Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 102 от 18.06.2024, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 764/2023
Вид
Решение № 102
Подписан
18.06.2024
В сила
22.11.2024
Състав
Радостина Панчугова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Кърджали, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200764 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Предупреждение с рег. номер на РДГ –Кърджали № 4939/30.08.2023 г., издадено от Директор на РДГ-Кърджали, с което на А. С.

С., ЕГН ********** от *** е наложено за нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, на основание чл.28 от Закона за административните нарушения и наказания, предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, за другото нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на предупреждението и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата, като оспорва същата и моли обжалваното предупреждение да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства / като не кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите М.

А. и С. М., поради процесуалната им недопустимост/ , обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното предупреждение, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. С. С. работел в търговско дружество „****“ ЕООД на длъжност ***. На 22.03.2023г. бил на работа, като му било възложено да превози дървесина, натоварена от ТИР-станция от с.Тополово, обл. Хасково от работници на горепосоченото търговско дружество до с.

Охлювец, обл. Кърджали с товарен автомобил марка „***“ , с рег. № ****.

Дървесината била категория дърва от дървесен вид благун и цер, добити от отдел 409, подотдел Ж в землището на с. Долно Съдиево. Служителят на ТП на

ДГСМаджарово

Е.Ж.Ю. издал превозен билет с

№

5361/00076/F8A1EN3/22.03.2023г. , с който позволил на А. С. С. да транспортира до с. Охлювец, обл. Кърджали общо 9.00 пр.куб.м/4.69 куб.м дърва от дървесен вид „Благун“ с товарен автомобил марка „***“ , с рег. № ****.

На 23.03.2023 г. служителите при РДГ- Кърджали М. С. А. и В.А.Л. спрели за проверка товарен автомобил марка „***“ , с рег. № ****. Същата била извършена в присъствието на жалбоподателят А. С. С.. Горските инспектори извършили замерване на превозваната дървесина, при което установили, че за същата бил издаден горепосочения превозен билет, както и че реалното превозвано количество дървесина било с 1,50 пр.куб.м/0,05 пл.куб.м повече от разрешеното за превозване количество дървесина, съгласно така издадения превозен билет. За установеното нарушение бил съставен Констативен протокол, серия КОО № 128295/22.03.2023г. от горски инспектор М. С. А., тъй като количеството от 1,50 пр.куб.м/0,05 пл.куб.м дъбови дърва не били придружени с превозен билет, доказващ законния им произход, каквото е изискването на нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. На 23.03.2023г. същият е предявен на А. С. С.. Предвид, че против същия имало възражения, дървесината била оставена на съхранение в РУЧерноочене за извършване на контролно замерване. На 23.03.2023г. горски 2 инспектор при РДГ- Кърджали Д. С. П. и горски инспектор М. С. А. отново извършили замерване на превозваната и оставена на съхранение в РУМомчилград дървесина, като установили, че превозният билет разрешавал превозването на 9 пр.куб.м. дъбови дърва, а реално били натоварени и превозвани 10.5 пр.куб.м дъбови дърва. По този повод бил издаден АУАН серия КОО № 096279/23.03.2023г. , като актосъставител бил Д. С. П.. На 23.03.2023г. същият е предявен на А. С. С., при което жалбоподателят С. е направил възражения по така съставения констативен протокол, като дървесината била оставена на съхранение в РУ- Черноочене за извършване на контролно замерване.

В тази връзка на 24.03.2023г. инж. С. Я. В.- гл.инспектор при РДГСтара Загора и горски инспектор при РГД- Кърджали М. С. А. измерили плътността на дървесината натоварена на товарен автомобил марка „***“ , с рег. № ****, при което установили 20.65% плътност и 10.01 пр.куб.м. дъбови дърва, което било с 1.50 пр.куб.м. дървесина в повече от разрешеното с превозен билет с № 5361/00076/F8A1EN3/22.03.2023г., за което е съставен констативен от инж. С. Я. В.- гл.инспектор при РДГ- Стара Загора протокол , серия ИОО № 146303/24.03.2023г.

По повод възраженията на жалбоподателя А. С. срещу АУАН серия КОО № 096279/23.03.2023г., на 29.03.2023г. е извършено допълнително замерване на дървесината, предмет на нарушението, в присъствието на А. С., извършено от инж. В. А.К.- главен експерт при ИАГ, както и в присъствието на М.А.С.- главен специалист при ИАГ и инж. М.А.П.- главен експерт при РДГ- Кърджали. В резултат на допълнителното замерване е установено, че количеството на превозваната дървесина без превозен билет с товарен автомобил марка „***“ , с рег. № **** е 1.78 пр.куб.м. дърва, за което е издаден констативен протокол серия ИАГ № 200109/29.03.2023г., съставен от инж. В. А.К.- главен експерт при ИАГ, в присъствието на М.А.С.- инж.

