Определение № 2802 от 04.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2802 гр. Варна, 04.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501077 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба с вх. № 29424/14.04.2026г. / вх. No на ВРС/ от ЗД „Бул Инс"АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Лозенец", ул. "Джеймс Баучер" №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, действащи чрез адв. Б. А. от АК – София, срещу Определение № 4701 / 25.03.2026г., постановено по гр. дело № 7751 / 2025г. на Варненски районен съд, 26 – ти състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 18583/09.03.2026 г. от ЗД „Бул Инс“ АД с искане за изменение на решение №420/06.02.2026 г. по гр.д. № 7751/2025 г. по описа на Районен съд Варна, 26 състав, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адв. Р. Р. за процесуално представителство и защита на ищеца Д. М. не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на действително извършената от адвоката работа. Адв. Р. Р. бил изготвил искова молба, чието съдържание се припокривало със съдържанието на исковата молба, която адвокатът вече бил депозирал по гр.д. № 11523/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, ГО, 18 с-в, въз основа на решението, от което произлизало и правното основание за завеждане на настоящия иск. Други правни и фактически действия не били извършвани от страна на адв. Р.. Подчертава, че при настоящия иск било достатъчно да се установи размера на главницата и началния момент на забавата. Фактите, от които произтичало задължението, вече били установени по главния иск. Обобщава, че при определяне на възнаграждението, съдът не бил отчел в необходимата степен вида на предоставената от адвоката услуга, количеството на извършената работа и не на последно място - фактическата и правна сложност на делото. Твърди, че така определеният размер от 800 лева, равняващи се на 409.03 евро, по никакъв начин не бил 1 съобразен с актуалната практика на СЕС, респективно не била съобразена фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката труд по осъществяване на защитата по делото, както и с обстоятелството, че с процесуалното си поведение адвокатът на ищцовата страна злоупотребявал с права само и единствено с цел да акумулира адвокатски възнаграждения по стотици дела, които образувал чрез предявяване на минимални частични искове, а след това и акцесорни такива, какъвто бил и процесният случай. Моли за отмяна на обжалваното определение и за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 102.26 евро /200 лева/.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, като същата сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че абсолютно необосновано се сочи, че адв. Р. злоупотребявал с процесуални права. Излага, че не са водени множество дела, както сочи застрахователят. Допълва, че точно обратното застрахователят е следвало доброволно да плати по отправената застрахователна претенция след уважаване на главния иск, а не бил сторил това. Излага, че заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна / 1680 лв. с ДДС/ е два пъти по-високо, като размер, от това, което ВРС е присъдил на процесуалния представител на ищцовата страна, след уважаване на предявения от нея иск. Ако се приспадне ДДС, което било начислено върху адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответната страна, то заплатеното адвокатско, възнаграждение било с над 50% по-голямо от това, което бил определил ВРС на процесуалния представител на ищеца. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Производството пред ВРС се е развило по искова молба, подадена от Д. М. М., ЕГН **********, с адрес **********, срещу ЗД „Бул Инс” АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 7209, 29 лв., равняваща се на 3686, 05 евро (три хиляди шестстотин осемдесет и шест евро и пет евроцента), представляваща лихва за забава върху застрахователно обезщетение за имуществени вреди от 42 730 лв., причинени на ищеца вследствие застрахователно събитие, настъпило на 07.03.2023 г. в гр.

Варна, присъдено на ищеца с решение №417 от 18.10.2024 г. по т.д. №428/2024 г. по описа на ОС – Варна, която лихва за забава е сбор от: 2 457, 12 лв. лихва за забава върху сумата от 42 730 лв., за периода 21.03.2023 г. до 07.09.2023 г. и 4 752, 41лв. лихва за забава върху сумата от 41 730 лв., за периода 07.09.2023г. до 05.07.2024г.

Към исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че се сключва в хипотезата на чл. 38 ал.1 т.3, предл. 2 от ЗАдв.

В срока по ГПК от ответника е постъпил отговор, с който се сочи, че претенцията е недопустима, поради това, че не била отправена застрахователна претенция, но в случай, че се приеме за такава, то е извършено плащане на сумата. В хода на производството не се 2 установява твърдяното плащане.

