Решение № 5927 от 31.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5927 гр. София, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20221100503414 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 20200774 от 20.10.2021 г., постановено по гр.дeло № 6434/2021 г. на СРС, ІІ Г.О., 177 състав, е осъдено „З.Д. Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“ *******, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“******* партер, офис Б-12, на основание чл.426, ал.1 КЗ сумата от 150 евро- застрахователно обезщетение във връзка с настъпило на 02.02.2020 г. застрахователно събитие по застрахователна полица № 0170404003 от 23.01.2020 г. изразяващо се в нараняване на крака на ищеца по време на каране на ски в Република Италия, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 03.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен така предявения иск за сумата от 9850 евро- разлика между присъдените 150 евро и пълният претендиран размер на иска от 10000 евро, като неоснователен. С решението на съда е осъдено „З.Д. Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 13,83 евро- законна лихва върху главницата от 150 евро за периода от 08.03.2020 г. до 02.02.2021 г., като е отхвърлен така предявения иск за сумата от 905,62 евро- разлика между присъдените 13,83 евро и пълният претендиран 1 размер на иска от 919,45 евро, като неоснователен. С решението на съда е осъдено „Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на С. А. Д., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 36,07 лв.- разноски по делото съобразно с уважената част от исковете.

С решението на съда е осъдена С. А. Д., ЕГН **********, да заплати на „Е.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 788 лева- разноски по делото съобразно с отхвърлената част от исковете.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, ІІ Г.О., 177 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Ищцата по делото С. А. Д., обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез пълномощника й адв.К. Л., в частта, с която са отхвърлени предявените от нея обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.426 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с искане същото да бъде отменено в обжалваната му част и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и доказани. В жалбата се излагат доводи, че решението в обжалваната от ищцата част е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „З.Д. Е.“ АД, гр.София, чрез процесуалния си представител юрк.М.С. оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение, в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззивникът- ответник „З.Д. Е.“ АД, гр.София, обжалва решението с въззивна жалба, подадена чрез процесуалния му представител юрк.М.С., в частта, с която са уважени предявените от ищцата обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.426 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Моли съда решението да бъде отменено в обжалваната част, като неправилно, по съображения изложени във въззивна жалба и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец С. А. Д., чрез пълномощника си адв.К. Л. оспорва подадената от ответника въззивна жалба, като неоснователна. Моли съда, въззивната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ищец С. А. Д. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на въззивника- ответник „З.Д. Е.“ АД, гр.София е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите изложени в подадените въззивни жалби във връзка с неговата правилност.

Безспорно е обстоятелството, че исковата претенция на ищцата се основава на сключен на 23.01.2020 г. от съпругът й Л.Д. с ответника договор за застраховка „Помощ при пътуване-Травълър“, със застраховани лица по полицата ищцата и нейния съпруг, което обстоятелство се установявало от застрахователна полица № 0170404003, със срок на валидност от 31.01.2020 г. до 09.02.2020 г. Ищцата нито твърди, нито установява по делото, че е сключила договор за застраховка с ответника.

Същата нито твърди нито установява, че е подписала процесната застрахователна полица. Ищцата изрично е изложила в исковата молба довод, че същата като ползувател на застрахователния продукт не е подписвала декларация, че е запозната с Общите условия за застраховка „Помощ при пътуване-Травълър“, както и че никъде в процесната застрахователна полица не е декларирала, че е съгласна да бъде обвързана с тях. Същата е въвела, като изричен довод в исковата молба обстоятелството, че 3 нейният съпруг Л.Д. е сключил с ответника договор за застраховка „Помощ при пътуване-Травълър“, със застраховани лица по полицата ищцата и нейния съпруг.

Последният очевидно е сключил процесния договор за застраховка, на който ищцата основава исковата си претенция, в лично качество, а не като пълномощник на ищцата.

