Решение № 1611 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1611 гр. София, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110211732 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на С. Т. Х. чрез адв. Р. срещу електронен фиш серия К № 9412659, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. Жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, като собственият му лек автомобил се е ползвал за таксиметров към компания, която го е предоставяла и на други водачи. Той заявява, че не знае кой е управлявал автомобила му на процесния ден, като и таксиметровата компания не му е предоставила тези данни. Отделно от това оспорва и годността на използваното техническо средство.

В съдебно заседание не се явява редовно призования жалбоподател Х., като той се представлява от своя процесуален представител – адв. Р., който поддържа жалбата. Той моли за отмяна на ел. фиш, поради установеното, че жалбоподателят не е управлявал процесния автомобил в деня на нарушението. Допълва, че жалбоподателят не знае кое лице е управлявало автомобила, поради липсата на стриктна система в ***, проследяваща водачите.

Моли и за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща представител. От юрисконсулт К. са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От представената справка от ОПП СДВР се установява, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 21.07.2025 г., поради което съдът приема, че жалбата изпратена 1 до ОПП СДВР на 29.07.2025 г. /видно от приложеното копие на пощенски плик с клеймо/ е подадена в законовия срок.

Разглеждана по същество, същата е частично основателна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.04.2024 г. в 22:01 ч., в гр. София, по бул. Александър Малинов срещу бл. 602, с посока на движение от Околовръстен път към ул. Самара, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1196, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „КИА”, модел „Сийд” с рег. № ***, 89 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение – 39 км./ч. Автомобилът бил управляван от жалбоподателя, който не бил спрян на мястото на нарушението.

Автомобилът бил с регистриран лизингополучател ***. На 16.05.2024 г. законният представител на дружеството подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочил, че на 19.04.2024 г. автомобилът е бил предоставен за управление на С. Т. Х. с ЕГН **********. В декларацията е посочено, че автомобилът не е върнат на дружеството и към датата на декларацията още е във владение на жалбоподателя. Към декларацията било представено и копие на СУМПС на жалбоподателя.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 9412659 срещу С. Х. за налагане на глоба в размер на 800 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 8686091 на 13.03.2024 г.

Копие от последния фиш, издаден от СДВР е представено по преписката, като от него се установява, че С. Х. е бил санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл.

189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Като в системата на ОПП СДВР е отбелязано, че фишът е бил връчен на Х. на 27.02.2024 г. и е влязъл в сила на 13.03.2024 г., като е отбелязано, че същият не е платен. Като след изискване на допълнителни доказателства за връчването на фиша, от СДВР не е представена разписка за връчване на фиша на жалбоподателя и е потвърдено, че същият не е бил платен.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС, Cordon № MD1196, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 19.04.2024 г., в 22: 01:52 ч., в района на Столична община, бул. Ал.

Малинов срещу бл. 602, с координати EL 23о37.3358 и NL 42о62.7543, е засечена скорост на движение от 92 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Автомобилът е заснет при приближаването му към техническото средство и е в центъра на кадъра, поради което съдът приема, че именно неговата скорост за движение е отчетена. От протокола за използване на техническото средство се установява, че участъкът е в рамките на населено място – гр.

София, където е важало общото ограничение на скоростта от 50 км./час, без поставени знаци В26, въвеждащи различна максимална скорост. Същото ограничение на скоростта е отразено и разпечатката от паметта на техническото средство. Този извод се потвърждава и от представената справка и схема на организацията на движение от Столична община.

Поради всичко изложено, съдът намира, че несъмнено е установено точното местоположение на автомобила, когато е бил заснет да се движи с превишена скорост, като в електронния фиш е посочен не само бул. „Александър Малинов“, но и посоката на движение, както и конкретния пътен участък, уточнен чрез номера на блока. Съдът намира, че това е достатъчно като конкретизиране на мястото на твърдяното нарушение, доколкото позволява не само определяне на местната подсъдност на делото, но и на пътния участък, 2 където се твърди да е извършено нарушението, а оттам и на въведеното ограничение на скоростта.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 06.12.2023 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1196 е била преминала първоначалната и последваща проверка. За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък е именно общата за населено място от 50 км./час.

Видно и от изисканата справка от Столична община, в района на бул. Ал. Малинов срещу бл. 602 няма поставени знаци В26, въвеждащи друго ограничение на скоростта.

В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

Основният спорен въпрос по делото е свързан с авторството на деянието, като във връзка с възраженията на жалбоподателя, до разпит е допуснат един свидетел и е изискана справка от лизингополучателя на автомобила – ***. Съгласно писмото от дружеството, на 19.04.2024 г. процесният автомобил с рег. № *** не е бил предоставен за управление на друго лице, различно от ползвателя му – жалбоподателя Х., който е посочен като негов лизингополучател. Фактът, че именно той управлява автомобила и го изплаща, се потвърждава и от изложеното в жалбата. Но съгласно писмото от дружеството, ключовете на автомобила се предоставят единствено на неговия ползвател, в случая жалбоподателя Х., като той би могъл да го преотстъпи и на друго лице, без знанието на дружеството. В този смисъл се оборват твърденията на жалбоподателя, че ключовете стоят в служители на дружеството, които разпределят автомобилите между наетите таксиметрови водачи, без да водят отчетност за това. В контекста на горното, съдът отчете, че не са събрани каквито и да е доказателства в подкрепя на тези твърдения на жалбоподателя, който не се е възползвал и от правото си да даде обяснения.

На следващо място, съдът не се довери и на показанията на доведения от защитата свидетел – Е. Л., доколкото същият споделя за случай на съвсем различна дата – 13.04.2024 г. Отделно от това, описания часови диапазон на времето, което свидетелят споделя да е прекарал с жалбоподателя извън гр. София – от 10:00 часа до 20:00 часа, не изключва извършването на нарушението от жалбоподателя в 22:01 часа.

Именно поради така събраните доказателства съдът прие за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не той е управлявал процесния автомобил.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8686091 от 2024 г. на СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, документи относно връчването на ел.фиш № 8686091, писмо от Столична община, писмо от *** и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към 3 доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Електронният фиш е издаден съгласно правилата на ЗАНН и ЗДвП.

Същият формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.