Присъда № 25 от 18.11.2024, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 186/2024
- Вид
- Присъда № 25
- Подписан
- 18.11.2024
- В сила
- 31.03.2025
- Състав
- Радослава Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- ЧЛ. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 68 · Наказателен кодекс
- чл. 68, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14 и 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ по присъда № 25/18.11.2024 г., постановена по НОХД
№ 186/2024 година по описа на Ихтиманския районен съд
Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е повдигнала обвинение срещу П. М. Р., ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК - за това, че на 14.01.2024г. около 02:40 часа в *, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“ модел „Астра” с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 1,97 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/ или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM – 0173, калиброван и валиден до 30.04.2024г., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал.1 НК, а именно с Присъда № 3/18.04.2022г. по НОХД № 20211840200749/2022г. по описа на Районен съд-Ихтиман, влязла в законна сила на 04.05.2022г.
Представителят на РП-Самоков, ТО-Ихтиман поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че то е доказано както от обективна, така и от субективна страна. Предлага предвид утежненото съдебно минало на подсъдимия да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, както и глоба в размер на 1000 лева, а и да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Освен това според прокурора следва да бъде приведено в изпълнение по реда на чл. 68 НК и наказанието по НОХД № 749/2021 г. по описа на РС-Ихтиман.
Подсъдимият Р. не се признава за виновен, като не дава обяснения във връзка с обвинението.
Защитникът му – адв. А., пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението от обективна страна, тъй като не е доказано несъмнено, че той е управлявал автомобила. Сочи, че подсъдимият е бил лишен от правото му да сочи доказателства – въпреки подадената молба за запазване на видеозаписите на полицейския автомобил, това не е сторено и по този начин Р. е бил лишен от възможността да опровергае твърденията на полицейските служитЕ..
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по бързо производство № 8/2024 г. по описа на РУ - Ихтиман по реда на чл. 14 и 18 НПК приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 14.01.2024г. служитЕ.те на РУ на МВР-Ихтиман Г. Г. и А. Д. били на работа нощна смяна, като около 2,40 часа изпълнявали служебните си задължения в района на ул. „Три уши“ в гр.Ихтиман, когато забелязали движещ се срещу тях, в посока ул.“Цар Освободител“, лек автомобил „Опел „Астра” с рег. № *. Полицаите решили да спрат автомобила за извършване на проверка. Когато подали светлинен и звуков сигнал, водачът, който бил сам в автомобила, отбил и слязъл от превозното средство, след което се затичал в посока на сградата на Държавно горско стопанство - Ихтиман. СвидетЕ.те Г. и Д. го последвали и на около 10 метра от страничния вход на ДГС – Ихтиман го заловили.
Полицейските служитЕ. установили, че водачът е П. Р., който им е бил известен във връзка с извършване на други нарушения на правилата за движението по пътищата. Р. лъхал на алкохол и имал несигурна походка, което наложило да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство - „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM – 0173. При проверката техническото средство отчело наличие на алкохол в издишаният от него въздух с 1 концентрация 1,97 на хиляда.
Свидетелят Г. Г. съставил на П. Р. АУАН Серия GA № 964237 от 14.01.2024г., който той подписал без възражения. На водача бил издаден и Талон за медицинско изследване № 109664 от 14.01.2024г., след което същият бил съпроводен до ФСМП - Ихтиман за даване на кръвна проба. Р. отказал да даде кръвна проба, което било надлежно удостоверено в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както и в издадения Фиш за спешна медицинска помощ.
С протокол за доброволно предаване от 14.01.2024г. П. М. собствения си лек автомобил „Опел“ модел „Астра” с рег. № *.
Р. предал на Г. Г.
Така изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетЕ.те Г. Г. и А.
Д., писмените доказателства - АУАН Серия G A № 964237 от 14.01.2024г., Талон за медицинско изследване № 109664 от 14.01.2024г., Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и Фиш за спешна медицинска помощ .
За да направи фактическите си изводи съдът кредитира показанията на полицейските служитЕ., които непосредствено са възприЕ., че подсъдимият Р. управлявал лекия автомобил „Опел Астра“, бил е сам в него, и при извършената проба за алкохол техническото средство е отчело положителен резултат.
Посочените гласни доказателства не биха могли да бъдат опровергани от показанията на св. Р. А., доколкото не се събраха каквито и да е други доказателства, които да докажат, че именно той е управлявал автомобила. Нещо повече – отсъства житейска логика Р. да се съгласи да бъде изпробван с техническо средство, след като автомобилът му е бил управляван от друго лице. Подобни данни не са съобщени него и при отвеждането му в лечебното заведение за взимане на кръв за изследване.
Съдът приема и че показанията на св. Е. М., не биха могли да внесат съмнение в обвинението, доколкото, от една страна, тя е заинтересувана от изхода на делото, тъй като съжителства с подсъдимия на семейни начала и цЕ. да подкрепи защитната му версия, и от друга страна свидетелката не е очевидец на извършената проверка от страна на полицейските органи.
