Присъда № 17 от 26.08.2021, Районен съд - Горна Оряховица

Мотиви към присъда № 17/26.08.2021 г. по НОХД № 188/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица

ОБВИНЕНИЕТО е против Б. А. Б. за това, че на 11.08.2019 г. в гр.

Лясковец се заканил с убийство спрямо М. С. Л. от гр. Лясковец с думите „Ще ти избия зъбите, ще дойда в квартирата ти и ще те убия” и това заканване би могло да възбуди у Л. основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа, че обвинението е доказано, на първо място, от последователните и непротиворечиви показания на пострадалата Л., която описва отправената към нея закана с убийство от бившия й съжител Б. в телефонното обаждане на 11.08.2019 г. вечерта. В подкрепа на обвинението било и заключението на изслушаната съдебна психолого-психиатрична експертиза. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да отложи за минималния предвиден в чл. 66 от НК срок.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.Д. поддържа, че обвинението не е доказано.

Пострадалата заблудила психиатричната експертиза за това, че се страхува да не я убие подсъдимият. Същата не живеела в жилището си не от страх от Б., а защото се укривала от кредиторите си. Моли съда да признае неговия подзащитен за невинен и да го оправдае по обвинението.

ПОДСЪДИМИЯТ Б. А. Б. дава обяснения. Не се признава за виновен.

Моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Б. А. Б. е роден на ***** г. в гр. ******. Завършил е средно образование. Работи по трудов договор в „*****” АД. Не е осъждан.

Подсъдимият Б. и свидетелката М. С. Л. живели на съпружески начала в периода от 2004 до 2019 г. От съвместното си съжителство имат две деца – А. Б. Б., роден на ****** г., и Л. Б. Б., родена на ******* г.

През месец декември 2018 г. свидетелката Л. подслушала случайно разговор на подсъдимия по телефона. От чутото свидетелката останала с впечатлението, че Б. има любовница. По повод този разговор подсъдимият и свидетелката се скарали. През следващите няколко месеца двамата продължили да се карат. В края на месец май 2019 Л. напуснала семейното жилище, като децата останали при бащата.

През следващите два месеца свидетелката се обаждала по телефона, за да разговаря с децата си. Срещала се и лично с тях. Осъществяването на тези контакти между майката и децата станало повод за нови скандали между родителите. Постепенно отношенията между подсъдимия и Л. се изострили до крайност.

На 05.08.2019 г. вечерта Л. била в дома на своята братовчедка – 1 свидетелката Й.. Оплакала се на Й. от агресивното поведение на бившия си съжител и споделили, че се страхува от него. Помолила да остане преспи в дома на Й.. Последната се съгласила. Сутринта на 06.08.2019 г. Б. се обадил по телефона на Л.. В показанията си Л. посочва, че в хода на разговора подсъдимият я обиждал и я заплашил с убийство, а тя успяла да включи телефона на високоговорител. Свидетелката Й. твърди, че когато нейната братовчедка Л. включила телефона на високоговорител, чула отправената от подсъдимия закана с убийство.

На досъдебното производство и в хода на съдебното следствие свидетелката Л. посочва, че на 11.08.2019 г. вечерта, когато била сама в квартирата си в гр. Лясковец, подсъдимият отново й се обадил по телефона.

По провлачения му говор свидетелката разбрала, че е пиян. Л. твърди, че в хода на разговора Б. й казал, че ще й избие зъбите, че ще дойде в квартирата й и ще я убие. Свидетелката посочва също така, че се изплашила от тези думи на бившия си съжител и му затворила телефона. През нощта не успяла да заспи от страх.

В обясненията си подсъдимият отрича да се е обаждал по телефона на Л. на 11.08.2019 г. и да й е отправил цитираните от нея закани.

На следващия ден, 12.08.2019 г., Л. отишла сама до дома на бившия си съжител с намерение да се срещне с децата си. На улицата пред жилището била посрещната от майката на подсъдимия – свидетелката Х.А.. Двете жени се скарали, като отправяли една спрямо друга обиди и закани. В един момент пристигнал и подсъдимият. Скандалът продължил. Подсъдимият се обадил на телефон 112. На мястото на инцидента пристигнал патрулен полицейски автомобил, който прекратил караницата.

Влошените отношения между подсъдимия и Л. продължават и към настоящия момент. През последните две години двамата инициирали няколко различни съдебни производства за уреждане отношенията помежду си и за решаване на споровете относно упражняването на родителските права спрямо децата.

Видно от заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, изготвено от вещото лице д-р К.А. – психиатър, и приложено на л. 94 – 99 от ДП), свидетелката М.Л. не е изпитала страх от осъществяването на отправените й закани за убийство в случая от 06.08.2019 г.

Според заключението на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р К.А. – психиатър, и Д.П. – психолог, и приложено на л. 74 – 79 от ДП), Л. е изпитала страх от осъществяването на отправените й закани за убийство в случая от 11.08.2019 г.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите М. С. Л., Х. Д. Й., Х. Х. А., М. В. С., С. С. Л., К. Й.

Х., К.Н. Й. и К. Н. Б., заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, изготвено от вещото лице д-р К.А., заключението на съдебнопсихиатричната 2 и психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р К.А. и Д.П., и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прие, че обвинението против подсъдимия Б. не е доказано по несъмнен начин.

