Решение № 262342 от 22.07.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

22.07.2021г. гр.

В.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание проведено двадесет и трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА при участието на секретаря Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6497 по описа за 2020 година на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от "Т.М. К.“

ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** срещу „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 65013/2019г. по описа на СРС в размер на сумата 386.16лева, представляваща вреда от удръжка от трудовото възнаграждение на П. К. М. , с ЕГН ********** през месец ноември 2014г. и изразяваща се в принудително изпълнение по изп. дело № 20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , с per. №717, с район на действие ОС-град В. за вземане срещу П. К. М. , с ЕГН ********** по издадена Заповед №1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 07.02.2011г. по ч.гр.дело № 1533 по описа на PC - град В. за 2011г., XXV състав и прехвърлено от цедента - П. К. М. на заявителя „Т." ЕООД, с ЕИК **** с договор за покупка и прехвърляне на вземане /Цесия/ от 11.09.2019г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: В исковата молба се твърди, че по заявление на „Банка ДСК“ ЕАД са образувани две заповедни производства: по ч.гр.дело №1533 по описа на PC-град В. за 2011г., XXV състав, за вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., отпуснат на М. Ж. Ж. и по ч.гр. дело № 8534 по описа на Районен Съд-град В. за 2011г., ГК, XII състав, за вземане по Договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., също отпуснат на М. Ж. Ж. . Първото заповедно производство - по ч.гр. дело №1533 по описа на РС-град В. за 2011г., XXV състав било образувано за вземане на Банката дължимо по Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2001г., Допълнително споразумение от 30.06.2010г. към Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г по Заявление на Банката с вх. №2572/31.01.2011г. срещу лицата: М. Ж. Ж. Ц. Н. И. - поръчител и П. К. М. , като поръчител.

Твърди се, че лицето П. М. не се е намирал в облигационна връзка, включително и като поръчител с банката по отношение на процесното вземане, претендирано с Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., а е бил поръчител по друг договор, но въпреки това ответникът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу него. Твърди се, че е издадена Заповед № 1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която освен кредитополучателя и действителния му поръчител Ц. И.

, е осъден в качеството му на поръчител и П. К. М. да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сума в общ размер на 14 456,39 лева, произтичаща от Договор за кредит от 13.08.2007г. Твърди се, че по издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 637/2011г. по описа на ЧСИ Р. Т. , рег.№ 717, срещу П. К. М. и на 14.07.2011г. му е връчена покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че П. М. не е подал възражение срещу издадената заповед, поради което тя е влязла в сила, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение. Твърди се, че ответното дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело поради настъпило частно правоприемство на вземането по силата на сключен с първоначалния взискател Договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. Твърди, че ответното дружество е образувало, в качеството си на частен правоприемник и второ изпълнително дело срещу П. М. с №911/13г., при ЧСИ Р. Т. , с per. № 717, въз основа на издадените в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 07.06.2011г., постановена по ч. гр. дело № 8534 по описа на ВРС за 2011г.;

Гражданска колегия; XII състав, с която ВРС осъжда П. М. , в качеството му на поръчител, да заплати на Банката сумата в общ размер на 16 296.12 лева, по договор за кредит за текущо потребление от 23.11.2007г., както и изпълнителен лист от 14.06.2011г. Сочи, че след запознаване с двете заповедни производства и образуваните изпълнителни дела П. М. е разбрал, че е плащал чуждо задължение, за което не се е съгласявал да поръчителства. Вследствие на подадено от него възражение по ч.гр.д.№8534/2011г. по описа на Районен съд - В. е било образувано гр.д.№ 702/2014г. по описа на Районен съд - В., като с влязло в сила съдебно решение изп.д. № 911/2013 г. по описа на ЧСИ Р. Тодорова е било прекратено по отношение на П. М. . Твърди се, че вследствие на постъпилите средства от удръжките от трудовото възнаграждение на П. М. , изп.д.№ 637/2011г. е приключено поради пълно погасяване на дълга по него. Сочи, че още през 2013г. ответното дружество, чрез свои служители, е узнало от П. М. факта, че е било предприето принудително изпълнение, въз основа на несъществуващо поръчителство, но въпреки това е продължило недобросъвестно и в нарушение на добрите нрави принудително да се удовлетворява. Счита, че поведението на ответника съставлява злоупотреба с процесуални права по чл. 3 ГПК. Твърди се, че процесното вземане, съответно на удръжката за месец ноември 2014г. е прехвърлено на ищеца с Договор за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 11.09.2019 г., като на длъжника е изпратено уведомление по чл. 99 ЗЗД, като е дадена възможност за доброволно заплащане на процесната сума. С липсата на изпълнение в указания срок ищецът обосновава интереса си от исковата претенция.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковата претенция. Навежда аргументи за нищожност на процесният договор за цесия поради невъзможен предмет, доколкото счита, че твърдяната от ищеца имуществена вреда не е прехвърлимо вземане. Твърди, че обезщетението за вреди има характер на вземане с оглед личността и за това е непрехвърлимо според естеството си.

