Определение № 3291 от 05.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3291 гр. Варна, 02.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Мила Й. Колева мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501338 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от Д. З. П. – Я., в качеството и на трето лице - частен съдебен изпълнител, с рег.№ 711 на КЧСИ срещу Определение № 4657 от 18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 10889/2023 г. по описа на Варненски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЧСИ Д. П.- Я. за цялостна отмяна на наложената и глоба в размер от 1200, на осн.чл.192, ал.3, вр.чл.87, вр.чл.92, ал.2 ГПК, а същата е намалена в размер от 1200 лева на 100 лева .

Жалбоподателя излага твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт. Развива оплаквания, в насока, че съдебния изпълнител не би могъл да изпълни разпореждане на съда дадено в противоречие със закона, като не е допустимо да му се вменяват във вина отлагане на производството.

Подкрепя своя извод, като твърди, че изпълнителните дела се изнасят от архива само под формата на преписи/копия/ и се връчват само на поименно посочено в акта лице, позовавайки се на разпоредбата на чл.22 ЗЧСИ. Твърди, че второ съобщение е било връчено два дни след заседанието посочено в определението с липсващ акт на съда с поименно посочено лице, на което да бъде връчен преписа.

Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.1,т.2 ЗЧСИ, твърдейки, че съгласно същият такси се дължат не само за действия по изпълнението, но и за друго действия, които съдебния изпълнител е компетентен да извършва съгласно закона. Позовава се и на т.8 от ТТРЗЧСИ, обосновавайки се, че такса за изготвяне на преписи от изпълнително дело е нормативно определена.

Прави връзка с принципа на чл.2, ал.2 от ЗДТ, възпроизведен и в чл.73,ал.2 ГПК, относно това, че такси за конкретна услуга следва да се овъзмездят сторените материално –технически и административни разходи за извършване на действия по издаване на заверени копия на дела, от които ще се 1 ползват страните в производството.

Твърди, че частния съдебен изпълнител не е страна в производството и не е налице основания да понася за своя сметка разходи за действия по издаване на заверени преписи, като за това е бил информиран първоинстанционният съд, че поисканите копия ще се предоставят след внасяне на нормативно определената такса съгл.т.8 от ТТРЗЧСИ.

Поддържа становище за дължимост на указаните такси за издаване на официални преписи, доколкото не е налице изключваща норма и са поискани по реда на чл.186 ГПК, а същата не предвижда безплатно издаване на преписи от официални документи. Развива тезата си с твърдения, че частните съдебни изпълнители не са държавни учреждения, като не е налице законово основание да бъде третиран по-неблагоприятно от учрежденията на бюджетна издръжка и да бъде задължаван да оказва безплатни услуги.

Аргументира своя извод за дължимост на таксите и от данъчния режим на ЗДДС, като твърди, че частния съдебен изпълнител е данъчно задължено лице, имащо като задължение и заплащане на данъци по издадената данъчна фактура. Навежда оплаквания, за нанесена пряка вреда за трето неучастващо в процеса лице. Прилага фактура за изготвяне на копия със задължено лице на името на Д. Й за сума в размер на 24 лева за изготвяне на копия по изпълнително дело.

Моли, да бъде постановеното определение, с което наложената глоба да бъде отменена.

След като разгледа подадената частна жалба ведно с изложените в нея доводи, обжалваният съдебен акт и материалите по приложеното исково производство, съдът установи:

Производството по гр. дело № 10889/2023 г. по описа на Районен съдВарна е било образувано въз основа на искова молба от Д. Р. Й ЕГН **********, с която срещу ответника „Банка ДСК“ е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК. С определение № 14402/05.12.2023г. по реда на чл.140 ГПК, първоинстанционният съд е изискал за прилагане, като доказателство по дело ИД № 347/2014г. по описа на ЧСИ Станислава Я. с рег.№ 719, район на действие ОС –гр. Варна. С оглед дадените от съда указания, писмо с изх.№ 33369/12.12.2023. е било изпратено до ЧСИ Станислава Я.. В отговор на същото е получено писмо с вх.№ 95616/2023г., от което съдържание става ясно, че ИД № 347/2014г. е унищожено, предвид изтеклия петгодишния срок за архивиране.

С писмо изх.№ 3119 / 01.02.2024г са изискани материалите по ИД № 347 / 2014г. по описа на ЧСИ Д. П.-Я.. С писмо от 07.02.2024г., адресирано до Районен съд-Варна, е получен отговор от ЧСИ Д. Я., че заверено копие от изпълнителното дело ще бъде изготвено след предоставяне на доказателства за платена такса в размер на 24 лева по т. 8А от ТТРЗЧСИ , като е посочена и банкова сметка, по която същата следва да бъде внесена. С разпореждане от дата 08.02.2024г., първоинстанционният съд е изискал повторно делото, като е указал, че при неизпълнение ще бъде наложена глоба. В отговор на същото, е полученото на 22.02.2024г. писмо, с което съдебният изпълнител е посочил, че 2 за представяне на копия от ИД, съдът следва да уведоми страната, направила искането, като препис от същото ще бъде предоставен след доказателства за платена такса и лице на което да бъде връчен преписа.

