Решение № 350 от 16.08.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. гр.Несебър, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20222150101132 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.143, ал.2, т.5 и т.19 от ЗЗПт, и по чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът З. Ц. Ц. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: град **********, твърди в исковата молба, че между нея и ответника „*********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град **********, представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т., е сключен Договор за кредит № *******/01.11.2020г., по силата на който ищцата се е задължила да върне отпуснатия й кредит в размер на 2 000 лева, ведно с договорната лихва в размер на 438,17 лева, като уговореният годишен лихвен процент е 36%, а годишният процент на разходите (ГПР) е уговорен на 42,58%. В чл.17, ал.1 от договора е предвидено, че ако ищцата, в качеството й на кредитополучател, не предостави допълнително обезпечение на кредитора, дължи неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума по кредита за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Неустойката е предвидено съгласно ал.2 на чл.17 от договора да се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. На това основание ответникът е начислил на ищеца неустойка в размер на 1 673,70 лева, разпределена на 11 броя месечни погасителни вноски според погасителния план и тя е заплатена от ищеца. Ищецът счита клаузата на чл.17, ал.1 от договора за нищожна като противоречаща на добрите нрави, освен това уговорената с нея неустойка е в нарушение на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗПт, тъй като е неравноправна, с плащането на неустойката се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, не е индивидуално уговорена. Наред с това с тази уговорка е прехвърлен 1 риска от неизпълнение на задължението за финансовата институция да извърши предварителна оценка на платежоспособността на длъжника и води до допълнително обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, а клаузата за неустойка не е призвана да изпълни присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С клаузата за неустойка се заобикаля и чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като неустойката не е включена в ГПР.

Като недължимо платена от ищеца сумата по неустойката подлежи на връщането й от ответника. Моли да бъде прието, че клаузата на чл.17, ал.1 от процесния договор за кредит е нищожна като противоречаща на добрите нрави и уговорена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗПт, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1 634,30 лева като недължимо платена въз основа на нищожна клауза за неустойка, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Потвърждава за сключения между страните договор за кредит, като договорът е сключен от разстояние като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, посочва, че като кредитор е изпълнил задължението си да предостави на ищеца уговорената сума по кредита в размер на 2 000 лева, която ищецът се е задължил да върне заедно с уговорената договорна лихва. Признава за съдържащата се в договора за кредит клауза за неустойка, която обаче кредиторът не е длъжен да претендира.

Намира тази клауза за валидна, тъй като същата е уговорена за неизпълнение на непарично задължение, като неустойката е начислена за целия период на действие на договора за кредит, през който заемателят не е предоставил обезпечение на изпълнението по договора за кредит, по който начин е налице виновно неизпълнение от негова страна, а в случая неустойката не излиза извън присъщите й функции и не води до неоснователно обогатяване за сметка на заемателя, а с нея е предвидено да се обезщети кредитора за вредите, които е претърпял от неизпълнението на задължението на заемателя да предостави обезпечение на кредита. Затова отрича клаузата за неустойка да противоречи на добрите нрави, включително и с оглед нейния размер, а ако се окаже прекомерна, нейният размер може да бъде намален. Ищецът не е бил в невъзможност да изпълни задължението си по обезпечението на кредита по начина, описан в договора, с чието съдържание той е бил запознат преди сключването на договора за кредит, но в случая той е действал недобросъвестно още по време на преддоговорните отношения между страните.

Ищецът не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител. С отделни писмено становище и молба, подадени от упълномощен адвокат, заявява, че поддържа исковата си молба с изложените в нея доводи и искания, които счита за основателни и доказани. Процесуалният представител на ищеца моли ответникът да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ответното дружество не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделна писмена молба, подадена от упълномощен адвокат, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, в която връзка да бъдат съобразени доводите, изложени в отговора на исковата молба. Намира за 2 неоснователно искането на адвоката на ищеца ответникът да бъде осъден да му заплати адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 01.11.2020г. в град Ш. между „*********“ АД, от една страна в качеството му на кредитор, и З. Ц. Ц., от друга страна в качеството й на потребител, е сключен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № *******, по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на паричен заем в размер на 2 000 лева. Между страните не се спори, респ. признава се от кредитора и от потребителя, че първият е изпълнил задължението си по договора и е предоставил на ищеца уговорената сума по кредита. Потребителят от своя страна се е задължил да върне главницата по кредита ведно с договорната лихва, или общо сумата в размер на 2 438,17 лева, чрез заплащане на 11 броя месечни вноски през периода от 01.12.2020г. до 01.10.2021г. Уговореният лихвен процент по кредита е 36%, а ГПР е 42,58%.

При просрочени плащания е предвиден лихвен процент от 10% (Съгласно чл.16 от договора за кредит, в случай, че потребителят забави плащането на погасителна вноска, то той дължи на кредитора законната лихва за периода на забава – основен лихвен процент на БНБ плюс десет пункта надбавка – върху всяка закъсняла погасителна вноска). В чл.6, ал.1 от договора за кредит е предвидена възможност страните да уговорят обезпечение, в който случай, съгласно ал.1 на цитираната договорна клауза, потребителят следва в 3-дневен срок от сключването на договора: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и следващите от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора (включва главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно ал.2 на чл.6 от договора, е въведено изискване третото лицепоръчител, както и банковата гаранция, да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобрява единствено от и по преценка на кредитора.

В чл.20, ал.1 от Общите условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „*********“ АД и потребителите, е въведено изискването поръчителят да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на 3 трудовото/служебно правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Такива допълнителни изисквания към поръчителя са изброени в следващата алинея 2 от чл.20 от ОУ, за които да представи и документи, а именно: минимален осигурителен брутен доход – 1 500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ поръчител на потребителя, да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Относно банковата гаранция, като другия вид обезпечение, тя е въведена в чл.22 от ОУ, според която клауза банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.

Според смисъла на чл.14 от ОУ предложеното от потребителя обезпечение е за да се повиши вероятността кредитът да бъде одобрен. Предвидено е преди сключването на договора за кредит кредиторът да оценява кредитоспособността на потребителя, а съгласно чл.13 от ОУ при оценка на кредитоспособността, кредиторът взема предвид и предложеното от потребителя в полза на кредитора обезпечение по кредита.

Съгласно чл.17, ал.1 от договора за кредит, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.6, ал.1, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, а според ал.2 на чл.17, страните са се съгласили, в случай на настъпване на дължимостта на неустойката, потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска. В погасителния план, който е неразделна част от договора за кредит, освен сумата по главницата и договорната лихва, които следва да бъдат погасени чрез вноските, или общо сумата в размер на 2 438,17 лева, във всяка една погасителна вноска е включена и неустойката за неосигуряване на поръчител по кредита в общ размер на 1 673,70 лева, по който начин сумата, която ищецът-потребител е предвидено да заплати на кредитора по договора за кредит, възлиза общо в размер на 4 111,87 лева, а 11е броя месечни погасителни вноски е предвидено да бъдат равни – всяка от тях в размер на по 373,81 лева.