Решение № 302 от 20.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Благоевград, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

А. Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500216 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 503153/08.11.2021г., постановено по гр.д. № 921/2020г. по описа на РС Разлог, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от „К...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „В.“, бул. „А. П.“ № *, ет. *, представлявано от изп. директор Д. Д. Н., чрез пълномощниците адв. Р.К. и адв. М.П., с която се иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон и поради неговата необоснованост, както и да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ и иска по чл. 242 от КТ, както и да отмени първоинстанционното решение в частта му за разноскските.

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради това че същото е необосновано от събраните доказателства и постановено в нарушение на материалния закон. Оплакванията на жалбоподателят са за неправилна оценка на събраните доказателства, в резултат на което погрешно са приети за установени релевантни за спора факти, като изводите на съда са довели до неправилното приложение на материалния закон, за което в жалбата са развити конкретни съображения.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, на който същият се е позовал за да уважи като основателни предявените искове по чл. 344 от КТ- за недоказаност на основанието за 1 извършеното уволнение- намаляване на обема на работа по смисъла на чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ. Поддържа се, че решение за одобряване на по- малък щат/свиване на щата/, поради намаляване на обема на работа е взето от компетентния орган- Съвета на директорите и същото е по целесъобразност, като не подлежи на съдебен контрол. Изложените са с въззивната жалба съображения, че при разглеждането на делото от състав на РС Разлог, представени са доказателства- справка от счетоводството на дружеството ответник, от която е видно че приходите от продажбите за периода от 01.01.2019г. до 31.07.2019г. са в размер пет пъти по- голям от тези приходи за същия период на следващата година. Същевременно от свидетелските показания на свидетелите разпитани пред първоинстанционния съд, установява се, че вила „Д.“ през 2020г. не е носела приходи и се издържала от други дейности на дружеството. Вилата не е работила и е имала разходи само за видеонаблюдение.

Отделно с жалбата излагат се доводи, че на съда ноторно е известно и обстоятлеството, че на 13.03.2020г. е обявено извънредно положение в Р България, което е продължило два месеца и през този период, най-пострадал е хотелиерския и ресторантьорския бизнес.

Оспорват се с жалбата като неправилни изводите на съда, че подбора по чл. 329 от КТ е извършен незаконосъобразно. От една страна излагат се съображения, че длъжността която е заемал уволнения работник е „пазач“, като тя е била единствената такава длъжност за вила „Д.“. Поддържа се с жалбата, че извършения подбор, за който са представени доказателства по делото, е вътрешен подбор извършен за нуждите на дружеството и преценка на ръководството на дружеството, е не е с цел прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. При анализа на извършения подбор по чл. 329 от КТ, ако се приеме че същият е бил задължителен за работодателя, налага се извода че същият е бил извършен законосъобразно.

Възразява се от жалбоподателят чрез неговите пълномощници, че съдът в настоящия случай не е ценил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съобразно установената съдебна практика в тази насока/Решение от 27.07.2015г. на ВКС, по гр.д. № 6970/2014г. на IV г.о. на ГК/

Изложени са с въззивната жалба правни съображения, че това дали след уволнението на въззивемия А. М. М. в обекта- вила „Д.“ са назначени нови лица, е без правно значение за изхода по делото, тъй като дали е налице намаляване на обема на работа, се преценява към момента на извършването на уволнението, а не в последващ момент, когато поради динамиката на работа, може да е настъпило увеличаване на обема на работата. Акцентира се, че след уволнението на въззиваемия ищец, на работа във вилата са били назначени лица като работници по поддръжката, докато уволнения е заемал преди прекратяването на трудовото му правоотношение длъжността „пазач“. Новите назначения са били продиктувани от новите потребности във връзка с поддръжката на сградата, в която е имало запушена канализация и е възникнала нуждата от ремонт.

С възивната жалба са изложени съображения, че поради неоснователност на предявените искове по чл. 344 от КТ, неоснователен е и акцесорния иск по чл. 225 ал.1 от КТ- за заплащане на обезщетение на работника за времето, през което е останал без работа.

Във връзка с направеното оплакване за необоснованост от въззивника по делото, чрез 2 пълномощниците му са изложени съображения, че първоинстационният съд не е разисквал и анализирал представените доказателства от ответника по делото, поради което е стигнал до грешни правни изводи.

Предвид на изложеното с въззивната жалба, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Разлог, както и да постанови ново решение, с което да отхвърли като неоснователни предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ и чл. 225 от КТ.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото не е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговарят на изискванията на закона и е редовна, като съдът дължи произнасяне по същество.

С писмено становище по делото, адв. Р.К., като пълномощник на дружеството жалбоподател, поддържа въззивната жалба на основанията изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното решение на РС Разлог, като вместо него постанови друго решение, с което да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 от КТ, във връзка с чл.

225 ал.1 от КТ и иска по чл. 242 от КТ, като неоснователни.

Претендират се и разноските пред настоящата съдебна инстанция, съобразно списък по чл.

80 от ГПК, представен по делото.

