Решение № 37 от 25.01.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 25.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска при участието на секретаря Албена Ив. Я.киева като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20253100900561 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Р. И. И. и Я. Г. И. от гр. Варна, и двете действащи чрез общ пълномощник, с която всяка ищца предявява в първоначален размер осъдителна претенция против застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, за следните суми:

1/ 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Р. И. И., следствие смъртта на баща й И.В.И., в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2024 г., по вина на К.Г.К., осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на ОС – Варна, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „БМВ“, 525Д, с рег. № ****** и ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 17.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата;

2/ 200000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата Я. Г. И., следствие смъртта на съпруга й И.В.И., в резултат на ПТП, настъпило на 19.05.2024 г., по вина на К.Г.К., осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 976/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение между собственика на МПС „БМВ“, 525Д, с рег. № ****** и ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на застрахователната претенция 08.07.2024 г. до окончателното изплащане на главницата.

Ищците Р. И. И. и Я. Г. И. твърдят, че на 19.05.2024 г., в гр. Варна, по ул.

„Вяра“ № 2, в посока към кръстовището с бул. „Цар Освободител“ настъпило ПТП между л.а. м. „БМВ“, 525Д, с рег. № ******, управляван от К.Г.К., който е признат за виновен за настъпилото ПТП с влязла в сила присъда на наказателния съд и пострадалият техен наследодател И.В.И., участвал като пешеходец, блъснат от МПС. В резултат на ПТП е настъпила и смъртта на 1 съпруга, респективно баща на ищците.

Излагат, че отправили писмени претенции до застрахователя, които към момента на депозиране на исковата молба не били удовлетворени. Поддържат, че пострадалият бил любящ баща и съпруг, активен човек, който полагал изключителни грижи за семейството си към момента на кончината си (от личен и финансов характер). Сочат, че ненавременната му смърт донесла на близките му тежък емоционален шок и празнота, която никога нямало да бъде запълнена. Изложени са твърдения, че двамата съпрузи (И. и Я.) изградили задружно семейство, основано на взаимна любов и доверие, отгледали и възпитали своята дъщеря Р. (единствено тяхно дете). Твърдят, че И. бил истинска упора на своето дете, възпитал я като отговорен и добър човек, както и заплатил нейното образование.

Поради наличието на валиден договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС-то, управлявано от виновния водач, сезират съда с искане да се присъди сумата от по 200 000 лева за всяка една от ищците, адекватни на претърпените болки и страдания и лихва от съответната дата на сезиране на застрахователя.

Правна квалификация на правата: чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 от КЗ.

В отговора си, застрахователят намира претенциите за допустими до претендирания общ размер от 400000 лева (за двете ищци), но неоснователни над сумата в общ размер на 200000 лева. Признава частично иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (до сумата от по 100000 лева за всяка една от ищците или общо за 200000 лева), като представя доказателства за заплащането на сумите по посочени банкови сметки на ищците в срока за отговор на исковата молба. Твърди, че е изразил готовност за заплащане на процесните суми още към дата 04.09.2025 г., посредством предложение за сключване на извънсъдебни споразумения, на които ищците не са реагирали.

Счита, че размерът на признатата и заплатена част от исковете от негова страна е съобразен с критериите за справедливост и със съдебната практика за подобни казуси. Поддържа, че ищците не са навели обосновани твърдения касателно действително причинени им значителни, над обичайните за подобен род събития, вреди, подлежащи на репариране над определените суми от по 100000 лева до претендираните от по 200000 лева.

Сочи, че ищците твърдят тежък емоционален шок от загубата на наследодателя си, но същевременно не сочат конкретни проявления или степен на емоционален дискомфорт, които да обосноват размера на претенциите. Твърди, че липсва медицинска документация относно психичното им състояние след смъртта на И. И., а болките и страданията били описани в исковата молба общо и неконкретизирано и не доказват наличие на психични или ментални последици от инцидента, водещи до продължителни и съществени житейски затруднения.

Твърди, че по подадените първоначално и последващо от ищците Я. И. и Р. И. искания за изплащане на застрахователно обезщетение, уведомил ищците за образуваната преписка по щета и изискал от тях изискуемите документи, по смисъла на чл. 106 от КЗ. Излага, че в рамките на указания срок, не са постъпили от тяхна страна изисканите доказателства. В този смисъл, счита, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело.

2

Настоява, че размерът на сезиращите съда искови претенции е изключително завишен и следва да се държи сметка, че обезщетението не трябва да води до обогатяване на ищците. Акцентира върху постановките на Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленум на ВС, съгласно които правото на най – близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени, съгласно чл. 52 от ЗЗД.

В този смисъл, моли за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани, при съобразяване на извършените от застрахователя плащания. В условията на евентуалност, моли, при присъждане на обезщетения (над заплатените от застрахователя суми) да бъдат отчетени действително претърпените от ищците болки и страдания, респективно техният интензитет. Отправя искане за присъждане на сторените съдебни разноски по делото.

