Решение № 979 от 03.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 979 гр. Варна, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100501758 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Тридесет и девета от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 32800/09.07.2025 год. по рег. на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716, подадена от ЗД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище гр. София – длъжник по изпълнението, срещу Разпореждане от 30.06.2025 год. по изпълнително дело № 273/2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера на прието то в изпълнителното дело, заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение, както и срещу начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, дължима по изпълнителното дело, определена в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 7290/17.06.2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев.

Жалбоподателят навежда оплаквания във връзка с размера на приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и излага доводи за незаконосъобразност на разпореждането, с което частният съдъбен изпълнител е отказал да го намали поради прекомерност. Счита, че размерът н а заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение не съответства на правната и фактическата сложност на делото. Твърди, че не е налице водене на изпълнителното дело, както и че не са извършвани действия от процесуалния представител на взискателя, насочени към събиране на вземането. Излага, че в случая разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС е неприложима, тъй като тя касае по – голяма фактическа и правна сложност на делото и изисква активно поведение от процесуалния представител на взискателя, а такова в случая не е налице.

1

Относно таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ счита, че е неправилно определена, като сочи, че при определяне на базата, въз основа на която да се начисли тази такса, не следва да се включва сумата за разноски за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

Отправено е искане обжалваното разпореждане да се отмени и претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 200 лева, както и да се намали размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, вменена за плащане от длъжника-жалбоподател в поканата за доброволно изпълнение.

В писмени възражения, подадени в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят оспорва жалбата относно адвокатското възнаграждение. Счита, че е неоснователна и настоява да се остави без уважение.

В писмени мотиви частният съдебен изпълнител Николай Георгиев счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е отчасти основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по изп. дело № 20257160400273 по описа на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716, с район на действие района на ОС-Варна е образувано по молба на В. В. Н. от гр. Варна от дата 17.06.2025 год., въз основа на приложен изпълнителен лист № 1169/12.06.2025 год., издаден по гр. дело № 14300/2023 год. на РС-Варна и в. гр. дело № 166/2025 год. на ОСВарна, с който длъжникът „Булстрад Виена иншурънс груп“ с ЕИК 0006942086, със седалище гр. София, е осъден да заплати на В. В. Н. от гр.

Варна сумата от 6519, 50 лева – съдебни разноски по гр. дело № 14300/2023 год. на РС-Варна и в. гр. дело № 166/2025 год. на ОС-Варна.

В молбата на взискателя е посочен изпълнителен способ - запор върху банковите сметки на длъжника, вкл. и възлагане на частния съдебен изпълнител за извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

Към молбата е представен документ, именуван разписка, подписан двустранно - от взискателя и от адв. Л. П., представляващ по същността си договор, установяващ уговорено и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева за образуване и водене на изпълнителното дело против длъжника.

На 23.06.2025 год. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, според която длъжникът дължи по изп. дело сума в размер на 8037, 37 лева, включваща 6519, 50 лева – задължение по изпълнителния лист;

700 лева разноски по изпълнението, съставляващи заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение и 817, 87 лева – такси по ТТРЗЧСИ към дата 17.06.2025 год.

Според сметка № 36930/30.06.2025 год., общият размер на таксите по т.

1, т. 3, т. 4 и т. 31 от ТТРЗЧСИ (внесени авансово от взискателя на дата 2

24.06.2025 год., съгласно платежно нареждане на л. 23 от изпълнителното дело) е 46, 80 лева, от което следва, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена от частния съдебен изпълнител и посочена в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 7290/17.06.2025 год., вменена за плащане от длъжника, е в размер на 771, 07 лева (817, 87 лева – 46, 80 лева = 771, 07 лева), при липсата на конкретно посочен от частния съдебен изпълнител размер на тази такса и липсата на сметка съобразно изискването на чл. 79, ал. 1 ЗЧСИ, която сметка да съдържа установените в ал. 2 на чл. 79 от ЗЧСИ реквизити.

На 25.06.2025 год. с възражение, изпратено по електронна поща до ЧСИ, длъжникът е възразил срещу приетото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение с доводи, че е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и е поискал намаляването му до минималня размер, установен в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС. Възразил е и срещу размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, с доводи, идентични с наведените и в настоящата жалба, а именно: че материалният интерес, върху който ксе изчислява горната такса е върху вземането по изпълнителния лист и не включва сумата за разноски за заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение.

След като е взел предвид депозираното от взискателя становище (л. 34 от изп. дело) по възражението на длъжника за прекомерност на заплатения от взискателя адвокатски хонорар по изпълнителното дело, с Разпореждане от 30.06.2025 год. ЧСИ е отказал да намали адв. хонорар, заплатен от взискателя, както и да преизчисли (да намали) таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

На 15.07.2025 год. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ АД, със седалище гр. София.