В случая очевидно се касае за сключен договор от съпруга на ищцата без представителна власт. От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че поделото е приет за безспорен между страните факта, че процесната застрахователна полица не е подписана от Л.Д.. Видно от протокол от публично съдебно заседание проведено на 12.07.2021 г. по гр.дело № 6434/2021 г. по описа на СРС, 177 състав, на което е присъствал пълномощник на ищцата е постановено определение, с което е приет за безспорен факта, че подписът положен в полето „застрахован“ на процесната полица не е положен от Л.Д.. Видно от протокола от това проведено публично съдебно заседание, пълномощникът на ищцата- адв.К. Л. е направила следното изявление: „ Моят доверител не е подписал полицата. Тя е била подписана от упълномощено от него трето лице“. Доказателства за упълномощаване от страна на ищцата на трето лице за сключване на процесния договор за застраховка не са ангажирани от страна на ищцата. С оглед на което не би могло да се направи обоснован извод, че ищцата е била надлежно представлявана от пълномощник при сключване на процесния договор за застраховка, на който същата основава исковите си претенции срещу ответника по делото. Т.е., не може да се направи обоснован извод за наличие на валидно облигационно отношение възникнало и съществуващо между страните, по силата на така сключения договор за застраховка от 23.01.2020 г.

Източници на представителната власт са тези юридически факти, с настъпването на които правната норма свързва пораждането на представителната власт. В гражданското право, за разлика от търговското право, овластяването на едно лице да извършва правни действия от чуждо име и с действие за друг правен субект възниква било по волята на представлявания /доброволно представителство/, било по силата на закона / чл.36, ал.1 ЗЗД/. При доброволното представителство, юридическият факт, който поражда представителната власт, е упълномощителна сделка, определяна в българската правна система като едностранна. За да породи действието си упълномощителната сделка се нуждае от получаване. Извършеното чрез получената едностранна сделка упълномощаване определя обема на представителната власт на представителя и съдържанието на външните отношения с него. Осъществената чрез представител сделка поражда действие в патримониума на представлявания, но само ако представителят е имал надлежно учредена представителна власт. Основната норма, уреждаща изначално липсващата представителна власт е чл.42 от ЗЗД. Другата проявна форма на липсата на представителна власт - превишаване на пределите на овластяването /excessus mandati/, не е законодателно уредено, но е призната в правната доктрина и в съдебната практика за резултираща висяща недействителност.

4

С т.2 на Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ОСГТК на ВКС е дадено тълкуване на разпоредбата на чл.42, ал.2 ЗЗД и отговор на въпроса за вида недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен. Според приетото в така формираната задължителна съдебна практика договор, сключен от лице, действало като представител без да има представителна власт, респективно извън пределите на учредената такава, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици - няма обвързаност и за двете страни по него. Тези последици настъпват, ако лицето от името на което е сключен договорът го потвърди, в съответствие с изискването на чл.42, ал.2 от ЗЗД, освен ако съществува законова забрана. Потвърждението /ратификацията/, което по правното си естество представлява упражняване на потестативно право и е едностранна правна сделка, има обратно действие във времето. Отправено към третото лице потвърждаване, отговарящо на изискванията на чл.42, ал.2, пр.2 от ЗЗД, валидира договора към момента на неговото сключване, както ако би бил сключен при надлежно съществуваща към този момент представителна власт.

В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод, че ищцата С. А. Д. е била надлежно представлявана от пълномощник с валидно учредена представителна власт при сключване на процесния договор за застраховка, на който се основават осъдителните искови претенции срещу ответника, както и относно обстоятелството, че страните са били валидно обвързани от този договор и че същия е породил правни последици. Т.е., не може да се направи обоснован извод за наличие на валидно облигационно отношение възникнало и съществуващо между страните, по силата на процесния договор за застраховка сключен на 23.01.2020 г. Съдебната практика по приложението на чл.42, ал.2 от ЗЗД приема, че ако едно правно действие е извършено от чуждо име без представителна власт, е налице висяща недействителност, която се трансформира в действителност само ако лицето, от чието име действието е извършено, го потвърди. Тогава то поражда правни последици за мнимо представлявания и лицето, с което е договаряно.