Определение № 773 от 20.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 773 гр. Благоевград, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20261200100019 по описа за 2026 година съобрази следното:

Настоящото съдебно производство е образувано и се развива по искова молба на З.

М. Б., ЕГН **********, адрес с. К., подадена срещу А. А. Ф., гражданин на Република Гърция, роден на ********** г. в гр. А., която е редовна и допустима.

Подаден е отговор на исковата молба, който също отговаря на изискванията на ГПК.

Проектът за доклад по делото е следният:

1. Факти и обстоятелства по казуса - в исковата молба се твърди, че на 19.08.2022 г., в района на ГКПП „Илинден“, ответникът причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, за което после се признал за виновен и сключил споразумение с прокуратурата, одобрено по НОХД № 74 от 2024 г. на Районен съд Гоце Делчев, и се съгласил да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за изтърпяване за срок от 3 години, считано от влизане в сила на определението на съда за одобряване на споразумението, т. е. от 16.02.2024 г. В резултат на причинените му травми - удари в областта на лицето, ищецът получил сериозни наранявания, които променили ежедневието му, живота му и въобще го променили като личност, доколкото нараняванията, които му били причинени, променили здравословното му състояние за цял живот и във всеки един ден, всеки един миг той се връщал в деня на нападението над него - на публично място, на държавната граница и без да е 1 провокирал с каквото и да било агресивното, нагло и безцеремонно поведение на ответника. Ежедневно се налагало да приема обезболяващи, затруднено било дишането му, като през значителна част от годината изпитвал и значителни болки в областта на челюстите, лицето и главата, което още повече провокирало приема на различни обезболяващи лекарства. Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Претендираната за обезщетяване неимуществена вреда била свързана с травматичните увреждания на пострадалия и лечението им. В резултат на преживяното и причинените му телесни увреждания, ищецът претърпял множество болки и страдания, които следвало да бъдат репарирани от ответника. Обезщетението било съобразено с продължителността и интензитета на претърпените от ищеца физически и душевни болки в резултат на причинените му наранявания, с обидата и унижението, които претърпял, с мястото на нападението над него - публично, на държавната граница, пред множество хора, както и с арогантното и безцеремонно поведение на ответника. Имал постоянни и ежедневни болки и страдания, претърпял обида, унижение и срам, дълбоко били накърнени честта и достойнството му. Бил нападнат от ответника, без да го е провокирал по какъвто и да било повод. В резултат на това нападение му било причинено нараняване за цял живот, заради което претърпял множество оперативни интервенции. Причинените му страдания от неимуществен характер били огромни. Ответникът накърнил и засегнал найсъкровените му права и човешки ценности. Променило се ежедневието му, а и това на неговото семейство. В резултат от поведението на ответника, ищецът преживял остра стресова реакция, която впоследствие довела до настъпване на разстройство в адаптацията и смесена тревожно-депресивна реакция. Той станал „друг човек“ и вечно очаквал нападение от непознати хора. Всичко го карало да се страхува, той страдал и се срамувал заради поведението на ответника. За един определен период от време и след като приключила първата част от болничното му лечение, ищецът се затворил в себе си, не излизал навън и преустановил изпълнението на трудови задължения. Ако се налагало да излезе, той винаги го правел с близък, тъй като не само се срамувал от случилото се, но и се страхувал, съобразявал се къде ходи и с обида и притеснение отговарял на въпросите, задавани му от близки. Стигнало се и до посттравматично стресово разстройство. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи болки, страдания, страх, срам, унижение и остра стресова 2 реакция, преминала в разстройство в адаптацията и смесена тревожно-депресивна реакция, както и посттравматично стресово разстройство, в размер на 15 338,76 евро, заедно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от датата на вредоносното деяние до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските по делото.

Ответникът оспорва предявените искове. Те били допустими, но неоснователни.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в предизвикване на инкриминирания инцидент и непредприемане на своевременни, адекватни и ефективни мерки по евентуално лечение с цел възстановяване. Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че не е провокирал поведението на ответника. Фактическата обстановка, довела до съприкосновение между страните, била далеч по-различна от опитите за изкривяване на действителността. Ответникът също получил телесни увреждания.