В изпратеното на съда копие от изпълнителното дело липсват доказателства сумата по запора да е преведена от третото задължено лице по сметка на частния изпълнител, но от мотивите на частния съдебен изпълнител, депозирани по повод на настоящата жалба е видно, че банката е превела от сметките на длъжника по сметката на ЧСИ сума в размер на наложения запор от 8079, 37 лева. От това следва, че поисканият от взискателя с молбата му за образуване на изпълнителното дело изпълнителен способ за удовлетворяване на вземанията му е приложен и реализиран от частния съдебен изпълнител.

При тези данни настоящият състав намира, че жалбата е отчасти основателна.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год., в редакцията на нормата ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 год., приложима в случая, за образуване на изпълнително дело възнаграждението е в размер на 200 лева, а според т. 2 – за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1 / 2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 .

В случая, съобразно горните разпоредби, установеният в цитираната наредба минимален размер на адвокатското възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело № 273/2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев е 676 лева, съответно: 200 лева по чл. 10, ал. 1 и 476 лева по чл. 10, ал. 2, вр.

3 чл. 7, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба, т. е., с 24 лева по нисък от заплатеното от взискателя.

Доводите на жалбоподателя, че не се дължи адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС) са неоснователни. Установено е по делото, че е наложен запор върху банковата сметка на длъжника до размера на вземането на взискателя и че третото задължено лице е превело от сметката на длъжника по сметка на частния съдебен изпълнител сумата по запора, т. е., налице е прилагане на предвиден в ГПК изпълнителен способ. Прилагането на изпълнителен способ, предвиден в ГПК, за удовлетворяване на паричното вземане на взискателя е основание да се приеме, че е налице водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС.

Като съобрази изложеното, извършената от процесуалния представител на взискателя работа, включваща и подадено от последния становище по възражението на длъжника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като съобрази и обстоятелството, че дългът по изпълнителния лист е събран в резултат на поискан от взискателя и реализиран от частния съдебен изпълнител изпълнителен способ (изпълнение върху вземане на длъжника към трето лице), съдът намира, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, надвишващо с 24 лева, установения в Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер, не е прекомерно от гледище на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК.

В тази част жалбата е неоснователна.

По отношение на вменената за плащане на длъжника такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 771, 07 лева с ДДС, съобразно приетото по – горе, предвид липсата на сметка по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗЧСИ, съдът намира следното:

Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума – в случая на б. „в“ – от 1000 до 10 000 лева, таксата е 100 лева плюс 8 на сто за горницата над 1000 лева. Съгласно цитираната норма, в случая дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане при съобразяване с материалния интерес /б.

„в”/ - е в размер на 649, 87 лева с вкл. ДДС. При изчисляването на таксата по т. 26 от от цитираната тарифа, не се взима предвид заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, а само събраната сума по паричното вземане по изпълнителния лист. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение съставлява разноски, направени от него във връзка с изпълнението и те се дължат от длъжника – чл. 79, ал. 1 ГПК, но не са част от „паричното вземане” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Под „парично вземане“ по смисъла на цитираната норма се има предвид сумата по вземането по изпълнителния лист.

В обобщение дължимата от длъжника такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнителното дело № 273/2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев с рег. № 716 е в размер на 649, 87 лева.

4

С оглед изложеното, постановлението за разноските, обективирано в ПДИ с изх. № 7290/17.06.2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев, относно определената за плащане в тежест на длъжника такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изп. дело № 273/2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев следва да се отмени в частта му за разликата над 649, 87 лева (с вкл. ДДС) до определение от частния съдебен изпълнител размер от 771, 07 лева (с вкл. ДДС).

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 32800/09.07.2025 год. по рег. на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716, подадена от ЗД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище гр. София – длъжник по изпълнението, В ЧАСТТА й срещу Разпореждане от 30.06.2025 год. по изпълнително дело № 273/2025 год. по описа на ЧСИ Н. Георгиев, с което частният съдебен изпълнител е отказал да намали поради прекомерност размера на приетото в изпълнителното дело, заплатено от взискателя, адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева;

ОТМЕНЯ, по жалбата с вх. № 32800/09.07.2025 год. по рег. на ЧСИ Николай Георгиев с рег. № 716, подадена от ЗД „Булстрад Виена иншурънс груп“ ЕАД, с ЕИК 000694286, със седалище гр. София – длъжник по изпълнението, Постановление за разноските, материализирано в поканата за доброволно изпълнение с изх. № 7290/17.06.2025 год. по описа на ЧСИ Н.