Решение № 18481 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18481 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря Й.КА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110115868 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от „****************“ ЕАД, ЕИК *************, с адрес: *************, срещу ЗД „*********” АД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление: гр. *************, с която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от на 1984,33 евро, представляваща главница регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета №***************, във връзка с настъпило ПТП на ************* г. в ********************** чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 05.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумата Твърди се, че на 1****************************************************, има сключена застраховка „Каско+“ в „****************“ ЕАД - полица № **************. В тази връзка в „****************“ ЕАД е подадено уведомление, образувана е щета с № ***************, изготвени са опис на щетите, калкулация и ликвидационен акт по щета, въз основа на които е определено застрахователно обезщетение в размер на 1976,33 €. От така определеното обезщетение е прихваната дължима премийна вноска в размер на 291,68 € и на застрахованото лице е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1684,65 €, с платежно нареждане за масово плащане от 11.03.2026 г.

Видно от съставения Протокол за ПТП с № ********************** г. произшествието е настъпило по вина на водача на МПС марка „АУДИ“, модел ******************** който е представил за управлявания от него автомобил сключена с ответното дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Посоченото обстоятелството се потвърждава и от изготвената справка в Информационната система на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД. Във връзка с гореизложеното и на основание КЗ до ЗД „*********“ АД е изпратена регресна покана за заплащане на сума в общ размер на 1 984,33 евро, представляваща платеното застрахователно обезщетение по образуваната щета и 8,00 евро 1 ликвидационни разноски за обработка на същата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер.

На първо място се сочи, че исковата молба е преждевременно предявена и като такава е процесуално недопустима. Съгласно чл. 412, ал. 3 от КЗ, застрахователят по „Гражданска отговорност“ е длъжен да се произнесе по предявена регресна претенция в 30-дневен срок от представянето на всички доказателства. С Уведомително писмо изх. № РГ-00318 от 07.05.2026 г. ответникът е отказал плащане на този етап, като изрично е посочил, че представената преписка е непълна, тъй като в Протокола за ПТП липсва взето административно отношение спрямо водача на застрахования при ответника автомобил.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на ПТП - ************* г., сключена между ЗД „*********“ АД и собственика на лек автомобил ****************

Поддържа се, че в представения Протокол за ПТП №********************** г. не съдържа данни за съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или издадено Наказателно постановление (НП) спрямо г-н К.. Това означава, че вината му не е установена от компетентен орган.

Поддържа се, че дори да се приеме, че водачът на автомобил „Ауди“ е извършил нарушение, то за настъпването на вредоносния резултат е допринесъл и водачът на автомобил „*******“ - г- жа Р. Т.. Съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, всеки водач е длъжен да се движи със скорост, съобразена с пътните условия, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Излагат се доводи, че ищецът е изплатил на своя застрахован сума в размер на 1 684,65 евро, а не претендираните 1 976,33 евро, тъй като е прихванал дължима застрахователна премия. Прихванатата премия не представлява платено обезщетение и не може да бъде предмет на регрес.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е допустимо. Предявена е извънсъдебна претенция, която е отказана, като изисканите от ответника АУАН и НП не са нито задължителни документи, нито е необходимо да се реализира административнонаказатеклна отговорност, за да се стигне до гражданска обезвреда.

Безспорно по делото е:

-наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил ***************** по застраховка „Каско+“ в „****************“ ЕАД полица № ************** към ************* г.

-наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по отношение на лек автомобил ****************към ************* г

-плащане на застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на застрахованото лице в размер на 1 984,65 евро и извършването на ликвидационни разноски в размер на 8 евро.

По делото е представена комбинирана застрахователна полица № **************, 2 според която страни са „***************“ ЕАД“-застраховател и „***********“ ООДзастрахован. Обект на застраховката е лек автомобил ********************* застрахователната сума е 14 500 лева, периодът на застрахователно покритие е от 00.00 часа на 13.12.2025 г. до 23.59 часа на 12.12.2026 г.

Представен е протокол за ПТП № ******************, съставен на ************* г. от мл. автоконтрольор в отдел Пътна полиция към СДВР. Посочено е, че на ************* в 18:40 в обл. София, *************************, управляван от Г. П. К. и Участник 2- л.а.