След допуснато в съдебно заседание изменение, на осн. чл. 214 от ГПК на исковете по размер, поради постъпило частично плащане в хода на процеса и направен отказ от исковете за заплатената част, съдът е приел да е сезиран с претенции за главница, за всяка от ищците, в размер на 51129.19 евро.

В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи за основателност, респективно неоснователност на исковете по размер. Допълнителни доводи процесуалните представители развиват във връзка с разпределение на разноските по спора.

Съдът, като съобрази предметните предели на производството, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното:

Страните не спорят по правопораждащите факти. Съдът е указал, поради това, че приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД и собственика на л.а. м. „БМВ 525Д“ с рег.

№ ******, към датата на ПТП – 19.05.2024 г., както и осъществилото се ПТП в гр. Варна по ул. „Вяра“, довело до смъртта на И.В.И., по повод на което е постановена от наказателния съд Присъда № 45/15.07.2025 г. по описа на ВОС (влязла в законна сила) срещу К.К..

На осн. чл. 300 от ГПК, съдът е указал на страните, че влязлата в сила присъда по НОХД № 20253100200976 по описа на ВОС е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, включително по квалифициращите признаци на престъплението, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

При горното съдът приема, че на 19.05.2024 г., в гр. Варна на ул. „Вяра“ 2, в резултат на ПТП, причинено от К.К., като водач на МПС, л.а. „БМВ 525Д“, с рег. № ******, е загинал пешеходецът И.В.И..

Страните не спорят, че ищците са заявили извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ пред застрахователя както и че плащане, до завеждане на иска, не е постъпило.

Въпросите, които гражданският съд следва да разреши, касаят 3 наличието на твърдените неимуществени вреди и техният интензитет, справедливият размер на обезщетението за понасянето им, дължимостта на лихва върху главниците и релевантния за начисляването й момент. Не се отправя от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

За доказването на интензитета на претърпените неимуществени вреди ищците са ангажирали гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели, чиито показания съдът кредитира като обективни и незаинтересовани.

Свидетелката И. Г. дава показания единствено за взаимоотношенията между съпрузите приживе, т.е. за Я. И. и И. И. като сочи, че няма сериозни наблюдения върху взаимоотношения дъщеря – починал родител. Заявява, че познава семейството на Я. И. от дълги години, от времето, когато семейството на свидетелката и това на ищцата са живеели в гр. Я.. Близостта аргументира не само с добросъседско съжителство, но и със съществувалите топли приятелски отношения. Близките взаимоотношения твърди, че са продължили и след преместването в гр. Варна – свидетелката, за да продължи образованието си, а семейството на починалия И. – поради закупуване на жилище и лични интереси. В последните години близката комуникация между свидетелката и ищцата Я. И. е продължила.

Сочи, че винаги ги е възприемала като доброжелателни и отзивчиви хора, на които може да разчита. Твърди, че съпрузите са изградили добро семейство за брачното им съжителство от около 50 години, в което отношенията са били основани на обич, уважение и респект, помощ към другия във всяка ситуация.

Разказва по-натам, че в деня на смъртта на И. е била в дома на ищцата Я.

И., която й се обадила силно обезпокоена, че съпругът й, който излязъл на кратка разходка след вечеря, не се прибирал. Според свидетелката ищцата постоянно повтаряла думите „И., върни се, върни се“, което мотивирало свидетелката да предложи на ищцата да отидат до болничните заведения да разберат евентуално дали не е приет по спешност в някое от тях, но безрезултатно. Малко по-късно, след като се разделят, ищцата уведомява свидетелката за смъртта на съпруга си. Твърди, че новината за смъртта е била огромен шок за Я. И., както и всички последващи действия, особено по разпознаване на трупа на починалия, които по необходимост е следвало да извършат. Цялата организация на погребението, изцяло поета от ищцата допълнително е сринала емоционално личността й. Считано от инцидента и до този момент свидетелката сочи, че смъртта на съпруга на Я. е неизменна тема във всички разговори помежду им като загубата, според свид. Г. ни наймалко не е преодолЯ.. Болката допълнително се подсилва и от факта, че това е втора нелепа загуба за Я. И. след смъртта на първородната им дъщеря.

Свидетелката А.М. дава показания както за взаимоотношенията между съпрузите приживе, така и за тези дъщеря – баща.

Също сочи, че познава семейството от дълги години (от времето, когато са живели в гр. Я.). Заявява, че Я. И. я е уведомила за смъртта на съпруга си.

При срещата си с тях в деня след кончината твърди, че майка и дъщеря, (цитат): „…не бяха на себе си..“ (край на цитата). Отдава го и на факта, че за майката това е повторна загуба.

Твърди, че Р. И. е имала много силна връзка с баща си. Счита, че се дължи и на факта, че тази ищца е родена след смъртта на първото им дете, 4 кръстена е също Р. и родителите са били изключително и дори в повече отдадени на отглеждането й, с любов и страх да не я изгубят. Твърди, че бащата е полагал грижи във всяко едно отношение за дъщерята и особено финансови такива, поради липсата на достатъчно доходи у нея, прекъснала обучение и родила две деца в млада възраст.