С писмено становище по делото, адв. Р., като пълномощник на въззиваемия А. М. М., оспорва въззивната жалба и иска от съда да остави същата без уважение. Излагат се доводи, че въззивната жалба е бланкетна, като не са наведени годни основания, които да обусловят отмяната на решението на първоинстанционния съд. Поддържа се с писменото становище от пълномощника на въззиваемия, че решението на РС Разлог е обосновано от събраните по делото доказателства, правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено от въззивния съд.

Претендират се разноски пред въззивната съдебна инстанция, съгласно списък по чл. 80 от ГПК.

За да се произнесе по въззивната жалба, при компетентността си на въззивна съдебна инстанция, съставът на ОС Благоевград, съобрази следното:

Производството е въз основа на депозирана пред първостепенния съд в град Разлог искова молба, от А. М. М., ЕГН **********, на адрес: гр. Я., ул.”С.” № *, срещу „К...” А., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление град С. ул. „А. П.“ № *, ет. *, представлявано от Д. Н. – изпълнителен директор.

Предявени са за разглеждане пред съда обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3, във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ, като ищеца пред първоинстанционния съд, моли съда да признае прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно, като отмени Заповед № ТП- 04.08.2020г. на Изпълнителният 3 директор на „К...“ А., с която е извършено уволнението като незаконосъобразна, като възстанови уволнения на работа на длъжността която е заемал от преди уволнението си – „пазач”, както и да осъди училището работодател да заплати на неправомерно уволнения работник сума в размер на 3 060лв., съставляваща парично обезщетение за времето, през което ищеца е останал без работа за периода от 04.08.2020г. до 04.02.2021г. поради незаконното прекратяване на трудовия му договор, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото.

Предявени се и искове за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение на осн. чл. 128 т. 2 от КТ за месеците- януари до юли 2020г.- по 610лв. на месец; за месец август 2020г.81.33лв., както и за заплащане на обезщетение за неплатен и неползван отпуск, на осн. чл.

224 ал.1 от КТ, както следва- за 2017г.- 450лв.; за 2018г.- 510лв.; за 2019г.- 510лв. и за 2020г.- 610лв. или общо в размер на 2 080лв., ведно със законната лихва върху главницата, до окончателното изплащане на дължимото.

Иска се да бъде осъден ответника „К...“ А., да заплати на ищеца А. М. М. и обезщетение за неспазен срок за предизвестние от 30 дни, на осн. чл. 220 ал.2 от КТ, в размер на 610лв.

Предявените искове са основани на твърдения за съществуващо валидно трудово правоотношение между А. М. М. и „К...“ А., по силата на което ищецът е работел въз основа на сключен трудов договор на длъжността „пазач- портиер“. Сочи се в ИМ пред РС Разлог, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед № ТП- 04.08.2020г. на Изпълнителният директор на „К...“ А..

Ищецът поддържа пред първоинстанционния съд доводи за незаконност на извършеното уволнение, като оспорва издадената заповед за уволнение като немотивирана, неправилна и незаконосъобразна. Навадени са основания за незаконност на извършеното уволнение, като се поддържа че не са били налице предпоставките за уволнението на А. М. М. на осн. чл. 328 ал.1 т. 3 от КТ, тъй като не е налице намаляване на работа и доказателство за това е, че малко след уволнението на ищеца и неговия колега, на тяхно място са били назначени други две лица.

Оспорва се издадената заповед за уволнение и на формално основание, като се поддържа че същата е немотивирана, незаконосъобразна и издадена при липсата на задължителни законови реквизити.

Като основание за незаконност на уволнението е посочено в ИМ и липсата на извършен подбор по чл. 329 от КТ преди извършването на уволнението, като алтернативно се поддържа че ако е извършен от работодателя такъв подбор, то същият е неправилен и незеконосъобразен, тъй като не е извършен по предвидените в закона критерии за оценката на лицата измежду които се извършва подбора, както и неправилно е извършена оценка на качествата на участващите в подбора лица с оглед на тяхната професионална квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения.

Поддържа се с ИМ и оплакване за това, че работодателят не е извършил преди уволнението 4 на ищеца, проверка дали А. М. М. не се ползва със закрила при уволнение по смисъла на чл.

333 от КТ.

С ИМ е въведено от ищеца като основание за незаконност на извършеното уволнение и твърдението за злоупотреба с права от страна на работодателя по смисъла на чл. 8 ал.1 от КТ.

С исковата молба са наведени доводи и предявени искове за неизплатени трудови възнаграждения пред времето през което ищецът е престирал работната си сила за неговия работодател, както и за заплащане на обезщетение за неплатен полагаем се годишен отпуск.

С отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, дружеството ответник- „К...“ А., чрез представителят си- изпълнителният директор Д. Н., оспорва предявените искове като моли съда да ги отхвърли като недоказани и неоснователни.

Навадени са възражения за нередовност на исковата молба, както и възражение за погасяване на предявените искове по чл. 344 от КТ по давност. Иска се от първоинстанционния съд, прекратяването на делото в частта на предявените искове за неизплатени трудови възнаграждения, доколкото същите са предмет на исковата претенция по образуваното по предявени преди това искове, предмет на гр.д. № 643/2020г. по описа на РС Разлог.