Решение № 7646 от 24.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7646 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110143659 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по предявени от К. И. З. (ищец) срещу Софийска опера и балет искове, както следва:

1) конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № РД-13-2286 от 17.09.2024г. на работодателя;

2) конститутивен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „солист-оркестрант“ при работодателя;

3) осъдителен иск по чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението в размер на 15900.00 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест месеца, за периода 01.06.2025 г. – 30.11.2025 г.

Ищецът твърди, че е заемал длъжността „солист-оркестрант“ в Софийска опера и балет, по силата на трудов договор след спечелен конкурс от 2020г. Сочи, че е изпълнявал съвестно и стриктно задълженията си на водач на група контрабаси, а именно участвал в реализацията на творческа програма на Софийска опера и балет, не допускал нарушения на трудовата дисциплина и не му били налагани дисциплинарни 1 наказания. Заявява, че със Заповед № РД-13-2286 от 17.09.2024г. на директора на Софийска опера и балет правоотношението му било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че тази заповед не му е надлежно връчена, в това число по поща с обратна разписка, поради което и същият не могъл да се запознае със съдържанието. Заявява, че узнал за нея на 31.05.2025г., когато решил да провери електронната си поща, но счита, че този начин на връчване е нередовен и срокът за оспорване на уволнението чрез предявяване на настоящите искове съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ е спазен. Оспорва уволнителната заповед с довода, че не са му били поискани надлежно писмени обяснения. Обяснява, че през процесния период Софийска опера и балет поставяла опери, като допускала компромиси със състава на оркестъра, сред които при операта „Електра“ през 2021г., където по партитура било предвидено съставът на контрабасистите да се състои от осем изпълнители, а ръководството на ответника съкратило състава на двама, един от които ищецът, а вторият случай – при операта „Валкюра“, поставена в гр. Фюсен, Германия, през октомври 2023г., където вместо предвидените от композитора осем изпълнители, взели участие само трима, един от които бил ищецът. Като ръководител на оркестъра ответникът уведомил работодателя, че промяната създава стрес, натоварване и затруднено изпълнение. Въпреки това постановката била изпълнена два пъти в два последователни дни, което натоварване довело до контузия на кръстните прешлени на ищеца и наложило спешна хоспитализация за период от близо осем месеца, в който ищецът не бил в състояние да изпълнява служебните си задължения. За този период ищецът ползвал отпуск по болест, за който му били издадени болнични листа, част от които били оспорени от ответника, но потвърдени и изплатени. Твърди, че след изтичане на отпуска му по болест и по препоръка на лекуващия лекар подал молба до директора на Софийска опера и балет за ползване на неплатен отпуск за период от четири седмици с оглед пълното му здравословно възстановяване. Молбата била подадена чрез куриер на ЕКОНТ. Твърди, че не е уведомен какво е било произнасянето на работодателя по молбата и по тази причина направил опит да се свърже с отдел „Човешки ресурси“, който останал неуспешен. Релевира, че е следял програмата на работодателя, която била официалния документ за уведомление на служителите за работния график от ръководството на репетиции на оркестъра за периода, за който поискал ползването на неплатен отпуск, и там името му не фигурирало, поради което счел, че молбата му за ползване на неплатен отпуск била удовлетворена. Заявява, че преди изтичането на поискания неплатен отпуск се разболял от бронхопневмония, за което депозирал два болнични листа за периода 29.07.2024г.-26.08.2024г. През месец септември 2024г. ищецът очаквал да бъде вписан в програмата, но не видял името си там и забелязал, че бил премахнат от вайбър групата на целия оркестър. Едва след това – на 31.05.2025г. след проверка на електронната си поща узнал за уволнителната заповед. Посочената заповед се оспорва и с довод, че към 2024г. браншовия 2 колективен трудов договор изисквал поне три часа в работния ден изпълнителите да отделят за самоподготовка, а когато бъдат включени в програмата за репетиции, били длъжни да се явят в сградата на операта. Твърди, че в настоящия случай е осъществявал тази самоподготовка вкъщи в обем, многократно надхвърлящ 3 часа дневно, а явяването му не било задължително, след като не бил включен в програмите, поради което и атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа била незаконосъобразна. При тези доводи моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Ответникът, надлежно уведомен за правото си на писмен отговор, депозира такъв.

Оспорва исковете като недопустими поради предявяването им извън законоустановения 2-месечен срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ с довода, че уволнителната заповед е била изпратена до ищеца чрез препоръчано писмо на адреса, посочен в трудовия му договор, а именно гр. София, ул. „М.“ № ...., вх...., ет..., ап. .... Сочи, че заповедта е била връчена чрез използване на пощенските услуги на „Български пощи“ ЕАД /телепоща с известие за доставяне и заверка на съдържанието) с изх. № 23/17.09.2024г. и „ИД PSCW3M W“, като служители посетили адреса в два последователни дни – на 17.09.2024г. и на 18.09.2024г., като лицето не било намерено на адреса. На 20.09.2024г. пратката била върната като непотърсена, от която датата следвало да се счита за надлежно връчена. Релевира се, че допълнително заповедта е била изпратена успешно до електронния адрес на служителя на 20.09.2024г.

