Решение № 125 от 05.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20251110103095 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Д. А П., чрез адвокат Б. Г. срещу И. К. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 59 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 11250,00 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на ¼ ид.част от недвижим имот, за периода от 31.03.2021г. до 31.12.2024г., а именно апартамент № 127, находящ се в ************************, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 20.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че в негова полза е учредено право на ползване до размера на 1/4 идеална част от имота по силата на договор за учредяване право на ползване, обективиран в Нотариален акт № 43, том III, рег. № 6234, дело № 385/31.03.2021г. на Нотариус С.Т.. Твърди, че ответника притежава ¾ идеални части от имота, придобити по наследство от майка му – К.Й.. Навежда, че от придобиване правото на ползване до сега имота се ползва изцяло от ответника, поради което намира, че по този начин последният неоснователно се е обгатил за сметка на ищеца - ползвател. Твърди, че на ответника е връчена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване на 07.07.2021г. Намира, че средната месечна цена на обезщетението е в размер на 1000 лева за имота, а за ¼ идеална части в размер на 250,00 лева месечно. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. С отговора се твърди, че исковата претенция представлява злоупотреба с право. Ответницата до момента на получаване на исковата молба посочва, че не е знаела за прехвърляне на идеална част от имота в полза на трети лица, като от подписването на договора за продажба на наследство нито Б. Г., нито Ц.Г. били предприели действия за ползване на общия имот.

Твърди, че ищецът и праводателите му никога не са обективирали с действия намерение да ползват имота. Ответницата не е уведомена от ищеца, че е носител на право на ползване.

Възразява да и е връчена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване, като позиционира вниманието на съда, че в поканата е отбелязано, че е връчена чрез адвокат К.К., която никога не била упълномощавана от И. Г.. Твърди, че размера на исковата претенция също представлява злоупотреба с права. Посочва, че имота е 1 неподеляем, като не било отчетено и реалното ползване на имота и това че имота не е в добро състояние. Посочва, че това е единственото и жилище, а самата ответница е със сериозно психическо заболяване, датиращо от 1991г. Оспорва представеният договор за продажба на наследство от 31.08.2020г. и че той има вещно-прехвърлителен ефект. Твърди, че иска следва да се предяви от ищеца срещу праводателите му, а не срещу И. Г.. Моли за отхвърляне на иска.

В съдебно заседание ищецът Д. А. П., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание ответникът И. К. Г., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат М., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че ответника – И. К. Г. е законен наследник на покойната К.И.Й., починала на 17.12.2014г., при квота от ¾ идеални части от процесния имот, тоест ½ притежавана от покойната на собствено основание и ¼ по наследство след смъртта на съпруга й – В.С.Й., починал на 15.01.2005г. Също така не е спорно в производството, че трето за спора лице – В.В.Й. като законен наследник на В.С.Й., починал на 15.01.2005г. е наследил ¼ идеална част от имота. Не е спорно също така, че с договор за продажба на наследство от 31.08.2020г. В.В.Й. е продал на Б. Й. Г. в условията на СИО със съпруга й – Ц.В.Г. оставеното му като съвкупност от права и задължения и фактически отношения наследство от В.С.Й.. Не е спорно също така и че с договор за учредяване право на ползване върху недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 43, том III, рег. № 6234, дело № 385/31.05.2021г. на Нотариус С.Т., с рег. № *** в НК, с район на действие, районна на СРС Б. и Ц.Г.и са учредили в полза на ищеца – Д. А. П. пожизнено вещно право на ползване върху прехвърлените им с договора за продажба на наследство ¼ идеални части от апартамент № 127, находящ се в ************************ с идентификатор ***.

С протоколно определение от 10.06.2025г. съдът е отделил като безспорно между страните обстоятелството, че ищецът не владее процесния имот.

Не е спорно също така, че с Нотариална покана с рег. № 6494, том 4, № 68 от 03.06.2021г. на Нотариус С.Т. ищецът е поканил ответника да му заплаща по 250,00 лева месечно за лишаването му от право да ползва имота, като в поканата е удостоверено, че същата е връчена на 07.07.2021г.

Изслушаната съдебно – оценителна експертиза дава заключение, че общата брутна наемна стойност на целия процесен имот възлиза на сумата от 38 175 лева или 19 519 евро, като с оглед процесния период усреднената месечна наемна стойност възлиза на 828,00 лева месечно, или 423,00 евро месечно: за ответника, като носител на ¾ идеални части сумата от 317,00 евро, а за ищеца сумата от 106 евро.

С разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова, с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.

Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това, респективно препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Съгласно установената практика /виж решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 на ВКС, IIт. о. и др. / лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД, 2 всякога дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта, включително и наем е ирелевантно. /Решение от 06.10.2021 г. по в. гр. д. № 356/2021 г. по описа на ОС-В. /. В същото време съгласно чл. 56, ал.1 от Закона за собствеността правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя значително.

