Определение № 22686 от 22.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22686 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506508 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 166865 от 26.05.2026 г. по описа на СРС от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 срещу Определение № 16622 от 30.04.2026г., постановено по гр.д. № 15128/2025г., по описа на СРС, 43 състав, с което е оставено без уважение искането за изменение на решението, постановено по делото в частта за разноските и тяхното намаляване.

В жалбата се излагат съображения, че определението, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските и намаляване от 400 лв. на 200 лв. е неправилно. Присъденият хонорар е прекомерен и не отговаря на действителната правна и фактическа сложност на съдебното производство. По казуса има еднозначна съдебна практика и съдът не е бил затруднен да постанови решението си относно нищожността на договора за потребителски кредит и акцесорни спрямо тях договори за предоставяне на поръчителство. По делото не е имало спор за фактите и спорът е от правно естество.

Възнаграждението на адвоката за предоставената правна помощ и съдействие следва да е в съответствие с извършения обем работа и нейната сложност вкл. и при условията на чл.38 от ЗАдв., за да може да е обоснован и справедлив каквото е изискването на чл.36, ал.2 от ЗАдв.

Моли обжалваното определение да се отмени, да се измени решението в частта за разноските и се намали присъденото обезщетение до сумата от 200 лв.

Процесуалният представител на ищеца Р.П.Л. – адв. Б., е подал в срок отговор на частната жалба, с който оспорва същата и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С постановеното по делото съдебно Решение № 14629 от 29.07.2025г. СРС е уважил иска на Р.П.Л. срещу „Кредисимо“ ЕАД и е прогласил нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 2934223 от 06.03.2024г. сключен между тях.

Прогласил е и нищожността на договор за поръчителство от 06.03.2024г. спрямо ответника 1

„Ай Тръст“ ЕООД по иск на ищцата Р.П.Л.. Осъдил е ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата на основание чл. 55, aл. 1, пр. 1 от ЗЗД сумата от 2887,05 лева като недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски кредит. Всеки един от двамата ответници е осъден да заплати адв.възнаграждение за представителството на ищцата от адв. Б. при условията на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1,т. 2 от ЗА в размер на 400 лв. за „Кредисимо“ ЕАД и 200 лв. за „Ай Тръст“ ЕООД. Във връзка с подадена молба по чл. 248 от ГПК от ответника „Кредисимо“ ЕАД съдът, с обжалваното Определение № 16622 от 30.04.2026г. е оставил без уважение искането му за изменение на съдебното решение в частта за разноските, като е отказал да намали разноските за адв.възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

Въззивният съд, за разлика от първоинстанционния такъв счита, че размерът от 400 лв., се явява прекомерно завишен. Със сключения между ищеца и адв. Л. Б. за правна защита и съдействие е договорено безплатно процесуално представителство на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА съдът следва да присъди на процесуалния представител с оглед изхода на спора адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението следва да е справедлив и обоснован, като след постановяване на решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С438/22, задължително за съдилищата, посоченото в чл. 36, ал. 2 ЗА изискване този размер да е не по – нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. размер за съответния вид работа, не обвърза със задължителност съдилищата, а подлежи на съобразяване като ориентир.

По спорове за действителността на договори за потребителски кредит е формирана многобройна съдебна практика, поради което предметът на повдигнатия пред районния съд спор не се отличава с особена фактическа и правна сложност, липсва сложност по събирането и оценката на доказателства, които са съсредоточени в установяване на пороци на клауза от договор, сключен с потребител, за които в принципен план, съгласно приетото с Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да следи служебно относно нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори без да е направено възражение от заинтересованата страна.

В случая между страните не е имало спор относно обстоятелствата обуславящи фактическата обстановка по спора. Производството по делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност, проведено е едно единствено открито съдебно заседание, на което не се е явил представител на никоя от страните, включително процесуалния представител на ищеца. Макар и да са предявени три иска, то искът с предмет нищожност на договора за поръчителство е обусловен от иска за нищожност на договора за потребителски кредит предвид акцесорния му обезпечителен характер. Уважаването на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД пък е неотменимо следствие от уважаването на другите два иска.

По тези причини, въззивният съд счита, че адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. се явява прекомерно завишено. Съответно на действителната фактическа и правна сложност по делото, икономическата действителност и обема на извършената работа се явява възнаграждение за процесуално представителство в размер на 200 лв.

С оглед на гореизложеното, подадената частна жалба се явява основателна и обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, а постановеното по делото решение следва да бъде изменено, в посока занижаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение по отношение на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТМЕНЯ Определение № 16622 от 30.04.2026г., постановено по гр.д. № 15128/2025г., по описа на СРС, 43 състав, като вместо него постановява: ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 14629 от 29.07.2025г., постановено по гр.д. № 15128/2025г., по описа на СРС, 43 състав, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат Л. К.

Б., ЕГН **********, сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството КАТО:

ОТМЕНЯ Решение № 14629 от 29.07.2025г., постановено по гр.д. № 15128/2025г., по описа на СРС, 43 състав, в частта, в която „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адвокат Л. К. Б., ЕГН ********** сумата над 200 лв., до определения размер от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на ищеца по производството.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3