Решение № 1251 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1251 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501113 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260215/31.01.2022г., постановено по гр.д.№ 14690/2019г, по описа на СГС, ГО, 4 състав е отхвърлен изцяло осъдителен иск с правно основание чл.485 ал.3 ТЗ, а в условие на евентуалност по чл.534 ТЗ, предявен от „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД срещу П. В. А.А, за заплащане на сумата от 50 000 /петдесет хиляди/лв. частичен от общо платените 100 000 /сто хиляди/лв., съставляваща платената от ищеца в качеството му на задължено лице - авалист, сума по Запис на заповед от 20.07.2007г. за сумата от общо 648 173.00 /шестотин четирдесет и осем хиляди сто седемдесет и три/евро, с издател „Линеа стар“ ЕООД, в полза на „Сибанк“ ЕАД, авалиран от „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 130155477, Г. Г. М. и П. В. А., както и за сумата 2225.11 /две хиляди двеста двадесет и пет, 0.11/лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата считано от 16.08.2019г. до 05.11.2019г., от които: върху сумата от 27 600 /двадесет и седем хиляди и шестотин/лв., за периода от 16.08.2019г. до 07.11.2019г. лихва в размер на 636.33 /шестотин тридесет и шест, 0.33/лв. и върху сумата от 72400.00 /седемдесет и две хиляди и четиристотин/лв., за периода от 20.08.2019г. до 07.11.2019г. лихва в размер на 1588.78 /хиляда и петстотин осемдесет и осем, 0.78/лв., ведно със законата лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 08.11.2019г., до окончателното и изплащане, като неоснователни.

Със същото решение са присъдени разноски, като „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, е осъдена да плати на П. В. А., сумата 3000 /три хиляди/лв., представляваща сторените в 1 производството пред СГС съдебни разноски.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, оспорва решението изцяло. Посочва, че съгласно чл. 485, ал. 3 ТЗ поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата. Видно от събраните по делото данни, именно такова е и отношението между ищеца и ответника - авалистът „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, от една страна, е встъпил в правата срещу П. В. М. (понастоящем А.), от друга страна.

Въпреки това СГС е приел, че между страните съществуваща солидарна отговорност по процесния запис на заповед, свързана и с договор за кредит, по който договор е издаден с гаранционна цел процесният менителничен ефект, авалиран от ищеца. Менителничното вземане и вземането по цитирания договор касаят едно и също имуществено благо - сумата от 648 173 евро. Ето защо е приел, че солидарната отговорност между ищеца и ответника по смисъла на чл. 121 ЗЗД, така както е уговорена в договора за кредит, обуславя равни по размер задължения за плащане, като всеки от солидарните длъжници, който е изпълнил повече от своята част, има право да търси разликата от останалите съдлъжници, по арг. от чл. 127, ал.1 и ал.2 ЗЗД. С други думи, 1/4 се равнява на сумата от 162 043.25 евро.

Неправилно е възприел, че плащането по приетото по делото Споразумение от 05.08.2019 г., извършено от тяхна страна в полза на кредитора в размер на 100 000 лева (27 600 лв. на 16.08.2019 г. и 72 400 лв. на 20.08.2019г.) е част от припадащата се 1/4 от общия дълг по ефекта, тъй като с тази сума е извършено пълно погасяване на дълга, доколкото „ОББ“ АД е приела да не претендира остатъка от сумите по записа на заповед.

Твърди, че с тези общо 100 000 лева на практика е погасил целия остатък от дълга, с което се намалява и припадащата се част за всеки от солидарните длъжници, съгласно чл.124, ал.2 ЗЗД. В този смисъл, предвид пълното погасяване на дълга от страна на ищецаавалист по записа, всички други солидарни длъжници стават задължени към него за сума, равна на припадащата се част от дълга, изчислена по правилата на чл.127 ал.1 ЗЗД.

