Решение № 107 от 19.02.2024, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. Разград, 17.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330102149 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск за делба на съсобствени имоти.

Делото е във втора фаза, в производство по извършване на делбата.

С влязло в сила на решение съдът е допуснал до съдебна делба на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС между Н. Н. А. с ЕГН ********** и О. Н. А. с ЕГН **********, следния техен съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Р, общ. Р, ул. „М“ № *, представляващ поземлен имот с идентификатор 61710.***.*** - дворно място с площ от 295 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с идентификатори 61710.***.***, 61710.***.*** и 61710.***.****, заедно с построените в него: а) сграда с идентификатор 61710.***.***.* със застроена площ 37 кв. м., брой етажи - един, предназначение: гараж; б) сграда с идентификатор *** със застроена площ 12 кв. м., брой етажи - един, предназначение: селскостопанска сграда; в) сграда с идентификатор 61710.***.***.* със застроена площ 39 кв. м., брой етажи - един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; г) сграда с идентификатор 61710.502.***.* със застроена площ 27 кв. м., брой етажи - два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, и д) сграда с идентификатор 61710.502.***.* със застроена площ 13 кв. м., брой етажи - един, предназначение: селскостопанска сграда, ПРИ СЛЕДНИТЕ ПРАВА: 5/6 ид.ч. на Н. Н. А. и 1/6 ид.ч. на О. Н. А..

Съдът е допуснал по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК искане за възлагане в реален дял на ищцата на процесния имот. Сочи се, че ищцата живее в имота заедно с майка си, която има право на пожизнено безвъзмездно ползване.

Съдът е допуснал разглеждане искане по сметки по реда на чл. 346 ГПК по твърдения на ищцата за вложени н строителството на сграда с идентификатор 1

61710.502.***.* за СМР общо 25 000 лева и за сграда с идентификатор 61710.502.***.* за СМР общо 11000 лева.

Свид. Н. Сюлейман сочи, че познава Н. и че през 2023 г. се направил ремонта на стаята, където живее бабата, включително нови инсталации, подово отопление. На мястото на стария навес, било изградено санитарно помещение (баня с тоалет). Направен бил ремонт на кухнята, включително била поставена вата за топлоизолация. Подменена била дограмата. Ищцата финансирала ремонта, изпращала заработените от нея пари в Германия.

Решението за ремонта взели, за да създадат удобство.

Според свид. Шюкриева бил направен ремонт преди три години, включително изградени кухня, баня на мястото на стар навес, изолация, монтирана била дограма, покрив. Преди ремонта било невъзможно да се обитава. Към момента ремонтът не бил изцяло приключен.

Приложени са писмени доказателства за доставки на строителни материали (л. 65- 69).

Съгласно заключението по назначената СТЕ, допуснатият до делба недвижим имот не е реално поделяем съобразно правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ. Пазарната стойност на поземления имот с идентификатор 61710.***.*** - дворно място с площ от 295 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), при съседи: имоти с идентификатори 61710.***.***, 61710.***.*** и 61710.***.****, заедно с построените в него: а) сграда с идентификатор 61710.502.***.* със застроена площ 37 кв. м, брой етажи: един, предназначение: гараж; б) сграда с идентификатор 61710.502.***.* със застроена площ 12 кв. м, брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда; в) сграда с идентификатор 61710.502.***.* със застроена площ 39 кв. м, брой етажи: един, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; г) сграда с идентификатор 61710.502.***.* със застроена площ 27 кв. м, брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; д) сграда с идентификатор със застроена площ 13 кв. м, брой етажи: един, предназначение: селскостопанска сграда е в размер на 115 800 (сто и петнадесет хиляди и осемстотин) лв. Вещото лице сочи, че в имота са били извършени претендираните от ищцата строително-ремонтни работи.През 2020 г. били обединени функционално жилищна сграда с идентификатор 61710.502,***.* и селскостопанска сграда с идентификатор 61710.502.***.* . Жилищната сграда сред ремонта се състои от антре, кухня и дневна, а селскостопанската постройка е преустроена във входно антре към жилището и в баня с тоалетна.

Вещото лице разяснява в с.з., че сградата с идентификатор 61710.502.***.* е преустроена в стая за живеене, а тази с 61710.502.***.* - от селскостопанска постройка преустроена на входно антре и баня и тоалетна, отново без необходимите документи. Сочи се, че на северната стена на сграда с идентификатор 61710.502.***.* е започнато изграждане на баня с тоалетна.

Вещото лице сочи, че те са търпими като селскостопански постройки, но не и като жилищни сгради. Подчертава, че незаконния строеж не е оценяван.

