Определение № 1110 от 13.07.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1110 гр. София , 13.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Анелия Маркова

Пепа Маринова-Тонева

Мария Малоселска като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100507781 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Й. Б. АНГ. /длъжник по изп.производство/ срещу разпореждане от 19.11.2020 г., постановено по изп.дело № 20209240400878, с което от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника от 06.11.2020 г. относно определения размер на адв.възнаграждение в размер на 600 лв. и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че адв.възнаграждение е прекомерно, тъй като бил платил в срока за доброволно изпълнение.

Единственото процесуално действие, което било направено било образуването на изп.дело. Затова счита, че адв.възнаграждение следва да бъде сведено до 200 лв., колкото бил минимума по Наредба № 1/2004 г. и поконкретно чл.10., ал.1 от същата. Освен това не се касаело до фактическа и правна сложност на делото.

Иска се обжалваното разпореждане да бъде отменено като бъде намалено адв.възнаграждение до сумата в размер на 200 лв., както и да бъде намалена съответно и таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, защото същата била в обхвата на чл.435 ГПК, а по същество излага доводи за нейната 1 неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателя. Това се следвало от поведението на ответника, който не бил изплатил задължението си повече от една година от влизането в сила съдебното решение. Сочи, че извършените от пълномощника на взискателя процесуални действия не се изразявали само до подаване на молба за образуване на изп.дело, а и до посочване на изп.способи. Подадено било и становище по жалбата. Адв.възнаграждение било платено от взискателя в деня на образуване на изп.дело и било в рамките на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Взискателят „КЦМ ***” АД изразява становище за допустимост на жалбата, а по същество излага доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че разноските били правилно определени и в съответствие с извършените процесуални действия. „Доброволното плащане“ било реализирано след принудителното изпълнение. Счита, че съдебния изпълнител не можел да променя адв.възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

За обжалваното разпореждане от 19.11.2020 г./л.48 от изп.дело/ жалбоподателя е бил уведомен на 19.11.2020 г./л.49 от изп.дело/.

Жалбата е подадена на 03.12. 2020 г.

Следователно същата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

По основателността на жалбата:

Процесното изп. дело е образувано с разпореждане от 22.10.2020 г. за събиране на сумата в размер на 3040 лв. – разноски пред въззивната инстанция; сумата в размер на 540 лв.- разноски пред първата инстанция и 750 лв.-деловодни разноски, присъдени от ОС, гр.Пловдив с решение № 190 от 11.04.2019 г. по т.д.№ 497 /2018 г.

Молбата за образуване на изп.дело е подадена от взискателя „КЦМ ***“ АД на 22.10.2020 г. като в същата са посочени изпълнителните способи, а именно: запор на вземания и възбрана върху недвижимо имущество.

За така образуваното изп.дело ЧСИ не е уведомил длъжника, а е 2 започнал проучване на имуществото му, както и действия по отправяне на запорно съобщения до банките, в които длъжника има открити сметки.

На 03.11.2020 г. пълномощникът на длъжника – адв.И. е поискал да се запознае с изп.дело.

Оправена е ПДИ до длъжника /жалбоподател/ за заплащане на сумата в общ размер на 5 583,28 лв., от които присъдени разноски в размер на 4330 лв., т.е. тези по изп.лист; разноски по изп.дело в размер на 600 лв.юриск./адв.възнаграждение, 653,28 лв.- такси по ТТЗЧСИ.

ПДИ е връчена на 03.11.2020 г.

С разпореждания от 05.11.2020 г. ЧСИ е разпоредил вдигане на запорите.

На 06.11.2020 г. е постъпило от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК с доводи аналогични на тези в жалбата, по която е образувано настоящето производство/л.29 от изп.производство/. Представени са доказателства за плащане на сумата в размер на 4330 лв.

Наред с това се установява, че въз основа на наложените запори от сметките на длъжника по сметката на ЧСИ са преведени в срока за доброволно изпълнение суми, както следва: 5 583,28 лв. от „У.К.Б.“ АД и 5 583,28 лв. от „ПИБ“ АД като платежните се съдържат в кориците на изп.дело. С искане от 15.11.2020 г. пълномощникът на длъжника е поискал сумите да бъдат възстановени по сметките на длъжника в посочените банки.

Същевременно неколкократно от длъжника е било искано от ЧСИ да се произнесе по искането от 06.11.2020 г. за намаляване на адв.възнаграждение и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ.

С обжалваното разпореждане от 19.11.2020 г. възражението е оставено без уважение с мотиви, че от взискателя било постъпило становище с което се възразява по намаляване на разноските.

Софийски градски съд излага следните мотиви:

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват 3 предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Относно размера на адв.възнаграждение:

В конкретният случай, действително, при съобразяване с чл.10,т.1 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адв.възнаграждение възлиза на 200 лв. – за образуване на изп.дело.

Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност. Не се спори, че длъжника е изплатил сумите след получаване на ПДИ, а това се установяване и от представеното платежно нареждане.

Съгласно приетото в съдебната практика проучването на имуществото на длъжника не представлява изп.действие.

Посочването на изпълнителните способи в молбата за образуване на 4 изп.производство е изискване за нейната редовност.

Следователно единственото действие сторено от пълномощника на взискателя е това по подаването на молбата за образуване на изп.дело.

Доводът на ЧСИ, че от процесуалния представител било подадено възражение по жалбата и затова му се следва възнаграждение в присъдения от него размер, е неоснователно доколкото преценката за присъждане на разноски в производството по чл.435 ГПК е на съда, разглеждащ жалбата, а не на ЧСИ.

Неоснователен е и доводът на ЧСИ за забавено изпълнение от страна на длъжника, първо защото изп.лист е издаден на 05.10.2020 г., а плащането е сторено в срока за доброволно изпълнение на 06.11.2020 г., т.е. не е изтекла повече от една година, както се сочи от ЧСИ.

Запорите са извършени преди длъжника да е получил поканата за доброволно изпълнение поради което не може да му бъде вменено соченото от ЧСИ виновно поведение. При липсата на поведение на длъжника, което да е станало пречка за реализирането на изпълнителния способ, което поведение е основание за възникването на отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, на него не може да му бъде възложена отговорността за извършените от взискателя, разноски. По въпроса за разноските, виж и приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г. ПО ТЪЛК. Д.

№ 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС в този смисъл.

В случая е неприложимо правилото на чл.78, ал.2 ГПК, тъй като разноските в изп.производство се определят по реда на чл.79 ГПК.

Позоваването от страна на ЧСИ на нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата също е неоснователно, доколкото се касае до представителство на юридическо лице, а освен това тази разпоредба не е посочена в договора за правна защита и съдействие поради което не намира приложение.

Действително, с оглед регистрирането на дружеството по реда на ЗДДС, към сумата в размер на 200 лв. следва да бъде начислено ДДС в размер на 20 % или = 240 лв.

5

Налага се извод, че жалбата е частично основателна, а обжалваното постановление ще следва да бъде отменено относно разноските за адв.възнаграждение за разликата над 240 лв.

По отношение определения размер на таксата по т.26 от ТТЗТР:

Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането. Или в случая в размер на Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.26, б.в) за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв. Или в случая в размер на 364 лв.

Следователно, жалбата и в тази й част е основателна.

По разноските:

С оглед приетото в съдебната практика – в производство по разноски, разноски не се присъждат.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 19.11.2020 г., постановено по изп.дело № 20209240400878, с което от ЧСИ Г.К., рег.№ 924, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Й. Б. АНГ., ЕГН 6

**********, относно определения размер на адв.възнаграждение в размер на 600 лв. и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