Следователно, съгласно приетите в първоинстанционното производство доказателства, от момента на извършеното плащане, ищецът е встъпил изцяло в правата по менителницата за платената сума в размер на 100 000 лева (27 600 лв. на 16.08.2019 г. и 72 400 лв. на 20.08.2019 г.), вкл. срещу П. В. М. (понастоящем А.), с което и главният иск е безспорно доказан. Намира, че правилата на ТЗ са специални по отношение тези на ЗЗД. Затова и независимо от връзката между кредитното правоотношение и обезпечаващото го менителнично такова, приоритет следва да се даде на второто и специалната правна уредба на свързаните с менителничното право искове. Следователно приложими са правилата на чл.

485, ал. 3 ТЗ, а не тези на чл.127 ЗЗД, доколкото ТЗ в тази си част без съмнение е специалният. Именно разпоредбата на чл.485 ал.3 ТЗ постановява, че менителничният поръчител, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата, а не 2 както е в случая на общата солидарна отговорност по ЗЗД, в която всеки солидарен длъжник отговаря за равна част от дълга във вътрешните отношения на длъжниците.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна П. В. А.А оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Твърди, че процесният Запис на заповед за сумата от 648 173 евро служи като обезпечение на каузалните правоотношения между „ОББ" АД (кредитодател) и „Линеа Стар“ ЕООД (кредитополучател), както и „Архидея България“ ООД, П. А. и Г. М.. в качеството им на съдлъжници по Договор за кредит MS07S0085/13.08.2007r. и Договор за кредит MS08-00013/15.02.2008r. т.е. менителничното вземане и вземането по каузалното правоотношение касаят едно и също имуществено благо.

По делото е установена уговорената в договора солидарна отговорност между съдлъжниците - „Архидея България“ ООД и П. А., което обуславя равни по размер задължения за плащане. С плащането на общо 100 000 лева „Архидея България" ООД е погасил част от приспадащата му се част от общото парично задължение по договора за кредит, с която и посредством допълнително Споразумение с кредитора „ОББ“ АД е постигната уговорка за окончателно уреждане единствено на техните облигационни отношения. Следователно със сключването на Споразумението от 05.08.2019г. и заплащането на сумата от 100 000 лева в полза на кредитора „ОББ" АД, последният се е отказал от претенции върху остатъка от задълженията по записа на заповед само срещу този авалист - „Архидея България“ ООД. Това Споразумение обаче касае изключително и само уреждането на отношенията между „Архидея България" ООД и „ОББ“ АД, то не се ползва с правен ефект на новиране или погасяване на цялото задължение по менителничния ефект спрямо другите длъжници по него. Изявление от страна на кредитора ОББ АД и поемател по процесния запис на заповед в смисъл, че се отказва да претендира остатъка от сумите по въпросния менителничен ефект липсва. Точно обратното, видно от съдържанието на Споразумението от 05.08.2019г. кредиторът „ОББ“ АД изрично е запазил правото си да търси плащане и да изпълнява по предвидения в закона ред срещу останалите задължени лица по записа на заповед (т.7 от Споразумението). Фактът, че очевидно „ОББ“ АД урежда отделно и самостоятелно отношенията си с длъжниците по Договор за кредит MS07- S0085/13.08.2007r. и Договор за кредит MS08-00013/15.02.2008r. които са същевременно и авалисти по процесния Запис на заповед се установява и от останалите доказателства по делото, в частност Споразумение от 26.07.2018г. и платежно нареждане от същата дата за сумата от 54 824 лева в полза на ..ОББ“ АД, с което П. А. е погасила нейната част от кредитното задължение. Затова твърди, че Архидея България“ ООД не разполага с правото да търси възстановяване на платеното, а доколкото не е установено менителничният иск да е погасен по давност (прескрибиран), то не е следвало да се разглежда евентуалният иск по чл.534, ал.1 ТЗ, чийто елементи от фактическия състав не са налице в случая. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от 3 фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 458, ал. 3, вр. чл. 507 ТЗ, а в условие на евентуалност – чл.534 ТЗ.

