Решение № 6111 от 07.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6111 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110100934 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на *** срещу Д. К. Х., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1204,44 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 199,92 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 27.06.2024 г., сумата 45,07 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 05.07.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 11,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 27.06.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, всички претендирани за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ****, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 40823/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, възникнало с оглед качеството на ответницата на собственик на процесния имот през исковия период. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите 1 общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „*** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за наличието на предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане на разноски на ответната страна.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия, вкл. да е вещен ползвател на имота. Оспорва иска за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземания. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея.

Възразява за погасяване на сумите по давност. Изрично заявява, че не оспорва доставката на топлинна енергия и нейното количество. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По възражението за погасителна давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

2

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство от ****.

Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

3

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на негов собственик. Посочените обстоятелства се установяват от приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том I, рег. № **, дело № * от *** г., с който **** е продала на Д. К. Х. процесния апартамент № 6, находящ се в гр.

София, ****, на трети етаж, със застроена площ около 80 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, хол, баня-клозет и входно антре, заедно със зимнично помещение с площ от 3 кв. м., заедно с таванско помещение с площ от 2 кв. м. и заедно с 8,3/100 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо УПИ V-9 от квартал 342 по плана на гр. София, местността „Буката“, с площ от 323 кв. м. Предвид изложеното, съдът приема, че ответницата в качеството си на собственик на имота е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия период, при липса на данни правото на собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на ползване на имота на друго лице, или да е бил сключен изричен писмен договор с *** с трето за спора лице за продажба на топлинна енергия за исковите имот и период.

Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика - решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о. При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни 4 общи условия, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало с оглед качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период.