Възразява, че липсват предпоставките за реализиране на претендираната от ищеца отговорност за непозволено увреждане по чл. 3 ГПК. Счита, че по делото липсват доказателства за наличие на вреда, съгласно твърденията на ищеца. Твърди, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 12.06.2012г. „Банка ДСК“ ЕАД прехвърля на ответното дружество пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, сред които е и това срещу П. К.

М. в качеството му на задължено лице по влезли в сила изпълнителни титули - заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд - В.. Твърди, че ответникът като частен правоприемник на цедента се ползва от издадените в полза на банката и влезли в сила преди цесията заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 02.02.2011г., издадени по ч.гр.д.№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд - В., въз основа на които по искане на „Банка ДСК“ ЕАД е образувано изп.д.№ 637/2011 г. по описа на ЧСИ Р.

Т. . Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 14.07.2011г. лично от П. М. , същият не е упражнил правата си по чл. 414 ГПК и възможността за възражение е преклудирана за него. Твърди, че пропускането от страна на П. М. на възможности, които са му предоставени по закон, не е основание да се приема, че ответното дружество с поведението си е злоупотребило с права. Възразява, че предприемането на принудително изпълнение за вземане, с което кредиторът разполага с влязъл в сила изпълнителен титул, не съставлява противоправно поведение. Възразява, че запорът върху трудовото възнаграждение на П. М. е поискано от предходния взискател по изпълнителното дело „Банка ДСК“ ЕАД, поради което счита, че не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответника и твърдените от ищеца вреди. Цитира практика по предходни дела. Счита, че в случай, че са произтекли вреди в конкретния случай, то същите са в резултат на грешка на служител на „Банка ДСК“ ЕАД – отговорния юрисконсулт, който е представил погрешен договор за поръчителство, както и на съдия при Районен съд – В., който не е изследвал обстойно предоставените му документи, ведно със заявлението. Твърди се още, че дори да се приеме, че е било налице недобросъвестно процесуално поведение (в случая на юрисконсулт на „Банка ДСК" ЕАД) и то е послужило като основа за издаване на заповедта за изпълнение, то след като същата е влязла в сила, искът за обезвреда с основание чл. 3 ГПК не може да бъде предявен. Счита още, че не е налице твърдяната от ищеца злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, тъй като. самото узнаване от страна на „ОТП Факторинг“ ЕАД, че П. М. не е поръчителствал за процесното задължение, не покрива съдържанието на недобросъвестност и злоупотреба с процесуални права.

Моли да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на ищеца и ответника, които доразвиват доводите си.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Правният интерес от търсената защита по реда на чл.422 ГПК се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 65013/2019г. по описа на СРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение по чл.

414 ГПК от длъжника в указания срок. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издадена заповедта по чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото производство.

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства: заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК вх. № 2572/31.01.2011г., Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., Допълнително споразумение към договор за кредит от 30.06.2010 г., Заповед № 1324/02.02.2011г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист от 02.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на Районен съд – В., 25 състав, молба от 01.07.2011 г. от „Банка ДСК“ ЕАД за образуване на изпълнително дело, Запорно съобщение и Покана за доброволно изпълнение по изп.д.

20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , Молба от „ОТП Факторинг“ ЕАД по изп.д. № 637/2011 г., се установява следното:

На 31.01.2011 г. „Банка ДСК“ ЕАД като заявител е подал заявление по чл. 417 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.

№ 1533/2011 г. по описа на Районен съд – В., 25 състав. Заявлението съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М. Ж. Ж. , като кредитополучател и поръчители - Ц. Н. И. и П. К. М. . Посочено е, че документът, от който произтича вземането на кредитора, е Договор за текущо потребление от 13.08.2007 г. и Допълнително споразумение от 30.06.2010г.

Видно от съдържанието на Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007г., същият е сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и М. Ж. Ж. , като за обезпечение на дълга по него е сключен и Договор за поръчителство от същата дата с лицето Ц. Н. И. . По делото е представено Допълнителното споразумение от 30.06.2010 г., сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и М.

Ж. Ж. , като същото касае предоговаряне на условията по Договор за кредит за текущо потребление от 13.08.2007 г.

Въз основа на така представените документи, в рамките на производството по ч.гр.д. № 1533/2011 г. по описа на Районен съд – В., 25 състав, са били издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

По повод на молба на кредитора от

01.07.2011 г. е образувано изп.д. № 20117170400637 по описа на ЧСИ Р. Т. , като на длъжника П. М. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от същия на 14.07.2011г.