Определение № 922 от 08.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Перник, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500730 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М." АД, против Разпореждане № 17324/13.10.2025г. по ч.гр.д.

№ 5391/2025г. по описа на Районен съд – Перник, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Г. П. относно дължимите суми, представляващи такси, в размер на 30,00 лева, както и за претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 180,00 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр. д. № 5391/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С. Г. П. за вземания за главница по Договор за кредитна карта *** с от *** сумата 1 741.75 лв. за период от 13.02.2024 г. до 23.09.2025 г. - главница по о Договор за кредитна карта *** с картодържател С. Г. П., сумата 397.37 лв. – договорна 1 лихва за периода от 13.02.2024 г. до 16.04.2025 г., сумата 507.66 лв. – мораторна лихва за периода от 13.02.2024 г. до 23.09.2025 г., сумата 1 476.36 лв. – такси за периода от 13.02.2024 г. 23.09.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2025г., до окончателно изплащане на вземането. Претендира се още заплащането и на държавна такса в размер на 70,09 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на: 607,35 лв.

В уточняваща молба от 10.10.2025 г., заявителят е уточнил, че в сумата от 1 476,36 лв. са включени сумите 45,00 лева – годишна такса за обслужване; 1 146,36 лева – такса за надвишаване на кредитния лимит; 75,00 лева – такса блокиране на карта/кредитен лимит; 30 лева - такса за администриране на просрочен кредит; 180 лева – разходи за обявавяване на предсрочна изискуемост.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на покана, изпратено до длъжника С. Г. П., копие на договор за кредитна карта.

Длъжникът е изпаднал в забава и неизпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 16.04.2025 г. чрез връчване на покана от частен съдебен изпълнител Н.П..

Първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 30.00 лева - такса за администриране на просрочен кредит и за сумата от 180.00 лева – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на приетото, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление и такси се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл.

10а, ал.1 и ал.2 и ал.4 от ЗПК.

Отчитайки доводите, изложени в частната жалба, както и съобразявайки приложимото право, настоящия съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК следва, че освен за формалната редовност, съдът е длъжен да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това. С оглед на това възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Настоящият състав споделя изводите на Районен съд – Перник, изложени в обжалваното разпореждане. Разпоредбата на чл.417, ал.2 от ГПК предвижда възможност заявителят да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговия размер, се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на банките. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ извлечението от счетоводните книги следва да съдържа наймалко информация за броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично погасени и общия размер на просрочената сума; за общия 2 размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; за размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Видно от приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от счетоводните книги, и депозираната уточняваща молба, претендираните суми са включени в компонент “такси“ 13.02.2024 г. 23.09.2025 г. .

От изложеното в заявлението и приложените към него документи правилно първоинстанционният съд е установил, че претендираните вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит, ето защо за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Предвид което въззивният съд споделя извода, че процесната сума от общо 210,00 лв. за разходи по уведомяване и такси противоречат с разпоредбите на чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК, тъй като практически заобикаля разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, тъй като направените от кредиторазаявител разноски са по повод забавеното изпълнение на договора от страна на длъжника- потребител, а при забава на потребителя кредиторът има право единствено и само на лихва за времето на забавата, но не и на други компенсации и осребрявания /в случая наречени разноски по уведомяване за съответния период от време/, както е приел и заповедния съд.

В конкретният случай настоящият състав споделя решаващия извод на Районен съд – Перник, че е налице противоречие със закона, тъй като разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора. От друга страна обаче, нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит, в което безспорно се включват и действията по уведомяване на длъжниците за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по кредита.

В съответствие със закона Районен съд - Перник е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 17324/13.10.2025 г. по ч.гр. д. № 5391/2025 г. на РС - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 922 гр. Перник, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500730 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, EИК 000694749, чрез адв. Д. М." АД, против Разпореждане № 17324/13.10.2025г. по ч.гр.д.

№ 5391/2025г. по описа на Районен съд – Перник, в частта в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С. Г. П. относно дължимите суми, представляващи такси, в размер на 30,00 лева, както и за претендираното вземане, представляващо разходи за уведомяване, в размер на 180,00 лева.

В жалбата по подробни доводи и съображения се оспорват изводите на РС, като се иска отмяната на разпореждането в обжалваната част и издаване заповед за изпълнение за претендираните със заявлението суми.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Настоящият съдебен състав, след като прецени, че жалба е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, счита същата за допустима.

По основателността на подадената частна жалба, съдът намира следното:

Ч.гр. д. № 5391/2025 г. на РС- Перник е образувано по заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу С. Г. П. за вземания за главница по Договор за кредитна карта *** с от *** сумата 1 741.75 лв. за период от 13.02.2024 г. до 23.09.2025 г. - главница по о Договор за кредитна карта *** с картодържател С. Г. П., сумата 397.37 лв. – договорна 1 лихва за периода от 13.02.2024 г. до 16.04.2025 г., сумата 507.66 лв. – мораторна лихва за периода от 13.02.2024 г. до 23.09.2025 г., сумата 1 476.36 лв. – такси за периода от 13.02.2024 г. 23.09.2025 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 26.09.2025г., до окончателно изплащане на вземането. Претендира се още заплащането и на държавна такса в размер на 70,09 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на: 607,35 лв.

В уточняваща молба от 10.10.2025 г., заявителят е уточнил, че в сумата от 1 476,36 лв. са включени сумите 45,00 лева – годишна такса за обслужване; 1 146,36 лева – такса за надвишаване на кредитния лимит; 75,00 лева – такса блокиране на карта/кредитен лимит; 30 лева - такса за администриране на просрочен кредит; 180 лева – разходи за обявавяване на предсрочна изискуемост.

Към заявлението са представени: извлечение от счетоводните книги на дружеството заявител, копие на покана, изпратено до длъжника С. Г. П., копие на договор за кредитна карта.

Длъжникът е изпаднал в забава и неизпълнил задълженията си за погасяване на дължимите месечни вноски, поради което кредитодателят обявил вземането за предсрочно изискуемо, като за това обстоятелство длъжникът е бил уведомен на 16.04.2025 г. чрез връчване на покана от частен съдебен изпълнител Н.П..

Първоинстанционният съд е отхвърлил частично заявлението в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 30.00 лева - такса за администриране на просрочен кредит и за сумата от 180.00 лева – разходи за обявяване на предсрочна изискуемост. Съдът е изложил подробни мотиви в подкрепа на приетото, че претенциите за заплащане на разходи за уведомление и такси се основават на неравноправни клаузи, които нарушават императивни норми, респ. са нищожни, тъй като съдът е констатирал нарушение на чл.