Решение № 688 от 02.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20241100510795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 1.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 17737/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 55 състав, ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София /ЕИК 831830482/ е осъдено да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД- гр. София /ЕИК 030269049/ на основание чл.411 КЗ сумата 500 лева, с включени в нея ликвидационни разноски от 15 лева, предявена като частичен иск от сума в размер на 1 785.80 лева, представляваща регресна претенция за разликата между изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 211282461/ 2022 г. и доброволно платената от ответника сума, която щета е образувана за вреди по лек автомобил марка „БМВ 530 ДХ Драйв“ с рег.

№ ****, в резултат на ПТП, настъпило на 16.07.2022 г. в гр. София, кв.„Симеоново“, на ул.****, причинено виновно от водача на л.а. марка „БМВ“ с рег.№ ****, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 28.03.2024 г., до окончателното заплащане на сумата; и на основание чл.86 ЗЗД сумата 62.72 лева, предявена като частичен иск от сума в общ размер на 224.01 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 13.04.2023 г.- 27.03.2024 г. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е осъден да заплати на ищеца „Дженерали Застраховане“ АД сумата 600 лева- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Дженерали Застраховане“ АД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде 1 потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Дженерали застраховане” АД частични искове по чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД за присъждане на сумата 500 лв.- главница, частично от сумата 1 785.80 лв., и на сумата 62.72 лв.- мораторна лихва, частично от сумата 224.01 лв., като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „каско” възниква в момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В настоящия случай регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, са механизмът на пътно- транспортното произшествие, при което е увреден застрахованият при ищеца лек автомобил, причиняване на вредите в резултат на виновното и противо-правно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и наличието на основание за намаляване на регресното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по безспорен начин по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните от ищеца доказателства /двустранен констативен протокол за ПТП от 16.07.2022 г., искане за оценка на вреди по застраховка „каско на МПС“, подадено от водача на л.а.

„БМВ 530Д ХДрайв“ /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/ и свидетелски показания на участвалия в ПТП водач на л.а.„БМВ X3“ с рег.№ **** /св.

Ст. Й.//, преценени съвкупно, се установяват механизмът на ПТП и причиняване на 2 вредите вследствие противоправното поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена със заключението на изслушаната по делото авто- техническа експертиза. Изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение до размер на сумата 3 301.92 лв., определена от вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер от 500 лв., частично от сумата 1 516.12 лв. /при посочен от ищеца размер на цялото вземане от 1785.80 лв./, определен при зачитане и на извършеното преди завеждане делото частично плащане в размер на 1 800.80 лв.

/обстоятелство, за което не се спори между страните/.

Неоснователен е поддържаният във въззивната жалба на ответника довод, насочен към освобождаването му от регресна отговорност и към отхвърляне на претенцията за плащане на процесното регресно обезщетение /остатък/, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице. Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ответника лек автомобил „БМВ Х3“ с рег.№ **** /св. Ст. Й./, който не е изпълнил нормативно установените в чл.40 ЗДвП задължения: преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението- ал.1, и по време на движението си назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно- да осигури лице, което да му сигнализира за опасности- ал.2. Въз основа на цитираните протокол за ПТП и искане на водача на л.а.„БМВ 530Д ХДрайв“ за оценка на вреди по застраховка „каско на МПС“ /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/, свидетелските показания на св. Ст. Й. /водач на л.а.„БМВ Х3“/ и неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза се установява фактическа обстановка, според която: на 16.07.2022 г. в гр. София, кв.„Симеоново“, на ул.****, настъпило ПТП между л.а.„БМВ Х3“ с рег.№ ****, чийто водач започнал маневра движение на заден ход по ул.„Скакавец“ с посока от кръстовището на тази улица и ул. „Голяма Брезовица“ към ул.„Панорама“, и реализирал удар с паркирания на ул.„Скакавец“, в дясно на пътното платно по посока на движението лек автомобил „БМВ 530Д ХДрайв“ с рег.№ ****, който бил с отворена предна лява врата.

Изложеното обосновава извод за противоправност в поведението на пътя на водача на лекия автомобил „БМВ Х3“ с рег.№ ****, който е управлявал МПС при неспазване изискванията на чл.40 и чл.20 ЗДвП. Според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, щетите по лекия автомобил „БМВ 530Д ХДрайв“, описани в процесния протокол за ПТП и в опис- заключението за вреди на МПС /обобщени в протокола като „предна лява врата“/, за които е заплатено обезщетение от застрахователя- ищец, се намират в пряка причинно- следствена връзка с процесното произшествие. Тъй като настъпилото застрахователно събитие е в следствие противоправното виновно поведение на водача на л.а.„БМВ Х3“ с рег.№ **** /свидетелят Ст. Й./, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материално- правни предпоставки да претендира присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Събраните в процеса доказателства- писмени и гласни, не могат да обосноват извод на въззивния съд за налична и у водача на л.а.„БМВ 530Д ХДрайв“ с рег.№ **** вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като няма безспорни данни и 3 доказателства, че поведението му на пътя е било неправомерно. Недоказано се явява по делото, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на този автомобил, като не е установено поведението му да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.95, ал.1 ЗДвП. Цитираната законова норма, според която водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. Нарушението на тази норма би могло да обоснове извод за съпричиняване, ако се касае за внезапно отваряне на вратата и съприкосновение с автомобил, движещ се напред, а не назад, какъвто е настоящият случай, при който вина за настъпване на ПТП има само водачът на движещия се назад автомобил, който не е съобразил обстоятелството, че паркираният в дясно /зад него/ автомобил е бил с отворена врата и не е взел мерки да спре или да извърши маневрата, изнасяйки се на достатъчно разстояние, за което е имало необходимото пространствосъгласно експертното заключение и свидетелските показания на водача Ст. Й., за да не причини процесното ПТП. Тъй като не се установява въз основа на събраните доказателства поведението на водача на увредения автомобил „БМВ 530Д ХДрайв“ да е било неправомерно, не може да бъде обоснован извод за вина на същия, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание и за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.

Правилно, съобразно събраните в процеса доказателства, е определено и дължимото от застрахователя- ответник на застрахователя- ищец регресно обезщетение при спазване разпоредбата на чл.499, ал.2 КЗ. Конкретни доводи срещу определения от СРС размер на дължимото регресно обезщетение и срещу присъдената с обжалваното решение мораторна лихва във въззивната жалба на ответника не са изложени, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на релевираните във въззивната жалба на ответника доводи обжалваното първоинстанционно решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.