Решение № 454 от 26.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20245300900648 по описа за 2024 година

Производство по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по жалба на „ИЛВА-ХГ“ ООД, ЕИК 115167974, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Панагюрище“ 4, бл. 3015, ет.2, ап.4, чрез адв. Х.

И. З., АК - **, против отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията № 20241011111314-2/17.10.2024 г. за вписване на заявени обстоятелства, касаещи заличаване на починал съдружник и поемане на дяловете му от останалите съдружници, един от които и наследник на починалия.

Жалбоподателят счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли същият да бъде отменен. Претендира разноски – заплатената държавна такса.

Ответникът по жалбата - Агенция по вписванията гр.София счита жалбата за неоснователна, а постановения отказ за правилен и законосъобразен, като моли да бъде потвърден. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар, ако се претендира присъждане на такъв.

Жалбата е постъпила в Агенцията по вписвания на 22.10.2024 г., като обжалваният отказ е постановен на 17.10.2024 г., поради което и съдът приема, че срокът по чл.25, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е спазен. Изхожда от легитимирано лице с правен интерес.

1

Разглеждайки я по същество, след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата, съдът намира следното:

Подадено е от жалбоподателя заявление А4№ 20241011111314 за вписване на обстоятелства относно заличаване на съдружник, разпределяне на дялове и делба на дружествен дял.

Прието е от длъжностното лице, че за постигане на целения от заявителя ефект – разпределяне на дяловете на починал съдружник между останалите съдружници в дружеството вариантите са поемане на дялове, при което следва съдружниците да внесат дяловете съответно на разпределението и представят в регистърното производство доказателства за това, или да "разпределят" /прехвърлят наследените идеални части/ по между си при спазване правилата на действащото законодателство, а именно - чл. 129 ТЗ, като наследникът, който не иска да стане съдружник, да прехвърли дяловете си на другия съдружник, за което са били дадени указания.

Поради неизпълнението им длъжностното лице е отказало вписване, на осн. чл. 22, ал.

5, във вр. с чл. 24, ал. 1 и чл. 21, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбоподателят оспорва извода на длъжностното лице, като твърди, че длъжностното лице не е възприело правилно възникналата фактическа обстановка, поради което е дало указания по отношение на един изчистен от към взаимоотношения между наследници случай, който не съответства на действителните отношения в конкретния случай. Твърди, че след смъртта на съдружника Г.М.Ж., притажавал 13 дяла, са го наследили неговия ** И.Г.Ж. съдружник в дружеството, както и ** му В.П.Ж., изразила нежелание да бъде приета като съдружник в дружеството и поискала да и бъде изплатен дела. Така нейните 6,5 дружествени дяла останали свободни, като били поети от Х. И. З. срещу заплащане, а общият дял, останал съсобствен между двамата съдружници разделен между тях с договор за делба на съсобствен дял, с протокол от общото събрание на съдружниците.

С допълнителна молба, вх. № 35299/29.10.2024 г., жалбоподателят представя документи, подадени за изпълнение на указанията на длъжностното лице, които АВ не е изпратила в копия, тъй като са били изпратени с отделно уведомително писмо по подадена жалба, производството по която е било прекратено, поради липса на правен интерес и срещу акт на ДЛР, който не подлежи на обжалване, тъй като законосъобразността на отказа за вписване на заявените обстоятелства е предмет на настоящото производство. Така по делото са представени и приложените към Заявление Ж1 с вх. № 20241017111248 на АВ, което е видно и от вписванията в елетнронното дело на жалбоподателя в ТР, декларации на двамата наследници, че са съгласни с начина на разпределение на дяловете, както и пояснения от пълномощника на жалбоподателя, в които заявява, че доколкото г-жа Ж. не е приета като съдружник, а е приела паричната равностойност на приспадащите и по наследство дялове, то тя не 2 е поела и респективно не е притежавала дружествени дялове, за да може да извърши доброволна делба с другия наследник. При получаване на паричната им равностойност твърди тя да е освободила шест и половина от дружествените дялове, придобити по наследство, които били поети от съдружника З.. Така заявява, че се образувала и съсобствеността върху един дружествен дял между съдружниците З. и Ж., която била прекратена с доброволна делба с протокола от заседание на общото събрание от 30.09.2024 г.

