Решение № 69 от 05.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Пловдив, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20255001000018 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 258 ГПК.

Обжалвано е решение № 111 от 22.11.2024г., постановено по т.д. № 58 по описа за 2024г. на ОС П., в частта, с която е осъдено ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, район „Л.“, бул.” Д.Б.” №** да заплати на Г. С. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес с.

К.Д., общ. П., ул. Л. И. ** сумата в размер над 10 000 лв. до присъдените 30 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и влошено емоционално състояние, вследствие ПТП, настъпило на 26.03.2022 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 08.04.2022 г. до окончателното й заплащане.

Решението в посочената осъдителна част е обжалвано от ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, район „Л.“, бул.” Д.Б.” №** с твърдения за неправилност и необоснованост при определяне справедливия размер на обезщетението и неточно приложение на чл. 52 ЗЗД. Искането, отправено до въззивният съд, е решението в частта, с която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е 1 уважен над 10 000 лв. до присъдените 30 000 лв. да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което иска бъде отхвърлен. Заявява искане за разпределяне отговорността за разноски, съразмерно с уважената част от иска и претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв, с който Г. С.

Л., ЕГН **********, представлявана от адв. А. Д. оспорва жалбата и настоява съдебното решение в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269, чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Г. С. Л., ЕГН ********** против ЗД „ Б.” АД с правно основание чл. 432 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., вследствие претърпяно увреждане в резултат на ПТП, станало на 26.03.2022г..

Твърденията, на които се основава предявения иск се свеждат до следното: на 26.03.2022г. сутринта на кръстовището на ул. Б. и бул. М.Л. в гр. П., автомобила, в който пътувал ищеца, а именно О.А. с рег. №********** бил блъснат от лек автомобил С.Т. с рег. №*********, управляван от Ц. Г. Т. ЕГН **********, който под въздействие на алкохол не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. О.А. и е реализирал ПТП, при което тежко ранени били всички пътници, в т.ч. и Г. Л., който изпаднал в безсъзнание. Твърди, че за станалото е образувано НОХД № 250/2024г. по описа на РС П., по което е постановена присъда № 29 от 03.04.2024г., с която е призната вината на Ц. Т. за настъпилото ПТП и му е наложено съответното наказание. След инцидента ищеца бил откаран с линейка в МБАЛ П., където след обстоен преглед и изследвания му е поставена окончателна диагноза: фрактура на ребро, контузия на гръден кош и на глава, натъртвания и кръвонасядания по цялото тяло, където е пролежал два дни, след което е изписан за домашно лечение.

Ищецът твърди, че е бил прикован на легло и не можел да се обслужва сам, затруднено било дишането му, изпитвал болки в областта на гърдите, главата и гръбнака; затруднено било и храненето му, тъй като имал счупен един зъб, а възстановяването му протекло бавно и болезнено, предвид постоянните болки 2 и неразположения, наложили и прием на обезболяващи. Сочи, че освен физическите неразположения същия страда и от постоянно безпричинно безпокойство, силна раздразнителност, нарушения на съня, натрапчиви спомени за инцидента, които наложили прием на медикаменти за безсъние и тревожност и посещение на специалист за провеждане на психотерапия. Като твърди, че лечението му наложило извършването и на разходи за лекарства, както и че гражданската отговорност на причинилия ПТП-то Ц. Т. е била застрахована при ответника към датата на настъпването му, поради което на 08.04.2022г. през застрахователя е предявени застрахователна претенция, по която последния отказал да заплати обезщетение, настоява съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания в размер на сумата от 40 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 49.65 лв., представляващи разходи за лекарства, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2022г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендира разноски.

Ответникът – ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.****, район „Л.“, бул.” Д.Б.” №** е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е 5000 лв..

Навежда, при условията на евентуалност, възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалия е бил без поставен предпазен колан. Оспорва искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на увреждането.

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която се подържа твърденията в исковата молба. Оспорва становището, че претенцията за неимуществени вреди е завишена по размер, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че е пътувал с правилно поставен предпазен колан.