Според заключението ремонтните работи в двете сгради са на обща стойност 13 646,05 лв., включваща стойност на труда 3 909,48 лв. и стойност на материалите в размер на 9736,57 лв. През 2022 г. - 2023 г. били извършени ремонтни работи в ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 61710.502.***.* и СГРАДА с идентификатор 61710.502.***.*. Селскостопанската сграда е 2 преустроена в стая за живеене, а в жилищната сграда, състояща се от две стаи, не е правен ремонт с изключение на монтираните два радиатора на локално парно. Ремонтните работи на двете сгради и пристройката към тях са на обща стойност 21 476,11 лв., включваща стойност на труда 4 716,01 лв. и стойност на материалите в размер на 16760,10 лв. Извършените ремонтни работи в целия имот в периода 2020 г. - 2023 г. са на обща стойност 35122,16 лв., включваща стойност на труда в размер на 625,49 лв. и стойност на материалите в размер на 26 496,67 лв. Увеличението на пазарната стойност на целия имот в резултат на извършените СМР е в размер на 27,56% (двадесет и седем цяло петдесет и шест стотни) или 31 918,94 лв. (тридесет и една хиляди деветстотин и осемнадесет лева деветдесет и четири стотинки). Пазарната стойност на имота през 2020 г. преди започване на ремонтите в него е в размер на 65 700 (шестдесет и пет хиляди и седемстотин) лв. Пазарната стойност на имота към датата на изготвяне на експертизата през 2023 г. е в размер на 115 800 (сто и петнадесет хиляди и осемстотин) лв. Извършените ремонтни работи в целия имот в периода 2020 г. - 2023 г. са на обща стойност 35 122,16 лв. (тридесет и пет хиляди сто двадесет и два лева и шестнадесет стотинки), включваща стойност на труда в размер на 8 625,49 лв. (осем хиляди шестстотин двадесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки) и стойност на материалите в размер на 26 496,67 лв. (двадесет и шест хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки).

Заключението по назначената експертиза не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.

При така установеното, съдът приема следното от правна страна:

Законът предвижда четири способа за извършване на делбата: възлагане на някого от съделителите, жребие, възлагане по чл. 353 ГПК и изнасяне на публична продан, в случай че делбеното имущество е неподеляемо.

Посочените начини за извършване на делбата се прилагат в зависимост от естеството на имотите, които се делят. Водещ обаче е принципа, че всеки от съделителите следва да получи имущество в натура, ако това е възможно съобразно правата и естеството на имотите.

В чл. 349, ал. 2 ГПК са уредени четири материални предпоставки (три положителни и един отрицателен юридически факт), при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата (или дяловете им да се уравнят с имот): 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 ЗУТ и § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване изискванията на чл. 203 от ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

Според т. 8 от ТР, при възникнала съсобственост в резултат на повече от един юридически факт, възлагането е недопустимо и делбата следва да се извърши чрез публична продан. Ето защо така направеното искане за възлагане, съдът прецени като неоснователно, доколкото в настоящия случай съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един ЮФ.

3

Предвид неоснователността на направеното искане за възлагане, то единственият възможен начин за извършването на делбата е имотът да бъде изнесен на публична продан в съответствие с разпоредбата на чл. 348 от ГПК и съответно получената цена да бъде поделена между страните съобразно правата им. На основание чл. 354, ал. 1 от ГПК всеки от съделителите може да участва в публичната продан и да изкупи имота.

По делото е установено, че Фатме Якубова А., майка на съделителките, е носител на пожизнено право на ползване върху прехвърлените от нея 4/6 ид. ч. от имота. Това не е пречка за извършването на проданта. Вещното право се запазва, продължава да съществува така, както е възникнало за срока, за който е учредено и упражняването му не би следвало да бъде препятствано по какъвто и да било начин от съществуването и приключването на настоящото производство по извършване на съдебна делба.

Държавната такса върху дела на всеки от съделителите е както следва: за ищцата – 3860,00 лева, а ответницата – 772,00 лева.

По направеното искане по сметки по чл. 346 ГПК, съдът приема, че строително-ремонтните дейности са извършени от ищцата. На първо място, тя претендира, че ги е сторила, а ответницата не опровергава посоченото. Не е ясно кой друг има интерес да ги извърши, още повече че според събраните гласни доказателства именно ищцата ги е финансирала с изпратени от нея пари, спестени от работата и в чужбина.

Според задължителното тълкуване, дадено в Постановление на Пленума на Върховния съд № 6/1974 г. и Тълкувателно решение № 85 от 1968 г. в неотменената с постановлението част, касаеща отношенията между съсобственици, когато съсобственик или част от съсобствениците извърши подобрения в съсобствен имот, се провежда разграничение между различните хипотези на извършени от съсобственик необходими разноски или подобрения в общия имот. В този смисъл задължение на съда е да определи характера на претендираните от ищеца строителни работи, да определи в качеството на владелец или на държател съсобственикът е извършвал подобренията и дали те са били извършени със знанието и без противопоставянето на другия съсобственик, или без негово знание, или въпреки противопоставянето му. В зависимост от това съдът е длъжен да даде и правилната правна квалификация на предявения иск и да присъди на съсобственика дължимата съобразно тази правна квалификация сума.

Съдебната практика последователно и непротиворечиво приема, че когато съсобственик ползва цялата вещ, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици, освен ако не е демонстрирал явно и категорично, че е променил държането на частите на останалите във владение за себе си. Промяната на намерението и своенето на частите на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Затова действия по извършване на ремонти и подобряване на имота, които могат да се възприемат и като действия по поддръжка на съсобствената вещ от един от съсобствениците, за което той може да иска припадащата се част от разходите от другите съсобственици на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС не може да се приеме като достатъчно за установяване на владение върху техните части. Ползването на целия имот, което може да се възприеме и като упражняване на правото по чл. 31 от ЗС, също не може да се възприеме като достатъчно, за да се квалифицира като владение за себе си на частите на останалите. В настоящия случай съдът приема, че всички те са извършени от ищцата в качеството и на 4 владелец на своята част и държател на частта на ответницата.