, тъй като текста на Удостоверението по чл.4 от Рамковото решение не бил придружен от надлежен превод на български език, на второ мясторешението е влязло в сила повече от две години по- късно от датата на неговото постановяване, през това време е изтекла погасителна давност, както и не па последно място – засегнатото лице не живее трайно на територията на Република България.

Представителят на С. окръжна прокуратура заема становище да не се уважава искането, поради липса на предпоставките, предвидени в специалния закон, а именно- засегнатото лице няма постоянно местоживеене на територията на Република България.

Съгласно приложимия закон - ЗПИИРКОРНФС, Софийският окръжен съд в рамките на своята компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по настоящия случай, като се запозна с приложените по делото доказателствени материали и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Получено е Решение № BHVO/616210043695/2021 от 10.12.2021 г., в сила от 26.04.2023 г., постановено от Областно управление - гр. Ф., Република А., срещу българския гражданин В. П., роден на ... г., с адрес: с. О. Л., мах.

2

„К.“ № 8, ПК 2189, С. област, за това, че на 12.10.2021 г., в 13:07 часа, на път В70 в границите на Община S.-S. J., Република А., км 23+997 м, с посока на движение гр. Ф., като водач на превозно средство с рег. № ..., е превишил максимално допустимата скорост от 50 км/ч с 9 км/ч.

С посоченото решение на засегнатото лице е била наложена финансова санкция - глоба в размер на 80 евро.

Деянието е квалифицирано като нарушение съгласно австрийското законодателство, а именно на § 20 Abs. 2 StVO, § 99 Abs. 3 lit. a StVO 1960 (Правилника за движение по пътищата на Република А.).

Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИРКОРНФС.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено от несъдебен орган на издаващата държава - Република А., а именно Областно управление - гр. Ф.. Видно от текста на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции и на приложеното решение в превод на български език, се касае за извършено административно нарушение, за което не се изисква двойна наказуемост, за взаимното им признаване - чл.

30, ал. 2, т. 6 от Закона.

В конкретния случай деянието е извършено на територията на Република А.. По този начин казусът не попада под наказателната юрисдикция на българските съдилища. Не са събрани доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно 3 производство по отношение на такива деяния.

От текста на Удостоверението по чл. 4 се установява, че засегнатото лице В. М. П. е уведомено съгласно законодателството на решаващата държава издател на искането, за правото си да обжалва решението и за сроковете за обжалване - раздел з) т. 2 б от Удостоверението. Това е осъществено чрез връчване на решението на 11.04.2023 година. След като засегнатото лице П. не е упражнило правото си на обжалване, решението е влязло в законна сила на 26.04.2023година

В приложеното удостоверение се сочи, че засегнатото лице следва да заплати паричната сума от 80 евро, представляваща глоба за извършеното от него деяние, квалифицирано съгласно австрийското законодателство като административно нарушение.

Равностойността на паричната сума от 80 евро в български лева по фиксирания курс на еврото на Българската народна банка - 1.95583 лева за 1 евро, към датата на деня на влизане в сила на решението на издаващата държава - 26.04.2023 г., се равнява на 156,47 лв.

Неоснователни са възраженията на защитника против отправеното искане за признаван,е на решението.

Твърдението на защитника за липса на превод на български език не намира опора в делото. Обратното- в представеното в надлежен превод на български език Удостоверение по чл.4 подробно и прецизно е посочено в какво се състои нарушението, времето и мястото му на извършване.

По възражението, че са изминали повече от две години от датата на постановяване на решението, съдът намира, че административнонаказващият орган стриктно е спазил процедурата по запознаване на засегнатото лице с издаденото против него решение и правото му да го обжалва. Обстоятелството, че решението не е изпратено за признаване и изпълнение, преди да бъде обявено на засегнатото лице, като му се предостави възможност да го обжалва, легитимира само и единствено процесуалната прецизност на постановеното решение и стриктното съблюдаване на правата на българския гражданин В. П., в качеството му на лице, засегнато от същото.

Съдът не би могъл да сподели и възражението на страните – на служебния защитник и на представителя на СОП, че засегнатото лице В. П. няма постоянно местоживеене на територията на Р България . Това твърдения 4 не намира опора в доказателствените източници. Обратното се установява от справката по НБД „Население“, приложена по делото, видно от която българският гражданин е регистриран на постоянен / и идентичен настоящ/ адрес на територията на Община П., обл. С.. В подкрепа на този извод е и изисканата и приложена справка за задгранични пътувания на засегнатото лице, която регистрира периодични завръщания в страната.

Засегнатото лице има постоянно местоживеене в Република България с постоянен и настоящ адрес: с. О. Л., мах. „К.“ № 8, ПК 2189, С. област.

Не се установява никое от основанията по чл. 35 от Закона, при които може да се откаже признаването на решението на наказващия орган на Република А..

Засегнатото лице, въпреки предоставената му от съда възможност и достатъчен срок за доброволно на сумата в лева, представляваща равностойността на наложената глоба в размер на 156,47 лв., не представи писмени доказателства в тази насока, поради което решението след влизането му в сила, следва да бъде изпратено за принудително изпълнение на органите на НАП.

По изложените съображения и на основание чл. 16, ал. 7, т. 1 вр. чл. 32, ал. 1 и чл. 36 вр. чл. 22, ал. 1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции Софийският окръжен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № BHVO/616210043695/2021 от 10.12.2021 г., в сила от 26.04.2023 г., постановено от Областно управление - гр. Ф., Република А., срещу българския гражданин В. М. П., роден на ... г., с адрес: с. О. Л., мах.

„К.“ № 8, ПК 2189, С. област, ЕГН- **********, по силата на което е признат за виновен в това, че на 12.10.2021 г., в 13:07 часа, на път В70 в границите на Община S.-S. J., Република А., с посока на движение гр. Ф., като водач на превозно средство с рег. № ..., е превишил максимално допустимата скорост от 50 км/ч с 9 км/ч - административно нарушение съгласно § 20 Abs. 2 StVO, § 99 Abs. 3 lit. a StVO 1960 (Правилника за движение по пътищата на Република 5

А.), за което му е наложена глоба в размер на 80 евро, равностойна на 156,47 лв. /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем стотинки/ по фиксирания курс на БНБ на лева към еврото /1.95583/ към датата на влизане в сила на решението - 26.04.2023 г.

На основание чл. 36, вр. чл. 22,ал. 1 ЗПИИРКОРНФС ИЗПРАЩА решението след влизане в сила на НАП за принудително събиране на сумата от 156,47 лв., равностойна на 80 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7дневен срок от днес.

ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно органът на издаващата държава чрез изпращане на съответния формуляр по електронна поща на [email protected], че полученото Решение № BHVO/616210043695/2021 от 10.12.2021 г., в сила от 26.04.2023 г., постановено от Областно управление - гр. Ф., Република А., е признато и изпратено на Националната агенция за приходите за принудително изпълнение.

Копие от уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6