Решение № 1333 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1333 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев

Членове:

Никола Чомпалов

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно гражданско дело № 20241100514075 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по жалба на С. М. М., чрез адв.

М. П., срещу отказа на ЧСИ М.Б. да прекрати изп. дело №20108380404790/ 2010 г.

Жалбоподателят е изложил доводи за неправилност на отказа. Счита, че към настоящия момент срокът по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, който е процесуално преклузивен, е изтекъл.

Сочи,че началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото си или извършено плащане по делото.

Твърди, че в конкретния случай срокът е започнал да тече от датата, на която е извършено последното валидно принудително изпълнително действие - 17.09.2010г.

По изпълнителното дело са извършени следните действия:

Изпълнителното дело е образувано с молба на взискателя през 2010г.

Призовката за доброволно изпълнение е с изходящ номер от 17.09.2010г.

На 17.09.2010г. е депозирана молба за налагане на запор на банкови сметки:

1

На 08.07.2013г. е наложен запор на лек автомобил;

На 17.08.2015г. е наложен запор на банкови сметки в няколко банки:

На 13.12.2016г. е наложен запор на трудово възнаграждение;

На 12.07.2017г. е депозирана молба за извършване на справки и налагане на запор на трудово възнаграждение:

На 13.02.2020г. е депозирана молба за налагане на запор на трудово възнаграждение. Последното поискано от взискателя валидно изпълнително действие е налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника с молба от 17.09.2010 г. Всички последващи действия са извършени при прекратен изпълнителен процес по силата на чл.433. ал.1, т.8 от ГПК и без правно значение. Съществуват няколко период, по-продължителни от 2 години, през които взискателят не е искал и извършвал принудителни действия, както е видно от посочените дати по-горе.

Излага, че законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок от последното действие, се презумира отпадане на интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл.433, ал.1. т.8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от последното действие на взискателя.

Проследявайки хронологията, когато са извършени изпълнителните действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18. ал.1 ЗЧСИ/, счита, че са налице основания за прекраляване на изпълнението поради бездействие от страна на взискателя. В настоящия случай счита, че по процесното изпълнително дело са били извършвани по искане на взискателя или предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител същински изпълнителни действия, но през периоди по-дълги от две години, водещи до прекратяване на делото по силата на чл.433. ал.1, т.8 от ГПК.

Позовава се на чл.433, ал.1, г.8 от ГПК,че ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното дело се прекратява ех lege - на 17.09.2012г. - две годннн след последното валидно изпълнително действие.

2

Позовава се на практика на ВКС в насока, че постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело има декларативно, а не конститутивно действие, поради което не е условие за прекратяване на изпълнението и неговото настъпване не е предпоставено от издаване на постановлението.

Счита, че изпълнителното производство е прекратено на 05.08.2010 г., по силата на закона „ех lege”, като в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител единствено може да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване при установяване на настъпилите правно релевантни факти.

Жалбоподателят се позовава на т.10 от Тълкувателно решение

№2/2013г. на ОСГТК на ВКС, която е в смисъл, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното вал и д но изпълнително действие.

Счита, че всички действия, извършени две години след датата, на която е извършено последното валидно действие по изпълнителното дело 17.09.2012г., нямат правно значение по отношение на длъжника, тъй като не са извършени във висящ изпълнителен процес, а при прекратен такъв.

Предприетите изпълнителни действия от съдебния изпълнител нямат самостоятелно значение. Те прекъсват висящността на изпълнителния процес, когато са предприети по изрично искане на взискателя.

Моли да се отмени постановения отказ за прекратяване на изп. дело №20108380404790/ 2010г., по описа на ЧСИ М.Б..

Взискателят "Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЕИК 200385975 е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че са предприемани редица изпълнителни действия, както и са подавани молби от взискателя за предприемането на нови изпълнителни действия, които сами по себе си съгласно Тълкувателно дело № 2 по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС 3 прекъсват, както „перемпцията" така и настъпването на погасителна давност.

По изпълнително дело № 20108380404790 по описа на ЧСИ М.Б. е депозирана на 19.08.2024 г. молба за извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия от „Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЧСИ М.Б. се е съобразил с новото писмено искане по делото, отправено от кредитора, като с новото искане се поставя началото на ново процесуално правоотношение.

Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане и предвид подадената молба от кредитора е наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и запор върху труловото му правоотношение, като видно от изпълнителното дело слел налагането на описаните обезпечителни мерки са започнали удръжки от работната заплата на длъжника и ежемесечно погасяване на задължението

ЧСИ е изложил мотиви за неоснователност на жалбата, в насока, че На 14.09.2010 г. в кантората на Частен съдебен изпълнител М.Б., per. № 838. с район на действие Софийски градски съд, по молба на "Мост Финанс Мениджмънт" АД, със съдебен адрес: гр. София, бул. *******. чрез юрк. Г.П. и въз основа на изпълнителен лист. издаден на 14.06.2010 г., по гр.д. № 18753/ 2010 г. по описа на Районен съд София, въз основа на заповед за изпълнение от 14.06.2010 г. е образувано изпълнително дело № 20108380404790 срещу С.