Следователно по съдържание това право включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и по начин да не се променя съществено, като се получават гражданските и естествените плодове и именно поради която причина ползвателят може да иска и обезщетението за лишаване на правото да се ползва имота, ако е лишен от него. За тази претенция не е необходима предварителна покана, поради и което в тази връзка едно от възраженията на ответника е неоснователно. Ако плащането е закъсняло, лихва се дължи от поканата, а исковата молба се счита за такава. /Решение № 31 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4745/2013 г. на Върховен касационен съд/.

За да възникне правото на обезщетение за ползването на чуждия недвижим имот, е достатъчно да се установи, че за ползвателя не съществува основание да държи имота /Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905/2018 г. на Върховен касационен съд, 4то гр. Отделение/. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била държана без ответникът да има основание за това. По този начин ползвателят е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване до размера на ¼ идеална част от вещта. От друга страна - ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да ползва, в зависимост единствено и само от волята си. Възраженията на ответника, че договора за продажба на наследство не е породил вещно-правно действие съдът намира за неоснователни. Договорът е представен в оригинал по делото и след представянето му ответникът не поддържаше искането си с правно основание чл. 193 от ГПК. Като формален договор, последният е представен като сключен в нотариална форма, като е вписан и поради което може да бъде противопоставен на трети лица /чл. 212, ал.3 от ЗЗД/, включително и на ответницата. От друга страна доколкото предмет на продажбата са идеални части от процесния имот разпоредбата на чл. 33 от ЗС относно отношенията между съсобствениците не е приложима, понеже предмет на продажбата са наследствени права, представляващи една съвкупност. Следователно договора е произвел вещно-правно действие и в патримониума на Б. и Ц.Г.и е транслирана ¼ идеална част от имота, върху която след това е учредено право на ползване, считано от 31.05.2021г. на ищеца – Д. А. П.. Освен това неоснователни са доводите на ответника, че не знае, че по отношение дела на В.Й. от ¼ идеална част е учредено право на ползване. Дори да не бе налично това учредяване ответницата е била наясно, че върху ¼ от имота са налице права на друго лице, и въпреки това имота е ползван само от нея. Освен това видно е че между наследодателя на ответника и В.Й. е водено дело за делба, в каквато връзка и в договора за учредяване на право на ползване е налична вметка, като с решение от 26.10.2011г. имота е бил поставен в дял на К.Й. срещу задължението й да уравни дела на В.Й.. Не са представени доказателства за уравняване поради което съдът не може да приеме, че праводателя на ответника е станал пълноправен собственик на имота.

Съвместната преценка на събраните по делото писмени доказателства, обуславя извод, че ответницата е упражнявала фактическа власт върху целия имот в периода от 31.03.2021 г. до 31.12.2024 г.

В тежест на ответницата бе да докаже наличие на основание, на което упражнява фактическата власт върху целия имот. Наличие на такова основание не се доказва по делото спрямо 1/4 идеална част, върху която е учредено вещно право на ползване в полза на ищеца, поради което и съдът приема, че тази част от имота се е държала от ответницата без 3 основание. При това положение ответницата дължи да заплати на ищеца обезщетение за ползите, от които го е лишила. Размерът на обезщетението се равнява на стойността на наемите, които ответницата е спестила, респективно се е обогатила, а ищеца не е получил, респективно се е обеднил. Доказаната по делото стойност на обезщетението възлиза на сумата от 828 лева на месец за целия имот, или в размер на 207 лева съотносими към дела на ищеца от ¼ идеална част, определена от вещото лице, или за процесния период сумарно е дължима от ответницата на ищеца като обезщетение сумата в размер на 9315,00 лева до който размер следва да бъде уважена исковата претенция, а за сумата от 1935,00 лева, представляваща разликата над уважената част от 9315,00 лева до размера на пълно предявената от 11 250,00 лева, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на основание чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК.

Ищецът претендира за присъждане 450,00 лева за държавна такса, сумата от 175,00 лева за депозит за изготвяне на експертиза и сумата от 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение, посочена от адвокат Г. в протоколно определение от 07.10.2025г. и като такава имаща характер на списък по чл. 80 от ГПК. Съдът намира с оглед правната и фактическа сложност на делото и цената на иска, че претендираното за присъждане възнаграждение не е прекомерно. Така на ищеца съобразно уважената част от иска следва да му се присъдят разноски общо в размер на 1759,50 лева. От своя страна ответникът претендира за присъждане адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева и сумата от 175,00 лева за депозит за изготвяне на експертиза, или общо сумата в размер на 1175,00 лева. Така на ответника съобразно отхвърлената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 202,10 лева.