По време на кратка и внезапна среща, провокирана именно от ищеца, възникнал физически контакт между страните. Наблизо имало служители на ГКПП, които ги разтървали. Този инцидент бил напълно в противоречие с принципите на ответника, с неговото обичайно поведение и начин на живот. Участието му в подобно събитие, в чужда държава, която посетил изключително и само с туристическа цел, му причинило силен психически смут и дискомфорт. Внезапно се оказал обвиняем за събитие, което не е търсил и очаквал. В нито един момент той не се опитал да избегне или да осуети наказателното преследване срещу себе си. Напротив, след получаване на призовка от българските власти се върнал веднага в България, за да се яви и сътрудничи на компетентните органи. Не ставало ясно какво телесно увреждане е получил ищецът, както и за какъв период е отшумяло същото. Не можел да се направи обоснован извод какъв е периодът на обичайно необходимото време за пълното възстановяване на ищеца. Промяната на здравословното му състояние не била за „цял живот“. Това твърдение не кореспондирало със заявеното телесно увреждане и срока, обичайно необходим за пълното възстановяване. Ищецът по никакъв начин не сочел изключителност или необратимост на състоянието си, поради което единствено нередовните грижи от негова страна за правилното провеждане на възстановителния процес предизвикали забавянето на възстановяването му. Прави се оспорване на размера на претендираното парично обезщетение. То било в разрез с принципа на справедливост. Описаните в исковата молба вреди не надхвърляли обичайните при сочената от ищеца телесна повреда. Дори случаят да се отличавал с изключителност, претендираният размер на паричното обезщетение бил силно и 3 неоснователно завишен. Същият безусловно не отговарял на принципа за справедливост, съизмерим с конкретните обстоятелства, реално настъпилите вреди и обществено-икономическите условия към момента на увреждането.

Обезщетението трябвало да съответства на действително претърпените вреди и не можело да бъде източник на неоснователно обогатяване. Моли се за отхвърляне на предявения иск. При условията на алтернативност се сочи, че искът е частично основателен - за 500 евро. Претендират се разноски;

2. Правна квалификация на претенциите - чл. 45 и чл. 86 от ЗЗДог, а на възраженията - чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог;

3. Признати факти и обстоятелства - няма такива;

4. Ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства - няма такива;

5. Разпределяне на доказателствената тежест - ищецът трябва да докаже осъществяването на сложния фактически състав, пораждащ правото на претендираното от него деликтно обезщетение и включващ поведение на ответника, противоправност на това поведение, настъпили вреди от поведението и причинна връзка между противоправното поведение и вредите, като вината се предполага; ответникът пък следва да докаже основателността на възраженията си за съпричиняване и несправедливост на претендираното обезщетение за неимуществени вреди; и

6. За кои факти и обстоятелства не се сочат доказателства - няма такива.

Копието на протокол № 17 от 16.02.2024 г., изготвен по НОХД № 74 от 2024 г. на Районен съд Гоце Делчев, представено с исковата молба, следва да бъде прието като доказателство в процеса, защото ще способства за изясняването на истината.

То е относимо, допустимо и необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 от ГПК.

Въпросното НОХД несъмнено трябва да бъде изискано за послужване, тъй като в него би трябвало да се съдържат материали, които да са релевантни за настоящото производство. По исканията на страните за ангажиране на гласни доказателства, произнасяне на съда ще има на последващ процесуален етап, защото е необходимо тяхното конкретизиране и поясняване.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА копието на протокол № 17 от 16.02.2024 г., изготвен по НОХД № 74 от 2024 г. на Районен съд Гоце Делчев, приложено към исковата молба, като писмено 4 доказателство по настоящото дело.

ЗАДЪЛЖАВА Районен съд Гоце Делчев, в срок до 03.06.2026 г., да представи по настоящото дело, за послужване, неговото НОХД № 74 от 2024 г., за което да му се изпрати съответното писмо по ССЕВ.

УКАЗВА на страните, че ще се произнесе по исканията им за ангажиране на гласни доказателства на последващ процесуален етап, след като същите бъдат конкретизирани и пояснени.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото, което да се проведе на 22.06.2026 г. и да започне в 15:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, чрез адвокатите им, по имейла *** , като им се връчат и копия на настоящото определение, а на ищеца - и копие на отговора на исковата молба.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото.

НАПЪТВА страните към медиация и доброволно уреждане на спора.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________ 5