Обосновава, че срокът за оспорване на заповедта е започнал да тече от 20.09.2024г. и към датата на предявяване на исковете е изтекъл, както и е изтекъл срока за предявяване на исковете, ако се приеме, че заповедта е узната на най-късната дата 31.05.2025г., тъй като исковата молба е депозирана в съда на 15.08.2025г. Предявените искове се оспорват и като неоснователни с аргументите, че работодателят е отказал ползването на искания неплатен отпуск за периода 03.07.2024г. – 01.08.2024г., за което произнасяне работодателят нямал задължение да уведоми служителя и същият е следвало да се яви на работа, което ищецът не сторил. Релевира се, че въпреки липсата на задължение за уведомяването за постановения отказ по искането за ползване на неплатен отпуск, работодателят направил многократни опити да уведоми служителя, за което била съставена и докладна от 18.07.2024г., а резолюцията на работодателя била изпратена същия ден по електронен път до служителя, както и чрез куриер на Еконт до офис, който обичайно се използвал от служителя, с изрично посочване какво се изпраща. Куриерската пратка била върната на изпращача на 29.07.2024г. след разпореждане за връщане. Обяснява, че имало ред за ползване на отпуск – подаване на молба пет дни преди ползване на отпуск, какъвто се ползва след разрешение на работодателя, който бил известен на ищеца. Твърди се, че писмени обяснения били изискани от ищеца за неявяването му на работа в периода 03.07.2024г. до 19.07.2024г., 3 без да са налице законни предпоставки за това, като на 22.07.2024г. чрез „Български пощи“ ЕАД /телепоща/ било изпратено искането по чл. 193, ал. 1 КТ с възможност за предоставяне на писмени обяснения в 3-дневен срок, но пратката била върната като непотърсена на 25.07.2024г. Твърди се, че на 31.07.2024г. работодателят успял да се свърже по телефон със служителя, който го уведомил за ситуацията и повторно връчил искането за писмени обяснения чрез успешно изпращане по електронна поща. Сочи се, че на 02.08.2024г. ищецът изпратил нов болничен лист с дата, съвпадаща с датата на разговора, от същия имейл, до който били изпращани писмата от работодателя, с приложен болничен лист за периода 29.07.2024г.-11.08.2024г., поради което и работодателят счита, че това е възприетия начин за комуникация между страните.

Същият болничен лист постъпил по куриер на 03.08.2024г., но след обжалването му от работодателя бил отменен с решение № 2455/11.09.2024г. на ЛКК при ДКЦ XXII София ЕООД. Релевира, че работодателят се съобразил с постъпилия болничен лист, след изтичането на срока на който и неявяване на служителя на работа след 26.08.2024г. предвид липсата на болнични листове и ползван отпуск, работодателят издал оспорената заповед. Твърди се, че на служителя през месец октомври работодателят е начислил и изплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 46 бр. дни в размер на 5651.73 лева, с която сума били прихванати стари задължения на служителя в размер на 4600.31 лева, а разликата в нетен размер му била платена по банков път, което било отразено във фиша за заплати за месец октомври 2024г. Заявява се, че ищецът няма отработен ден за месеците август, септември и октомври 2024г. видно от фишовете за заплати, поради което и се твърди, че е бил наясно, че не е служител на ответника, тъй като същите се изпращали автоматично от системата ДКИ „СОБ“ на електронната поща в деня на изплащането на заплатите до 25-то число на всеки месец. Поради знанието на обстоятелството за липса на отработен ден и на начислено обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, ответникът счита, че ищецът упражнява правата си недобросъвестно, знаейки за прекратяване на правоотношението му към по-ранен момент. Обосновава се, че и знание за прекратяване на правоотношението от ищеца се извежда от посочването в ЕР на ТЕЛК от 17.01.2025г. в графа „трудова заетост“, където било записано, че лицето „не работи“. Възразява по иска за присъждане на обезщетение за оставане без работа с довода, че периода, за който обезщетението следва да се търси, е следващ датата на прекратяване на правоотношението, което е станало на 20.09.2024г. При условията на евентуалност, релевира възражение за прихващане с вземането за обезщетение по чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ със свое вземане за заплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 5651.73 лева. При тези доводи моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна 4 следното:

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № ..../15.11.2020г., по силата на което ищецът заемал длъжността „солист-оркестрант“ в ДКИ „Софийска опера и балет“.

Обявено е за безспорно с доклада по делото, срещу който няма възражения, че евентуално дължимото обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, е в размер на 15900.00 лева, представляващо брутното трудово възнаграждение за шест месеца, за периода 01.06.2025 г. – 30.11.2025 г.

Видно от приложената по делото заповед за налагане на дисциплинарно наказание от 17.09.2024г. с № РД-13-2286 на представляващия ответника-работодател акад. П. К. и на основание чл. 195, ал. 1 вр. чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1 КТ на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че в периода 03.07.2024г. – 19.07.2024г. служителят е следвало да се яви на работа, което същият не е направил. В заповедта са изложени мотиви, че поискания неплатен отпуск е отказан, както и мотиви по повод искане за предоставяне на писмени обяснения.

Разпечатката съдържа 20 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d841380-d1f0-4816-b865-df12a96a0d60