Определение № 741 от 29.08.2022, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. гр. Добрич, 29.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Теменуга Ив. Стоева

Галина Д. Жечева като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно гражданско дело № 20223200500572 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,ЕИК 131134023,със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“52-54,представлявано от Н.С. и А.Д. ,в качеството им на изпълнителни директори,чрез пълномощника юрисконуслт С.С. против Разпореждане ,обективирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ №823/27.06.2022 г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.

№1521/2022г.по описа на ДРС,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в частта за присъждане на договорна лихва в размер на 3 342,42 лв.за периода от 25.05.2021г.до 10.05.2022г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество ,същата се явява неоснователна по следните съображения:

Жалбоподателят сочи,че към датата на сключване на процесния договор 30.10.2020г.вече съществуват законовите разпоредби на чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК,които точно и ясно определят предела на оскъпяване на кредита.Договорната лихва се явява само един от компонентите на ГПР и единственото условие е същата,наред с 1 другите разходи по кредита,формиращи ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,определена с постановление на Министерския съвет на РБ,което е спазено в процесния случай.

Настоящата съдебна инстанция намира,че правилно районният съд при преценката за съответствие на договорната лихва с добрите нрави е изходил от константната съдебна практика,която е в смисъл,че възнаградителна лихва,уговорена в размер надвишаващ трикратния размер на законната лихва ,е в противоречие с добрите нрави,поради което е нищожна.Като един от компонентите на ГПР тя формира размера му,но в ГПР са включени и други настоящи и бъдещи разходи по кредита.По тези съображения не може да се направи извода,че разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК е относима единствено към размера на договорната лихва. Съдът не споделя довода на жалбоподателя,в смисъл,че с императивна правна норма законодателят е дал възможност на финансовите институции да уговарят възнаградителна лихва с максимален размер-петкратния размер на законната лихва.В този случай в ГПР не би могло да се включват другите,предвидени в чл.19 ал.1 ат ЗПК настоящи и бъдещи разходи по кредита,тъй като тогава годишният процент на разходите би надхвърлил законоустановения максимум.От това следва извода,че в рамките на ГПР съдът следва да прецени самостоятелно размера на договорната лихва-част от ГПР,който да не надвишава трикратния размер на законовата лихва за забава,както е подходил в случая първоинстанционния съд.

С тези мотиви съдът счита,че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от изложеното Окръжният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане ,обективирано в Заповед за изпълнение въз основа на документ №823/27.06.2022 г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.№1521/2022г.по описа на ДРС,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя в частта за присъждане на договорна лихва в размер на 3 342,42 лв.за периода от 25.05.2021г.до 10.05.2022г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3