Решение № 653 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 653 гр. Пловдив, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500215 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 във вр. с чл.300 от ГПК и чл.45 от ЗЗД.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. М. С., ЕГН **********, с адрес в общ. *********чрез „Л. и П.“, *********, представлявано от А. П., против Решение № 4791/02.12.2024г., постановено по гр.д.№ 3958/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., в частта, с която е осъден да заплати на И. В. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. ********, сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в повърхностна травма на други части на главата – охлузвания и оток на лицето (продълговато охлузване в лявата част на горната устна, оток и дълговидно охлузване в дясната част на брадата) и в стрес, които вреди му били причинени на 29.10.2020 г. в гр. П. вследствие от нанесен му побой по хулигански подбуди от ответника, за което последният е осъден с Присъда № 112 от 25.05.2022 г. по НОХД № 3112/2021 г. по описа на РС – 1

Пловдив, влязло в сила на 01.11.2022 г. като потвърдена с Решение № 271/01.11.2022 г. по ВНОХД № 1326/2022 г. на ОС – Пловдив, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на увреждането – 29.10.2020 г., до окончателното плащане, както и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата в размер на 307,50 лв. за държавна такса и разноски по производството съобразно уважената част от претенцията. Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло иска.

Въззиваемата страна И. В. Я., ЕГН **********, с адрес в гр. *******, не депозира писмен отговор, но в открито съдебно заседание лично взима становище, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от И. В. Я. против Д. М. С. е заведена искова молба, с която посочва, че при побой на 29.10.2020 г., ответникът причинил на ищеца телесни повреди по хулигански подбуди, за което деяние бил наказан по НОХД № 3112/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХ н. с. От така претърпените увреди, ищецът претърпял неимуществени вреди, описани подробно в исковата молба, които е оценил на сумата от 4800 лева, които се претендират ведно със законната лихва върху всяка главница от датата на увреждането до окончателното изплащане.

Към исковата молба прилага преписи от Присъда № 112 от 25.05.2022 г. по НОХД № 3112/2021 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в сила на 01.11.2022 г., потвърдена с Решение № 271/01.11.2022 г. по ВНОХД № 1326/2022 г. на ОС – Пловдив, и съдебно медицинско удостоверение № 1111/2020г.

Ответникът Д. М. С. е депозирал Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който оспорва иска изцяло. Признава само обстоятелството, че имало конфликт на 29.10.2020 г., при който уцелил ищеца с бутилка вода. Оспорва обаче наличието на причинно-следствена връзка между това, което се вида на записа от камера, и описаните в медицинското удостоверение наранявания.

2

В хода на производството е приложено и в цялост НОХД № 3112/2021г. по описа на Районен съд - Пловдив, XX гр.с., включително и с Решение № 116/06.07.2023г. по н.д. № 272/2023г. на Апелативен съд – Пловдив, III н.с., с което е възобновено в.н.о.х.д. №1326/22г. по описа на ПОС и н.о.х.д. № 3112/21г. по описа на ПРС, като е отменено въззивното решение в частта относно определянето на наказание /пробация/ на осъдения Д. И. С. и на осн. чл.78а, ал.1 от НК и го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.

Приета е и допуснатата СМЕ, изпълнена от в.л. д-р, д.м.н. М. Б.

Разпитан е и св. Р. К. /без родство със страните/.

Районният съд, за да уважи частично иска до сумата в размер на 3000 лв. и отхвърли за разликата над 3000 лв. до 4800 лв., излага основни съображения, че за увреждането като противоправно деяние – нанесения побой от ответника на ищеца, обема и размера на претърпените неимуществени вреди – повърхностна травма на други части от главата – охлузвания и оток на лицето (продълговато охлузване в лявата част на горната устна, оток и дълговидно охлузване в дясната част на брадата), както и за причинно-следствената връзка между поведението на ответника и посочените вреди, съдът е обвързан на основание чл. 300 от ГПК от влязлото в сила на 01.11.2022 г. Присъда № 112 от 25.05.2022 г. по НОХД № 3112/2021 г. по описа на РС – Пловдив, потвърдена с Решение № 271/01.11.2022 г. по ВНОХД № 1326/2022 г. на ОС – Пловдив. Затова, приема, че тези обстоятелства са налице и доказани.

Районният съд е аргументирал и че се доказват по безспорен начин обема и размера на неимуществени вреди - стрес. Кредитирани са показанията на свид. Р. М. К., като последователни и непротиворечиви, както и че не противоречат от останалия доказателствен материал, нито са събрани доказателства за тяхното опровергаване. Наложил е правен извод, че тези описани вреди са вследствие от побоя, нанесен от ответника, поради което и е налице причинно-следствена връзка между тях и деликта.