С определение № 2290 / 23.02.2024г. Варненски районен съд е наложил глоба на ЧСИ Д. Я. в размер на 1200 лева, като е приел, че са налице предпоставките на чл.87 ГПК. Срещу определението за наложената глоба, в законоустановения срок е постъпила молба от съдебния изпълнител, с която се иска наложената глоба да бъде отменена.

С определение № 4657 / 18.04.2024г., първоинстанционният съд е приел, че възражения за дължимост на таксата са несъстоятелни и не могат да се тълкуват като основателна причина за отказ, поради което е оставил молбата без уважение, като е намалил наложената глоба на 100 лева.

Настоящата въззивната инстанция, след анализ и преценка доказателствата по делото и своето вътрешно убеждение, обоснова следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице с правен интерес да атакува неизгоден за него акт, поради което същата се явява допустима. По същество обаче същата е неоснователна, поради следните съображения:

С определение № 14402/15.12.2023г. по реда на чл.140 ГПК, Районен съд – гр. Варна е изискал от съдебния изпълнител за прилагане изпълнително дело № 347/2014г, като в случая същото е изискано по почин на първоинстанционния съд, т.е служебно. Частният съдебен изпълнител е задължен да издава копие от изпълнителното дело за представяне пред компетентния съд след издаване на съответния писмен акт на съдия или прокурор, като заверените от частния съдебен изпълнител копия на дела и документи се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице. Реда за издаване на тези копия е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗЧСИ. Видно от приложено по исковото производство писмо с вх.№ 10644/ 07.02.2024г и писмо с вх.№ 15020 / 22.02.2024г. исканото изпълнително дело, се намира в служебния архив на ЧСИ Д. Я..

В настоящия случай е налице съдебен акт, постановен от Районен съдгр. Варна, въз основа на който съдът е изискал изпълнително дело, намиращото се при ЧСИ Д. Я., поради което последната е била задължена да го предостави. Към настоящият момент няма данни същото да е представено по делото.

Правото на частните съдебни изпълнители да събират такси за извършваните от тях дейности се съдържат в разпоредбата на чл. 79 ГПК и в чл. 78 от ЗЧСИ, като и двете норми имат предвид такси и разноски по отношение на извършвани изпълнителни действия в изпълнително производство. Изпращането на копие от изпълнително дело от ЧСИ на компетентния съд не представлява изпълнително действие, а задължение, което е вменено на ЧСИ съгласно правилото на чл.186 ГПК и чл. 192 ГПК.

Когато съдът е задължил орган, учреждения или трето неучастващо по делото лице да представи документ, който се намира у него са неприложими и разпоредбите на чл. 4 от Закона за държавните такси, установяващи в кои 3 случаи се дължи заплащане на такава. Нещо повече, изрично предвидена такса за изпращане на преписи от изпълнителното дело за прилагане към исковото производство, не съществува в нито една от процесуалните норми на чл.186 ГПК или чл.192 ГПК. След като, първоинстанционният съд е изискал копия от изпълнително дело, за съдебния изпълнител стои безусловното задължение да ги предостави. Безспорно е, че Д. Я., в качеството си на ЧСИ е неучастващо по делото лице по смисъла на чл. 192 ГПК. При неизпълнение на съдебно разпореждане по чл. 192 ГПК, всяко трето лице, включително ЧСИ, може да бъде глобено от съда по чл. 87 ГПК. При неизпълнение на задължение по чл.

87 ГПК глоба се налага, независимо от обстоятелствата дали отказът за представянето му е мотивиран с искане за допълнителни разяснения, дали се дължи такса или не, като текстът на чл. 87 ГПК е императивен. В настоящият случай, съдът не дължи заплащане на такса за използване на копие от изпълнителното дело, тъй като се касае за процесуално действие от съда, предвидено в разпоредбите на ГПК. Настоящият съдебен състав следва да уточни, че събирането на такси от ЧСИ по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е извън компетентността на съда. Неплащане на дължимата, според ЧСИ, такса за изготвяне на копие от делото, не може да бъдат основание за отказ да бъдат представени поисканите от съда документ.

Неоснователно се явява оплакването в подадената частна жалба, че съдебния изпълнител не може да изпълни разпореждане на съда, поради това, че липсва изрично поименно посочено в акта лице. Действително в изпратените писма до съдебния изпълнител, първоинстанционният съд не е посочил лице за получаване на преписите. Това от своя страна е административен пропуск, който може да бъде саниран, чрез извършване на действия под форма на кореспонденция между първоинстанционния съд и ЧСИ Я., но по никакъв начин не може да обоснове, обективна невъзможност от страна на ЧСИ Д. Я. да изпълнени съдебно разпореждане. Настоящият съдебен състав не споделя и възражението в частната жалба, досежно липсата на уведомяване за насрочени съдебни заседание. Прецизно в писмата изпратени до ЧСИ Я., съда е указал срок, в който следва да бъде изпратено изпълнителното дело. За съда не съществува задължение да уведомява за насрочените съдебни заседания, неучастваща страна в производството. Такова би имал първоинстанционният съд само, ако дадения срок е обвързан с дата на съдебно заседание.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно молбата за отмяна на наложената глоба е оставена без уважение.

Подадената жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4657 от 18.04.2024 г., постановено по гр. дело № 10889/2023 г. по описа на Районен съд-Варна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5