Решение № 1115 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1115 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500269 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззини жалби от страните в производството – ответника Прокуратурата на Република България и ищеца Х. С. Ю., против решение №6210 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д. № 4550/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-19 състав, с което е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на Х. С. Ю., на основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ, сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. №1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП №II048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като за горницата до претендираните 124 000 лв., като неоснователен, искът е отхвърлен.

Прокуратурата обжалва решението в неговата уважена част, като сочи, че е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържа, че процесното ДП №II-048/1999 г. по описа на ВОП-София не е определящо за 1 гражданските права и задължения на ищеца. Сочи, че ищецът не е посочил кое конкретно процесуалноследствено действие не е извършено в разумен срок от органи на ответника след 15.12.2012 г. (когато е влязла в сила нормата на чл.

2б от ЗОДОВ). Твърди, че претенция, основана на действия, извършени преди влизане в сила на чл. 2б от ЗОДОВ, е недопустима. Поддържа неоснователност на иска. Моли да бъде отменено решението, в частта, в която е уважена исковата претенция, алтернативно моли да се намали присъденото обезщетение.

В жалбата на ищеца са изложени доводи за неправилност на решението в неговата отхвърлителна част. Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при специалния деликт по чл.2б от ЗОДОВ съдът е следвало да съобрази принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, относимата практика на ВКС по въпроса и всички конкретно съществуващи обстоятелства, като определи по-голям размер на обезщетение на ищеца. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и бъде уважена исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца, който е взел становище по жалбата на Прокуратурата.

Пред въззивната инстанция е прието Постановление от 30.09.2024 г. на ВОП – София, отнасящо се до продължаване на производството по разследване по досъдебното производство №II-048/1999 г. по описа на ВОПСофия.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия , въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд – гр. София намира следното:

Пред СГС е предявен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 от ЗОДОВ от Х. С. Ю., срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 124 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д. №1/1991 г., впоследствие преобразувано в ДП №II048/1999 г. по описа на ВОП-София, ведно със законната лихва върху 2 главницата, считано от 18.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. Разследването е свързано с търсене н отговорност от виновните за т.нар.“възродителен процес“.

На 30.01.1991 г.било образувано сл.дело 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили, което към датата на депозиране на исковата молба в съда - 18.04.2023 г., е във фаза на досъдебно производство т.е. изминало е време от 32 години и 3 месеца.

Установено е, че ищецът Х. С. Ю. е бил сред репресираните по време на т.нар.“възродителен процес“, като от 13.05.1985 г. до 30.09.1985 г. е бил задържан и лишен от свобода в затвора на остров Белене. След освобождаването му от затвора е върнат в населеното място, в което живеел – с. ***, общ. ***. През 1989 година е бил принуден да напусне страната и да се установи в Турция, където живее и до днес. Спрямо него е приложена насилствена промяна на рожденното му име.

Не е спорно, че ищецът е съучредител на Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност в България“.

Установено е, че ищецът е разпитан и са му разяснени правата на пострадал през 2001 г. (л.313), вкл. че може да предяви граждански иск за причинените му от разследваните деяния вреди.

Установено е още, че част от пострадалите са подали жалби против постановлението за спиране на производството, но ищецът не е подавал жалба и не е получавал препис от определението за прекратяване и връщане на преписката на Прокуратурата.

При така установената фактическа обстановка Апелативен съд София приема от правна страна следното:

С иска по чл. 2б от ЗОДОВ, във вр. с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС се цели да бъде защитено субективното право на пострадалото лице и да бъдат репарирани причинените му вреди от нарушаване на правото му за разглеждане и решаване на дело в разумен срок, независимо от вида на производството и от неговия изход, като този иск могат да предявят както страните в гражданско или наказателно производство, така и всички други лица, чиято правна сфера е накърнена пряко от съответния процес.

Съгласно съдебната практика неразумната продължителност на производство (гражданско, административно, наказателно, съдебно такова 3 и/или в досъдебната му фаза) причинява неимуществени вреди, поради което по начало не е необходимо да се доказват обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, при производство, продължило извън рамките на разумния срок (в този смисъл решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. и решение № 48/06.04.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г., и трите на IV г. о. на ВКС). Такива вреди могат да бъдат притеснения и безпокойство за евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието в държавността.

Въз основа на критериите по чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е приел че процесното наказателно производство, независимо от неговата фактическа и правна сложност, необходимостта от извършване на многобройни процесуални действия, засягащи широк кръг лица (идентифицирани са голям брой лица, затворени в ТВО Белене, чиито адреси е следвало да бъда открити, като голяма част от тях не са били в страната), както и обстоятелството, че производството е водено срещу лица, заемащи високи длъжности, същото е продължило над 30 години. Тази продължителност, надхвърляща няколко пъти срока на абсолютната давност, не може да бъде оправдана с характера и сложността на обществено значимо дело. Налице е много голямо превишаване на разумния срок, за което отговорност носят разследващите органи и ответната Прокуратура на Република българия, осъществяваща контрол за законност върху следствените действия.

Поради това, и доколкото не са ангажирани доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца, съдът намира, че същият е претърпял неимуществени вреди – безпокойство, несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите, чувство за липса на справедливост, притеснение, че виновните лица за извършените спрямо него репресивни действия няма да бъдат наказани.

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, сочещи на негативни изживявания, надхвърлящи по интензитет обичайните такива. Не се установява по делото продължителността на воденото производство пряко да е рефлектирало върху начина на живот на ищеца или да е причинило други неудобства, извън от обичайните.

4

По изложените съображения настоящият състав приема, че предявеният иск от Х. Ю. против Прокуратурата, с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, е частично основателен и че справедливото обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на делото в разумен срок е в размер на 12 000 лева, до който размер е уважен и от първоинстанционния съд, като за горницата над тази сума до претендираните 124 000 лева правилно е отхвърлен.

С оглед на това следва да се приеме, че СГС е процедирал в съответствие с процесуалното си задължение да обсъди всички относими към определяне размера на дължимото обезщетение конкретни обстоятелства.

При този изход на спора на страните не се следват разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №6210 от 05.12.2023 г., постановено по гр.д.

№4550/2023 г. по описа на СГС, ГО, I-19 състав.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5