На следващо място, Районният съд мотивира, че се доказва по делото ответникът да е виновен за причиняване на неимуществените вреди – стрес, като оборимата презумпция по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е била оборена. В 3 останалата си част, претенцията за неимуществените вреди, изразяващи се в болка и страдание и страх, не са били събрани доказателства, включително и свид. К. не е дала показания в тази насока.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, Районният съд е определил сумата 3000 лв. по справедливост. Отчетени са и дадените разяснения, с ППВС № 4/1968 г., както и трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно които понятието „справедливост“ не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, каквито при причиняването на телесни повреди са вида, характера и тежестта на настъпилите увреждания, продължителността и интензитета на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, наличието на остатъчни увреждания и усложнения, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В тази връзка, се позовава и на константна съдебна практика - Решение № 50045 от 06.06.2023 г. по т. д. № 347 / 2022 г. на ВКС, I ГО, Решение № 50183 от 27.03.2023 г. по т. д. № 1624/2021 г. на ВКС, II ТО.

Районният съд е наложил извода, че по арг. от чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението по чл. 86 от ЗЗД се дължи и без покана, тоест от датата на деликта – 29.10.2020 г.

С въззивната жалба на Д. М. С. са направени възражения, че правните изводи на Районния съд са неправилни и необосновани. По-конкретно, на първо място, било видно от Протокол № 7359/15.07.2024 г. от откритото съдебно заседание от същата дата, че в началото на разпита свидетелят Р. М.

К. е твърдяла, че в края на октомври, началото на ноември месец 2020 г. се е срещнала с ищеца, който определила като „отчаян“ и „депресиран", без да споменава точната причина за тези състояния. Свидетелят продължавал твърдения, че след 3-4 месеца отново е срещнала г-н И. В. Я. за който е преценила, че се е „посъвзел“. В продължението на разпита г-жа К. е изложила, че с г-н Я. се познават и поздравяват като бивши колеги и в седмицата се срещали по един път. Накрая на разпита, същата твърдяла, че го е срещнала през 2020 г. и към онзи момент се виждали много рядко - към „тричетири пъти в годината“. От посочените показания на свидетеля не ставало 4 ясно колко близки са с ищеца, колко често се срещат, дали има информация за инцидента, дали в ищеца има негативни емоции като стрес, тяхната степен и продължителност, както и от какво са породени те. Счита сведенията на г-жа К. за хаотични, неясни и противоречиви.

На следващо място, възразява, че не било обърнато внимание, затова, че възприемането на емоцията като стрес е индивидуално преживяване за всеки човек. В тази връзка, за да бъде доказан като характер, продължителност и това в какво се изразява неговото негативно влияние върху човека, е необходимо да бъде извършен преглед и оценка от специалист, а по делото не било представено такова становище от съответните специалисти и вещи лица. Посочва, че с приетата Съдебномедицинска експертиза, според която вещото лице приема, че за травмите, които г-н Я. е получил - физически и психически, необходимият период за възстановяване е 10-15 дни. Същевременно, обаче, по делото за този период, за г-н Я. нямало данни да е имал нужди от специални грижи, медикаменти, препарати, посещавал е работното си място и е извършвал обичайните си ежедневни дейности.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД - Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В тежест на ищеца, сега въззиваема страна, е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване осъществяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние, извършено от ответника, и настъпване на имуществени и неимуществени вреди за нея, намиращи се в причинно-следствена връзка с противоправното деяние.

Между страните няма спор, че с влязла в сила присъда подсъдимият Д. И. С. е признат за виновен в това, че на 29.10.2020г. в гр.П. по хулигански подбуди е 5 причинил другиму - на И. В. Я. от гр.********при изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна травма на други части от главата – охлузвания и оток на лицето /продълговато охлузване в лявата част на горната устна, оток и дълговидно охлузване в дясната част на брадата/, довели до болка и страдание без разстройство. Съобразно нормата на чл.300 от ГПК – Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обезщетение съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Неимуществените вреди представляват отрицателни физически усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/. Отрицателните психически изживявания могат да бъдат предизвикани от най-различни фактори. От разпитания по делото свидетел Р. К. /бивш колега на ищеца от „*******“/ се установяват обстоятелствата, че го срещнала на Джумаята, попитала го какво е станало, седнали и той разказал какво се е случило. Разказала е, че такъв отчаян никога не го била виждала, тъй като преди бил весел човек. Той казал, че е в депресия и не му се говори. Това било през 2020 год., края на октомври месец, началото на ноември. После бил споделил, че е завел дело и малко се бил съвзел, пиел някакви антидепресанти, от лекар предписани. Имал подутина на лицето. Споделил също, че след случилото се, го уволнили и че си намерил друга работа към някакво училище. Бил безработен няколко месеца, а после в училището е намерил работа. Показанията на свидетелката подлежат на кредитиране, тъй като са убедителни, непротиворечиви и са базирани на преки и непосредствени впечатления. Същата лично е видяла описаната подутина на лицето. Ищецът явно и видимо е бил разстроен и унил.