В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който подържа заявените с отговора оспорвания и възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС 3 е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран от Г. С. Л., в качеството му на увреден със застрахователна претенция вх. № ОК-228 417 от 08.04.2022г.– л. 39 и сл., по която няма данни да е определено и платено обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на застрахователя да определи и заплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

С влязла в законна сила на 19.04.2024г. присъда № 29 от 03.04.2024г., постановена по НОХД № 250/2024г. по описа на РС П. Ц. Г. Т. е признат за виновен за това, че на 26.03.2022г. при управление на МПС – лек автомобил «С.Т.» с рег. №********** в гр. П. на кръстовището на ул. Б. и бул. Кн. М.М. в пияно състояние – с концентрация на алкохол 1.22 на хиляда е нарушил правилата за движение – чл. 50, ал.1 ЗДвП вр. с чл. 104, ал.1 ППЗДвП и чл. 46, ал.2 ППЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: А.В.В., В.С.М. и А.Л.К., за което му е наложено съответното наказание.

Няма спор, че гражданската отговорност на водача на лек автомобил «С.Т.» с рег. №********** Ц. Г. Т. е била застрахована при ответника.

От приетата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните, е видно, че категоричен и еднозначен извод за това дали Г. Л. е бил или не с предпазен колан не може да бъде формиран, като травмите, които е получил са последица от пренасяне на ударната сила от сблъсъка, при притискане от пътувалия на средната седалка В.М. чрез лявята му ръка.

От приетата съдебно – медицинска експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните се установява, че на ищеца е причинено счупване на девето дясно ребро по мишнична линия; травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, които 4 са наложили болничен престой от два дни и прием на медикаменти, като постепенно за период от около 20-25 дни болките са овладяни, с изключение на болевия синдром, вследствие счупеното дясно ребро, който според експерта е с продължителност 30-35 дни. Според вещото лице еднозначен отговор на въпроса бил ли е ищеца с предпазен колан не може да бъде даден, но при конкретната ситуация и при описания механизъм на получаване на травмите, правилно поставен предпазен колан не би ограничил същите.

По тези установени факти не е формиран спор във въззивното производство. Спорните факти и обстоятелства пред настоящата инстанция са очертани от посоченото във въззивната жалба, които се свеждат до неправилна преценка на първостепенния съд, обосновала справедливия размер на дължимото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

За отговор на този спорен въпрос от значение са и събраните гласни доказателства.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитана К.П., чиито показания съдът преценява с приложението на чл. 172 ГПК и кредитира, доколкото същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, предвид възможната заинтерисованост на свидетеля – фактически съжител на ищеца и майка на детето му. Св. П. твърди, че след като разбрала за станалото намерила ищеца в МБАЛ П. в много тежко състояние – целия в рани, подутини и охлузвания, половината му лице била подута, не можел да говори и гледал в една точка, а от лекарите разбрала, че има счупени ребра. Твърди, че след като бил изписан от болницата грижи за ищеца полагали свидетелката и неговата майка, както че той се нуждаел от успокоителни лекарства, за да спи вечер. Свидетелката сочи, че се наложило Г. да разговаря и с психолог, тъй като не искал да излиза навън, нито да шофира или да се вози в автомобил. Обобщава, че престоя на Г. вкъщи, който продължил около 2 месеца бил много труден – отказвал да разговаря, не можел да се обслужва, не можел да стане от леглото, нито да се облече, оплаквал се, че при навеждане усеща болка, а когато се върнал на работа му възлагали задачи с по-малко физическо натоварване. Твърди, че и понастоящем ищеца не е възстановен, тъй като избягва разговори за случилото се, изнервя се, изпитва болка при промяна на времето и когато вдига тежко, оплаква се от главоболие, замайване и сънува кошмари.

5

Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай са причиненото телесно увреждане, изразяващо се счупване на едно ребро и контузия по тялото и крайниците, която е довела до невъзможността му да се обслужва сам и е създала притеснения и неудобство у млад мъж за период от около месец, в който е бил принуден да разчита на помощта на своите близки. От значение при определяне справедливия размер на обезщетението е и факта, че настъпилата увреда се е отразила негативно и на психиката на ищеца, който от весел и контактен човек се е превърнал в асоциален, изпълнен със страхове човек, както и обстоятелството, че станалото се е отразило на съня на пострадлия. Преценявайки от една страна възрастта на увредения и факта, че оздравителния процес на увреждането е приключил за период от около месец, но с типичните за фрактурата остатъчни симптоми, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 15 000 лв.. С определеният размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от пострадалия неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир, за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.