Обвинението е за отправяне на закана с убийство от подсъдимия към свидетелката Л., извършено на 11.08.2019 г. вечерта в разговор по телефона.

Единствените доказателства за факта на проведения разговор и неговото съдържание се съдържат в показанията на свидетелката Л.. Всички останали свидетели възпроизвеждат данни за това обаждане, съобщени им от Л., поради което техните показания нямат самостоятелно значение за установяване на главния факт от предмета на доказване по делото. От друга страна, подсъдимият отрича да е проведен такъв телефонен разговор, в който да се е заканил на бившата си съжителка, че ще я убие.

В хода на досъдебното производство прокурорът не е поискал от съда да задължи съответния телекомуникационен оператор да предостави справка за наличните при него трафични данни за входящите повиквания на посочената в обвинението дата, реализирани с използваната от Л. СИМ карта.

Към датата на образуване на съдебното производство е изтекъл шестмесечният срок по чл. 159а, ал. 5 от НПК, в рамките на който законът позволява предоставянето на такива данни. Поради това събирането на доказателства относно обстоятелството провеждан ли е описаният от обвинението телефонен разговор чрез способа по чл. 159а от НПК е невъзможно.

Достоверността на показанията на свидетелката Л., на които се основава обвинението, е силно разколебана, на първо място, поради острия конфликт между нея и подсъдимия, започнал през месец декември 2018 г. и продължаващ и към настоящия момент.

На второ място, твърденията на Л., че на 11.08.2019 г. вечерта подсъдимият й се е заканил с убийство и че тя се е изплашила от това заканване, не кореспондират с поведението й на следващия ден. От доказателствата се установява по несъмнен начин, че на 12.08.2019 г. тя е отишла до дома на подсъдимия, за да се срещне с децата си. Макар да твърди, че е била силно изплашена от проведения предната вечер телефонен разговор с подсъдимия, Л. е отишла до дома на последния сама, без да е поискала от някой от своите роднини или приятели да я придружи. От показанията на свидетелите Й., С. и Л. (съответно братовчедка, приятелка и брат на Л.) се установява, че те са я подкрепяли и понастоящем я подкрепят морално в конфликта й с бившия й съжител. Същите съобщават за други случаи, в които са придружавали или са приемали Л. в домовете си за пренощуване във връзка с твърденията й, че се страхува от Б.. Никой от тримата обаче не посочва Л. да е поискала да я придружи на 12.08.2019 г. при отиването й в дома на подсъдимия.

3

Съдът не кредитира цитираното в обвинителния акт заключение на съдебнопсихиатричната и психологична експертиза, изготвено от вещите лица д-р К.А. и Д.П., в частта относно извода, че Л. се е изплашила от отправената й на 11.08.2019 г. закана за убийство. Посоченият извод се основава на допускането, че на посочената дата подсъдимият действително се е заканил с убийство на Л.. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че това допускане не се потвърждава от събраните доказателства. От друга страна, обсъжданият извод в експертното заключение противоречи на извода на единичната съдебнопсихиатрична експертиза, изготвено от вещото лице д-р К.А., че от отправената й от подсъдимия закана с убийство на 06.08.2019 г. сутринта Л. не се е изплашила. Вещите лица не дават убедителен отговор на въпроса защо от закана с едно и също съдържание, отправена от бившия й съжител по телефона, в единия случай Л. се е изплашила, а в другия – не се е изплашила. Ето защо експертното заключение в частта относно обсъждания извод е необосновано и неправилно и не следва да бъде кредитирано.

По изложените по-горе мотиви съдът прие, че обвинението против подсъдимия за отправена на 11.08.2019 г. вечерта по телефона закана с убийство спрямо бившата му съжителка М.Л. не е доказано. Не се установява по предписания от закона несъмнен начин, че на посочената дата подсъдимият е провел по телефона разговор с Л., че в хода този разговор е изрекъл цитираните от обвинението думи и изрази, че формулираната с тези думи и изрази закана с убийство е била от естество да възбуди основателен страх за нейното осъществяване, както и че е възбудила у Л. такъв страх.

Предвид и на основание чл. 304 от НПК съдът призна подсъдимия Б. за невинен и го оправда по повдигнатото му обвинение.

При този изход на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът постанови направените разноски по делото да останат за сметка на държавата.

По горните мотиви съдът постанови присъдата.

Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: ________________________ 4

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 17 гр. Горна Оряховица , 26.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Съдебни заседатели:

Пламен Анг. Станчев

Маринела Георгиева

Костадинова

Даринка Ангелова Петрова при участието на секретаря Силвия Д. Николова и прокурора Тодор Баланов като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Наказателно дело от общ характер № 20214120200188 по описа за 2021 година въз основа на доказателствата по делото и закона

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Б. А. Б., роден на ****** г. в гр. Горна Оряховица, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес *********, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНЕН за това, че на 11.08.2019 г. в гр. Лясковец се заканил с убийство спрямо М. С. Л. от гр.

Лясковец с думите „Ще ти избия зъбите, ще дойда в квартирата ти и ще те убия” и това заканване би могло да възбуди у Л. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал.

1 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

1

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Велико Търново в петнадесетдневен срок, считано от днес.

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

2