М. М. ЕГН **********. адрес ГР. СОФИЯ. ЖК *******, *******. На 17.09.210г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника и са наложени запори на банкови сметки. Поканата е получена на 25.09.2010 г. на адрес от майката на длъжника - Д. М.а. На 08.07.2013г. е наложен запор па МПС. собственост на длъжника. На 17.08.2015г. са наложени запор върху новооткрит банкови сметки. На 13.12.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение от „А.“ ООД. като съобщението е залепено на 19.12.2016г. На 12.07.2017г. взискателят е входирал молба за извършване на справки и действия. На 24.08.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение от ..Либра Груп" ООД. Запорното съобщение е получено на 31.08.2018г. На 05.09.2018 г. е постъпил отговор на запорно съобщение от „Либра Груп" ООД. в което се указва, че след приспадане на удръжките от трудовото възнаграждение, остатъкът от 465.59лв. е под размера на тогавашната 4 минимална работна заплата - 600.00лв. и удръжки не следва са нравят. На 13.02.20201. С молба взискателят е поискал извършване на справки и действия.На 19.08.2024г. е Молба взискателят е поискал извършване на справки за наличието на регистрирани трудови договори и новооткрити банкови сметки и ако бъдат открити такива - да бъдат наложени запори върху тях. След извършените справки се е установило, че длъжникът Светослав М. работи на същото работно място, а именно в „ЛИБРА ГРУП" ООД, но размерът на трудовото му възнаграждение е в размер на 1800.00 лв. На 13.09.2024г. е изпратено напомнително съобщение до работодателя „ЛИБРА ГРУП" ООД. което е получено на 20.09.2024г., а също така е наложен запор на новооткрита банкова сметка. На 26.09.2024 г. „ЛИБРА ГРУП" ООД изпраща съобщение, е което ни уведомява, че ще започне да прави удръжки от месечното възнаграждение на длъжника, тъй като няма предходни претенции от др. лица.На 01.10.2024г. - по сметка на съдебния изпълнител постъпва първата удръжка от „ЛИБРА ГРУП" ООД в размер на 656.21 лв.

Съдът намери от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното дело е образувано с молба на взискателя от 14.09.2010 г., като е налице възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ за определяне на начина на изпълнение.

С постановления от 17.09.2010 г., инкорпорирани в запорни съобщения, са наложени запори върху вземания на длъжника по банкови сметки в различни банки .

С платежно нареждане от 21.09.2010 г. в следствие на запора в „Про Кредит Банк“ е извършен превод по сметка на ЧСИ.

С постановление от 08.07.2013 г. е наложен запор върху собствени на длъжника автомобили, получено от СДВР на 09.07.2013 г.

Следващите изпълнителни действия са от 17.08.2015 г., когато е наложен запор върху банкови смети в различни банки.

Запор върху трудовото възнаграждение на длъжника е наложен със запорно съобщение от 13.12.2016 г., връчено на работодателя „Антонет“ООД на 19.12.2016 г. В следствие на запора не са събрани суми, съгласно уведомително писмо на работодателя.

На 12.07.2017 г. е постъпила молба от кредитора, с която се иска 5 извършване на проверка относно регистрирани трудови правоотношения и се иска налагане на запор върху секвестируемата част. Направено е искане също така за налагане на запор върху банкови сметки.

С постановление от 24.08.2018 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на работодателя на 31.08.2018 г.

Съгласно съобщение от работодателя, получаваното възнаграждение е под МРЗ, поради което и суми не са събрани.

С молба от 13.02.2020 г. кредиторът отново е поскал налагане на запор върху трудово възнаграждение, след справка за наличието на такива от НОИ, както и върху банкови сметки на длъжника.

Молба с идентично съдържание е депозирана на 19.08.2024 г., като е добавена и възбрана върху недвижими имоти собственост на длъжника.

Със запорно съобщение от 13.09.2024 г. е наложен запор върху банкови сметки.

Със съобщение от 26.09.2024 г. работодателят на длъжника – „Либра Груп“ ООД е уведомил ЧСИ, че във връзка с наложения запор, считано от м.09.2024 г. ще прави отдръжки от възнаграждението на служителя в размер на 1/3 от чистото му възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и следователно е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява в случаите когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането му.

Законодателят е предвидил подобна възможност, тъй като пасивното процесуално поведение на взискателя в един продължителен период от време, показва, че последният се е дезинтересирал от събиране на конкретното вземане.

Съгласно тълкуването дадено в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК НА ВКС в горния случай изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи 6 в постановление вече настъпилото прекратяване, когато осъществяването на съответните правно релевантни факти. установи