********************************** и водач Р. И. Т.. В графа „Обстоятелства,- причини и условия за ПТП, извършени маневри, други мат. Щети“ е посочено, че ********************************************************

С Уведомление за щета *************** по полица ************** Каско +, А. Д Т, сочи, че на

************* в

18:40 ч. в

************************************************

Застрахователят е съставил и опис на щетите, в който са посочени Облицовка пр. броня за подмяна и боя, Калник преден д 1 за подмяна и боя, Предна врата – Д за подмяна и боя, Лайсна пр. д. калник Горна за подмяна, Подкалник PVC пр. д. за подмяна, Фар десен за подмяна, Гума пр. дясна Continental Winter Contact 185 65 r5 dot 30 25 за подмяна, Джанта лята пр. д. за боя, Водач пр. броня десен за подмяна, Конзола калник пр. десен за подмяна и боя, Рамка врати - Д. за боя, Задна врата - д. за боя, Панел з.д. (калник) 5 вр. за боя, Облицовка з. броня за боя и Шенкел преден д. за подмяна.Извършена е калкулация като е определена сума в размер на 1,684.65 EUR.

В рамките на съдебното дирене е разпитан като свидетел водачът на л.а марка „АУДИ“, модел „********“ с рег. № ************ Г. П. К.. Същият си спомня за настъпило ПТП на главната улица в***************************************

*********************************

По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, по която вещото лице е депозирало заключение, кредитирано от съда като компетентно изготвено. Вещото лице е констатирал следния механизъм:

На

************* г. около*******************************************Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил ***************************, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 3435,72 €. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в опис на застрахователя и отразените в Протокол за ПТП видими увреждания, се налага извода, че щетите по лек автомобил ******************се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на ************* г. произшествие в гр.

Нови Искър. В представените по делото доказателства, липсват данни за определяне на скоростта на движение на лек автомобил „*********************** поради което не може да се определи дали същият е имал възможност да спре в рамките на опасната зона на превозното средство при внезапно възникване на опасност и аварийно, своевременно задействане на спирачната уредба. В о.с.з. вещото лице разяснява, че всички увреждания се намират на една и съща линия, на една и съща височина спрямо пътното плътно и са причинени при едно и същото съприкосновение, както в предната така и в задната част на автомобила. Когато лек автомобил Тойотата се движи спрямо удрящата повърхност, естествено е че всеки един от детайлите, които са влезнали в съприкосновение ще има увреждания. По делото няма данни за невъзстановени увреждания по процесното МПС. По средни пазарни цени е абсолютно неприложимо коефициент за възстановяване, защото това са цените в магазинната мрежа, където не се правят намаления на цените заради възраст на автомобила. При 50 км./ч. е около 33 метра е опасната зона. Тя е над 30 метра и водачът не може да спре преди да настъпи съприкосновението.

Правната квалификация на предявения иск е чл. 411, ал. 1 КЗ .

3

Съобразно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Правото на застрахователя по имуществено застраховане/ Каско/ да иска от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, причинило повредата на застрахована вещ, след плащането на застрахования, е регресно право. В хода на производството по иск по чл. 411 КЗ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя, заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение, както и наличието на друго застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между втория застраховател и причинителя на вредата. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване на противното (съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил автомобил ***************** по застраховка „Каско+“ в „****************“ ЕАД - полица № ************** към ************* г.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 411 КЗ, трябва да са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от лицето, което е причинило вредите.

В процесния случай не се спори, а и се установява от събраните доказателства, че на ************* г. в гр. ********* е настъпило е застрахователно събитие – ПТП, при което на застрахования по Каско лек автомобил са причинени щети от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото писмени доказателства, свидетелските показания и изводите на вещото лице.

Останалите елементи от фактическия състав на непозволено увреждане се установяват по безспорен начин от събраните по делото доказателства и съдебна автотехническа експертиза – вредата за собственика на увредения автомобил, изразяваща се в имуществени вреди от поведението на застрахованото при ответника лице, и причинната им връзка с виновното и противоправно деяние на виновния водач за настъпване на произшествието.

Виновен за процесното ПТП е единствено водачът на застрахованото при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ МПС, който нарушава правилото на чл. 81, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, гласящо, че преди престрояване водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се в лентата, в която той навлиза. Такъв е и извода на вещото лице. Липсва поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, който по някакъв начин да е способствал за настъпване на резултата, респективно неоснователно е възражението за съпричиняване, По силата на разпоредбата на чл. 41 1 КЗ, доколкото застрахователят е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования, той е встъпил в неговите права против застрахователя на причинителя на щетата до размера на платеното обезщетение.