Ищецът „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД е предявил срещу П. В. А.А, осъдителен иск за присъждане на сумата 50 000 лв. Частичен иск от общо дължимите 100 000лв., съставляваща платена от ищеца в качеството му на авалист сума по Запис на заповед от 20.07.2007г. за сумата от общо 648 173.00евро, с издател „Линеа стар“ ЕООД, в полза на „Сибанк“ ЕАД, авалиран от „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, Г. Г. М. и П. В. А., както и сумата 2225.11лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 16.08.2019г. до 05.11.2019г., от които: върху сумата от 27 6000лв., за периода от 16.08.2019г. до 07.11.2019г. лихва в размер на 636.33лв. и върху сумата от 72400лв., за периода от 20.08.2019г. до 07.11.2019г. лихва в размер на 1588.78лв., на основание чл. 458, ал. 3, вр. чл. 507 ТЗ. В условие на евентуалност, ако се приеме, че менителничният иск е погасен по давност /прескрибиран/, претендира същите суми, като обезщетение за вреди претърпени поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права, с които суми ответницата се е обогатила за негова сметка, спестявайки си разходи, на основание чл. 534 ТЗ.

Ищецът твърди, че на 20.07.2007г. „Линеа стар“ ЕООД издал Запис на заповед в полза на „Сибанк“ ЕАД - преобразувано чрез вливане в „ОББ“ АД, авалиран от „Ирида МС“ ООД към момента с наименование „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, Г. Г. М. и ответницата П. В.

М. - понастоящем А., за сумата от 648173 евро. Твърди, че с нотариална покана, връчена на 09.01.2018г. Записът от 20.07.2007г. е предявен на „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД. Между „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД и „ОББ“ АД е постигнато Споразумение от 05.08.2019г., по силата на което „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД платило в полза на кредитора „ОББ“ АД сумата 100 000лв., а банката се отказала от претенции върху остатъка от задълженията по записа на заповед от авалиста, като по този начин отношенията между двамата са окончателно уредени. Сумата 100 000лв. е платена на две части: на 16.08.2019г. - 27600лв и на 20.08.2019г. - 72400лв., като плащането е отразено върху самата ценна книга. Твърди, че от момента на плащането те са встъпили в правата по записа на заповед срещу лицето, за което са поръчителствали и срещу всички, които отговарят към това лице по ценната книга т.е. срещу „Линеа стар“ ЕООД, Г. Г. М. и П. В. М. - понастоящем А., до размера на платената сума т.е. 100 000 лв. Съгласно чл.507 ТЗ може да иска като лице, платило менителницата солидарно от задължените преди него лица, сумата която е платил, ведно със законната лихва. В евентуалност, ако се приеме, че правата му са погасени по давност, претендира присъждане на исковите суми - главница и обезщетение за забава, като обезщетение за вреди претърпени поради невъзможността да реализира менителничните си имуществени права, с които суми ответницата се е обогатила за негова сметка, спестявайки си разходи, на основание чл. 534 ТЗ.

Ответницата П. В. А.А не оспорва, че на 20.07.2007г. „Линеа стар“ ЕООД издало Запис на заповед в полза на „ОББ“ АД, авалиран от „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, Г. Г. М. и П. В.

4

А., за сумата 648173 евро. Не оспорва, че с нотариална покана връчена на 09.01.2018г., Запис на заповед от 20.07.2007г. бил предявен на „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, като след постигнато споразумение от 05.08.2019г. „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД платило в полза на кредитора „ОББ“ АД сумата 100000лв., на две части: на 16.08.2019г. - 27600лв и на 20.08.2019г. - 72400лв., като плащането е отразено върху самата ценна книга. Възразява, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение по договор за кредит сключен между „ОББ“ АД, „Линеа стар“ ЕООД като кредитополучател и „АРХИДЕЯ БЪЛГАРИЯ“ ООД, Г. Г. М. и П. В. А., като съдлъжници - солидарно отговорни за дълга. Солидарната отговорност предпоставя, че всеки от длъжниците отговаря за % от общият размер на дълга. За да се приеме, че ответникът се явява имуществено отговорен да плати на ищеца погасената част от същия, солидарният длъжник следва да е платил повече от своята част. Възразява, че не дължи плащане в полза на ищеца, т.к. на 25.10.2011г. Запис на заповед от 20.07.2007г. е бил предявен за плащане, от която дата съгласно чл. 486, ал. 1, т.