Решение № 37 от 07.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. П. Стоянов при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от Д. П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106355 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на К. И. Н. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. ***, чрез адв. Д. Г., против „Ай ти еф груп“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***.

В исковата молба се твърди, че на 05.08.2025 г. между ответното дружество и ищцата бил сключен анекс към договор за потребителски кредит №622119, при главница в размер на 5000 лв., 48, 92 % процента годишен лихвен процент, 65 % ГПР, двадесет и четири погасителни вноски по кредита и обща сума за връщане в размер на 8082, 48 лв.

В отделно приложение към договора било възложено на потребителя задължение в срок до края на следващия ден от сключването на договора за заем да обезпечи договора за кредит с поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в пълния размер на кредита. В случай, че потребителят не успее да предостави банкова гаранция в еднодневен срок или поръчители, отговарящи на изискванията, описани в договора за кредит, то ще му бъде начислена неустойка в размер на 7315, 52 лв., тоест повече от заетата сума.

Въпросната неустойка била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. Общата сума, която потребителят следвало да върне по кредита, не била описана в последния, но била в размер на 15 397, 82 лв. Счита, че въпросната неустойка, при тези условия, в действителност представлява скрита лихва по договора за заем и същата е трябвало да бъде включена към ГПР.

Изразява становище за недействителност на договора за потребителски 1 кредит поради неспазване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Уговорената в процесния договор неустойка за непредставяне на обезпечение била разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите – ГПР, съгл. чл.19, ал.1 и 2 от ЗПК, който съобразно правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК не можело да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва, а клаузи в договора, надвишаващи определените по ал.4 били нищожни.

В случая уговорената неустойка не било отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 65 %, въпреки че било включено в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване не бил съответен на изискването на чл.19, ал.1 от ЗПК. Цитира практика на СЕС, съгласно която разходите за допълнителни услуги, които били уговорени към договор за потребителски кредит и давали на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намаляват техния размер, попадали в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на разпоредбата на чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на директивата, когато закупуването на посочените услуги се оказвало задължително за получаване на съответния кредит или те представлявали конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Счита, че невключването на разхода за услугите в ГПР имало за цел да прикрие действителните разходи по кредита. В процесния договор не бил посочен действителния размер на ГПР и кои компоненти били взети предвид при определянето му. Позовава се на практика и в смисъл, че неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето.

Следвало да се отчете и решение от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С714/22 г., в което било прието, че нарушаването на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК водило до недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, като договорът следвало да се счита за освободен от разноски и лихви.

Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 546, 06 лв., представляваща платена без основание сума на ответното дружество. Претендират се и разноските. Представя писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Не оспорва, че между страните бил сключен описания в исковата молба договор за потребителски кредит.

Оспорват се доводите за пълна нищожност на процесния договор за потребителски кредит. Посочва, че чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК изрично предвиждал, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита 2 не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по анекса. Начисляването на неустойка в случая се извършвало и произтичало от неизпълнение на задължението на кредитополучателят да уреди или представи надлежно обезпечение по кредита – поричетили или банкова гаранция. Посоченият в договора за кредит ГПР от 65 % бил съобразен с всички изисквания на законодателството, като взети били предвид допусканията съгласно Приложение 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК.

Аргументира тезата, че неустойката представлявала адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по анекса. Също така в процесния анекс изрично било посочено, че неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурено обезпечение, респективно ако длъжникът осигурил надлежно обезпечение по кредита, макар и след изтичането на срока за това, неустойката спирало да се начислява.

Клаузата за неустойка в процесния анекс била ясно и точно формулирана, няма неяснота по отношение на нейното съдържание. Тя била индивидуално договорена между страните и това я правило равноправна клауза съгласно ЗЗП, тоест създавала равнопоставеност между правните субекти. Тя не била инкорпорирана в общите условия на кредитополучателя.

Възразява срещу твърдението, че сключеният процесен анекс бил недействителен поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума, дължима от потребителя.

Счита, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит, респ. анекса изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне под формата на ГПР, което изискване в случая било изпълнено.

Задължението за неустойка не било разход по кредита, който следвало да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност било обезщетение за неизпълнението.

Оспорва твърдението, че била налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 от ЗЗП. Не се съгласяват и с доводите, че размерът на законната лихва било максималното обезщетение за пълното неизпълнение на паричното задължение по кредитното правоотношение.

Заключава, че анекса към договора за потребителски кредит е изцяло действителен, както и клаузата за неустойка, предвидена в него, както и са спазени всички законови условия. Още при подписване на анекса, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитното правоотношение, като сам избрал параметрите и условията. Предвид това, клаузите се явявали индивидуално договорени с конкретния потребител, същите били ясно и точно описани и потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение при скюлчване на процесното 3 правоотношение и преди това. Потребителят е имал също така правото на отказ от договора за кредит, като разполагал с четиринадесет дена за това, като именно тази възможност гарантирала в най – голяма степен правата на потребителя.

Моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендират се разноските по делото. Представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит №622119, при главница в размер на 5000 лв., 48, 92 % процента годишен лихвен процент, 65 % ГПР, двадесет и четири погасителни вноски по кредита и обща сума за връщане в размер на 8082, 48 лв.

В Приложение №5 към договора за потребителски кредит било посочено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, кредитополучателят е длъжен да учреди следните обезпечения: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 8082, 48 лв. В чл.2, ал.1 от посоченото приложение било уговорено, че двамата поръчители следвало да отговарят на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не помалко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит, включително и такъв с Кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има - кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по- лош от „Редовен”. Кредитодателят не е длъжен и по своя преценка, с оглед надеждността и платежоспособността на съответния поръчител, може да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители.

В чл.4 било уговорено, че в случай че кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката бил индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 10.03 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% /един процент/ от главницата по кредита.

Горепосочената неустойка се начислявала в началото на периода на всяка вноска и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска. Неустойката по съответната погасителна вноска се заплащала в пълен размер във всички случаи на погасяване на кредита, включително при предсрочно погасяване на кредита.

От приложения погасителен план по договора за заем се установява, че общата сума за погасяване е в размер на 8082, 30 лв., като месечно следва да 4 се заплаща и сумата от 304, 81 лв. При начисляване на предвидената неустойка дължимата месечна вноска е в размер на 641, 58 лв., при което общо дължимата сума се явява в размер на 15397, 82 лв. Общо дължимата сума с включена единствено главница и договорни лихви е в размер на 8082, 30 лв., а сумата на предвидената в договора неустойка е в размер на 7315, 52 лв.

По делото са представени разписки за извършени плащания от страна на ищцата в полза на ответното дружество във връзка с погасяване на процесния договор за потребителски кредит, като се установява, че общо заплатени към момента от ищцата по кредита са сумите в размер на 5546, 06 лв.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва по пътя на пълното и главно доказване да докаже факта, че е дал имуществено благо на ответника без наличието на основание за това. При доказването на тези факти в доказателствена тежест на ответникът е да докаже, че полученото от него имущественото благо не е лишено от основание, т. е. че съществува правно призната причина за разместването на благата, което му дава право да задържи полученото, или другите факти и обстоятелства, на които основава възраженията си.