От приложените към заявлението доказателства – препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се установява смъртта на съдружника Г.М.Ж., както и, че негови наследници по закон са В.П.Ж. и И.Г. Ж.. Смъртта на съдружник в дружеството с ограничена отговорност е обективно прекратително основание на членственото му правоотношение, посочено в чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ. Със смъртта на физическото лице настъпва универсално правоприемство, съгласно нормите на ЗН, но само по отношение на имуществените права от дела, то не се разпростира върху личните права на съдружника, които са ненаследими.

От направената справка за вписвания по партидата на жалбоподателя се установява, че съдружникът Г.М.Ж. е притежавал към откриване на наследството му 13 дружествени дяла от капитала на "ИЛВА-ХГ" ООД. След смъртта му неговите наследници са придобили съответни на квотите им в наследството идеални части от всеки дружествен дял, на основание чл. 129 ТЗ, а не по 6,5 дяла, както се твърди от жалбоподателя, като се наследяват само имуществените права по наследствените дялове, но не и неимуществените такива. Съдебната практика е последователна и категорична в разбирането си, че прехвърлянето на имуществените права, които дават наследените дялове, няма особености в сравнение с отчуждаването на дялове, придобити на друго основание, като е допустимо с договор за доброволна делба да се извърши разпределение на общо притежаваните дялове между наследниците, като те взаимно си прехвърлят притежаваните от всеки от тях идеални части от имуществените права по наследените дялове и по този начин преодоляват необходимостта от съвместно упражняване на правата по чл.132 ТЗ. В този смисъл е съдебната практика, обективирана в Решение № 161 от 11.01.2011 г. по търг. д. № 28/2010 г. на Върховен касационен съд, в този смисъл са и дадените указания от длъжностното лице. Съгласно чл. 132 ТЗ, ако един дял в капитала принадлежи на няколко лица, те могат да упражняват правата по него само съвместно.

Волеизявлението на наследника Ж.а не е годно основание за прехвърляне на собственост върху дружествен дял. Съдът намира правилен извода на дължностното лице, че в протокола от общото събрание на съдружниците не се обективира изразена воля и съгласие от всички сънаследници за ликвидиране на съсобствеността върху наследените дялове. Действително, доколкото един от наследниците не е съдружник в дружеството, то той не би могъл да участва в общото събрание на съдружниците, но 3 не е обосновано твърдението в представените пояснителни бележки на пълномощника на жалбоподателя, че доколкото е изразила нежелание за приемане като съдружник, наследникът Ж.а не е приела една втора от дружествените дялове на починалия и наследодател, още повече с оглед твърденията, че е получила номиналната им стойност от дружеството. Доколкото имуществените права при наследяване на дела са преминали по силата на универсалното наследствено правоприемство върху наследниците на починалия съдружник, а наследника Ж.а е получила съответна част от дружествените дялове, съобразно правата си в наследството, то тя може да се разпореди с тях само по начините, указани в закона и при ограниченията на закона за упражняване на права върху притежаван от няколко лица дял.

Поради изложените съображения съдът намира отказа на длъжностното лице законосъобразен, за което и следва да бъде потвърден, а жалбата оставена без уважение.

От страна на Агенция по вписванията е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Настоящото производство не е спорно, в него Агенция по вписванията не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ, поради което тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер и поради това разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат.

Разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл. 541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д. № 2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. Поради това искането за присъждане на разноски на Агенция по вписванията за юрисконсулско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ № 20241011111314-2/17.10.2024 г. на Агенция по вписванията - Търговски регистър, постановен по заявление А4 вх. № 20241011111314, подадено от „ИЛВА-ХГ“ ООД, ЕИК 115167974, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Панагюрище“ 4, бл. 3015, ет.2, ап.4, чрез адв. Х. И. З., АК – **.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя.

При влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенцията 4 по вписванията за сведение.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________

5