С писмена молба от 17.07.2025г. ответникът е депозирал списък с разноски, като се претендира заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лв., за което се представят доказателства.

По делото е проведено едно съдебно заседание, в което са събрани единствено писмени доказателства. На заседанието адв. Р. се е явил лично, а адв. А. е депозирал писмено становище.

С решението си ВРС е уважил претенцията и е присъдил разноски в полза на адв. Р. в размер на 800 лв. или 409,03 евро, като е уважил възражението за прекомерност на насрещната страна и е определил възнаграждение под размерите по Наредба No 1 / 09.07.2004г.

С молба от 09.03.2026г., депозирана в срока за обжалване на решението, ответникът, чрез адв. А. е отправил искане за изменение на решението в частта за разноските, като бъде намалено още - до размер от 200 лв. или 102,26 евро, възнаграждението, присъдено в полза на адв. Р..

В отговор на молбата, ответникът възразява и излага идентични доводи с тези по отговора на настоящата частна жалба.

С обжалваното определение, ВРС е оставил без уважение молбата на ответника.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.

По същество частната жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай, претенцията на ищцата е изцяло уважена, поради което й се следват разноските.

Ищецът, действащ чрез адв. Р. е отправил своевременно искането си за присъждане на разноски, като е представил и списък. По отношение на адвокатското възнаграждение, което се претендира по реда на чл. 38 ал.2 от ЗАдв., е представен договор за правна защита и съдействие, в който е изрично посочено, че защитата е безплатна при условията на чл. 38 ал.1 т.3, предл. 2 от Закона за Адвокатурата.

От ответната страна е направено възражение за прекомерност, което се поддържа и в настоящата частна жалба. Основанието по чл.78, ал.5 ГПК е изяснено в мотивите на т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в които е указано, че то се свежда до преценка съотношението на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки 3 случай – например наличие на задължителна практика, разрешаваща основни спорни въпроси предопределя по- ниска степен на сложност. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът следва да намали договорения адвокатски хонорар или да определи такъв съобразно констатираното от него, под размерите по наредбата по чл. 36 от ЗАдв. Във всички случаи, обаче, съдът се съобразява и с нормата на чл.36, ал.2 ЗАдв. и изискването за справедлив и обоснован размер на присъжданите разноски за адв.хонорар. Единствено като помощен критерий, относим към пазарните нива на адв.услуги, съдът преценява материалния интерес по спора.

Постоянната е практиката на касационния съд, че за да прецени фактическата и правна сложност на делото, следва да се съобразят извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика. Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК , решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС, размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ/НВАР/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения както и при преценката по чл.78, ал.5 ГПК, без да са обвързващи за съда.

С измененията на чл. 78 ал.5 от ГПК / ДВ, бр. 17 от 13.02.2026г./, при преценката за прекомерност съдът прилага съответно и критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Въведените с чл. 36 ал.3 от Закона за адвокатурата критерии, които следва да се съобразят са отново фактическата и правна сложност на случая; засегнатия интерес; условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; квалификацията, опита и специализацията на адвоката. Ограничение е въведено и с последното изречение на чл. 78 ал.5 от ГПК, а именно, че съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В случая, съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и явяване в едно открито съдебно заседание, като претенцията е акцесорна и обусловена от влязлото в сила решение, с което е присъдена главница по претендираното обезщетение. Касае се за спор, който не се отличава с особена сложност с оглед спецификата на производството. Предявяването на иск поначало е правомерно действие, чрез което се упражнява законоустановената възможност за защита на нарушени материални права.

Противоправно упражняване на процесуалното право на иск в противоречие с установения принцип на добросъвестност по смисъла на чл. 3 от ГПК е налице само, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. За злоупотреба би могло да се говори и когато се 4 предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна. В случая, дори и да се констатират множеството водени дела от процесуалния представител на ищеца / а такива не се констатират/ в някоя от хипотезите на чл. 38 от ЗАдв., то това не следва да се приема за злоупотреба.

Доколкото не е спазено в случая, изискването размерът на адвокатското възнаграждение да е най-малко в размера, който насрещната страна претендира, то само на това основание жалбата се явява неоснователна и по-нататък мотиви за правната и фактическа сложност и по отношение на останалите критерии, съдът не дължи.