М.А.П. и А. С..

Въз основа на изложената фактическа обстановка и след като служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното Предупреждение, независимо от доводите, наведени с жалбата, съдът достигна до следните правни изводи:

От

Заповед

№

РД

49-199/16.09.2011

3 г. се установява, че

Предупреждението е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална и териториална компетентност издателят на наказателното постановление е компетентен съгласно т. 3. 1. от Заповедта. Предупреждението е издадено на основание чл. 28 от ЗАНН, след като прокурор е отказал да образува наказателно производство и преписката е препратена на наказващия орган.

Предупреждението е издадено за извършено нарушение на на чл.

213, ал. 1, т. 2 от ЗГ. Съгласно нормата на чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, която не е придружена с Превозен билет. По аргумент от чл. 211, ал. 2 от ЗГ , Превозен билет се издава за дървесината, добита от горските и извън горските територии, когато се транспортира от временен склад или от обект, в който постъпва, преработва се или от които се експедира. Съгласно 15б, ал. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, Превозният билет се издава чрез интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите. Превозният билет придружава транспортираната дървесина от мястото на нейното натоварване (експедиране) до мястото на доставка, както и при нейното съхраняване на посочения в Билета адрес. Така описаното нарушение е формално извършено от страна на А. С..

При съставянето на предупреждението обаче са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът приема, че са налице формални предпоставки за отмяна на Предупреждението, предвид обстоятелството, че описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване досежно мерните единици за определяне количеството на процесната дървесина не са идентично описани с тези в Предупреждението. Едва с процесното предупреждение са въведени за пръв път стойности в плътни кубици на дървесината, което води до неяснота на изпълнителното деяние, описващо на нарушението, посочено в АУАН и Предупреждението и до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Този аргумент се възприема от съда, поради следното:

Правоприлагането по принцип, и в частност административнонаказателното такова, не може да почива на предположения, нито на служебно известни факти и следователно превръщането от една мерна 4 единица в друга или използването на различни методи на измерване на едни и същи стойности следва да е детайлно и последователно описано от административнонакзаващия орган, в издадените актове, въз основа на които е издаден крайният акт по налагане на административна отговорност, като такива данни бъдат посочени и в последния.

При това положение налице е неяснота на факти, същевременно сочи липса на мотиви. Подобен недостатък е несъвместим с правният ефект и природа на санкционният акт, който е правораздавателен по характера си, а и със съдържание в минимум на реквизити, регламентиран изрично в процесуалния закон.

В тази връзка, следва да се посочи, че за да предизвикат целените с издаването му правни последици, АУАН, съответно предупреждението, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да се съдържат в акта и в наказателното постановление са посочени в 42 и чл. 28, ал.2 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 28, ал.2, т.5 от ЗАНН, а именно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите - фактическите и правни основания, послужили като основание за съставянето на АУАН и от които следва постановения от административнонаказващия орган резултат.

Описаното представлява съществено нарушение на процесуалните правила за реализация на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както и неправилно приложение на материалния закон, и е довело до недопустимо накърняване на процесуалните права на същия.

Неспособността на жалбоподателя да разбере за какво е привлечен да отговаря е засегнало правото му на защита и е основание за отмяна на Предупреждението, като незаконосъобразно само на това основание.

Административните наказания са форма на държавна принуда репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, по повод неправомерно поведение на определено лице. Именно с оглед този характер на административните наказания законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност. В този смисъл всяко формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение, опорочава предупреждението и е основание за неговата отмяна.

Отделно от гореизложеното, при съставяне на Предупреждението, административнонаказващият орган не е посочил на коя конкретно алинея и/ или точка се позова, издавайки го единствено на основание чл.28 от ЗАНН, което настоящият състав приема като нарушение.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че обжалваното 5 предупреждение се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено на посочените по-горе формални (процесуални) основания, което прави безпредметно разглеждането на спора по същество.

Предвид отмяната на предупреждението, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение е в размер на по 450 лв. същевременно от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и отчита явяването на адвоката във всички открити съдебни заседания и осъществяването от негова страна на процесуално представителство. Доколкото издателят на наказателното постановление е Регионална дирекция по горите – гр.