Макар и по делото да се установи в нарушение на Организационно-техническите правила за работа с АИС ВОДПК, че въпреки направеното надлежно искане от защитника на подсъдимия не са съхранени записите от аудио и видео информацията от боди камерите, с които са били оборудвани полицейските служитЕ., това обстоятелство само по себе си не може да доведе до извода за нарушаване на процедурата по установяване на употребата на алкохол от страна на водача на МПС. Вярно е, че видеозаписите представляват първичен доказателствен източник, но липсата му не представлява непълнота на доказателствата, нито пък внася съмнение в повдигнатото обвинение, след като няма други убедителни доказателства за упражняване на физическо насилие при вземането на пробата на Р. от страна на полицейските служитЕ..
Нещо повече - видно от представените по делото материали, включително и от изготвената от началника на РУ на МВР-Ихтиман справка във връзка с извършена проверка по повод подаден сигнал от страна на П. Р. за това, че е упражнено физическо насилие при вземането му на проба за употреба на алкохол с техническо средство, този сигнал е подаден в 16,41 часа на 15.01.2024 г., т.е. повече от 36 часа след освобождаването му от сградата на районното управление.
Употребата на алкохол е установена посредством „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM – 0173, което е било техническо изправно, съгласно представените по делото 2 справки.
В този смисъл според настоящия състав доказателствената съвкупност, включваща показанията на полицейските служитЕ. и данните от техническото средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARD M – 0173, представляват достоверен и достатъчен източник на доказателства, от които може да се направи еднозначен извод за доказаността на деянието, за което е повдигнато обвинението спрямо подс. Р. и за което е предаден на съд.
Съгласно справката за съдимост на П. Р., той е осъждан по НОХД № 749/2021 г. по описа на РС-Ихтиман, в сила от 04.05.2022 г., като му е наложено наказание лишаване от свобода една година, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 200 лева.
От представеното по делото свидетелство за регистрация на МПС се установява, че управляваният от П. Р. лек автомобил е негова собственост.
Подсъдимият П. М. Р. , ЕГН **********, е роден на 07.07.1990г. в гр.Ихтиман, жител на гр.Ихтиман, , българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът призна подс. Р. за виновен в извършването на престъплението по чл. 343б, ал.
2 НК, като намери, че всичките признаци на състава са несъмнено доказани както от обективна, така и от субективна страна.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК се изразява в управляване на моторно превозно средство от водач с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, след като е осъден с влязла в сила присъда за това, че е управлявал МПС с концентрация над 1,2 на хиляда.
Отсъствието на признаци относно престъпния резултат на деянието означава, че съответното престъпление е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние. Обществената опасност на транспортните престъпления, се обуславя от непосредствения обект на засягане, а именно обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта и охраната на здравето и живота на хората при управление на моторни превозни средства.
Съдът прие, че авторството на подсъдимия е доказано по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетЕ.те Г. Г. и А. Д., които непосредствено са възприЕ. обективния факт за управлението на автомобила от страна на подс. Р..
Концентрацията на алкохол на Р. е установена по надлежния ред – в съответствие с изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Спазването на регламентираните в тази наредба правила е приложимият ред за установяване на алкохолното съдържание в кръвта на водача на МПС, защото е предвиден като обективен признак от състава на престъплението, за което е била привлечен да отговаря подсъдимият Р..
В случая концентрацията на алкохол е установена чрез техническо средство при приложение на разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от Наредбата, съгласно който концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.
Установено е, че на Р. след положителната проба на техническото средство е издаден талон за медицинско изследване, след което е съпроводен до ФСМП-Ихтиман, където е 3 отказал да даде кръв за изследване, който отказ е надлежно удостоверен в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол, както и в издадения фиш за спешна медицинска помощ.
По отношение на квалификацията на деянието на Р. по чл. 343б, ал. 2 НК съдът съобрази, че според справката му за съдимост, той е бил осъждан за извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК по НОХД № 749/2021 г. по описа на РС-Ихтиман, в сила от 04.05.2022 г. Деянието по чл. 343б, ал. 2 НК макар да наподобява на „повторно" извършване на престъплението по ал.1, представлява особен вид „специален рецидив", при който е достатъчно деецът да се счита за „осъден" с влязла в сила присъда за деянието по чл.
343б, ал.1 НК, т.е. да не са заличени последиците от това му осъждане.
От субективна страна, съдът намира, че подсъдимият е действал при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасните последици на своето деяние и е искал тяхното настъпване знаел е че е употребил алкохол, но е управлявал лек автомобил. В случая умисълът може да бъде само пряк, доколкото се касае до престъпление на просто извършване и е достатъчно деецът да е имал съзнание за обективните свойства на деянието си. Освен това Р. е знаел, че е бил осъждан за управление на МПС след употреба на алкохол.
Следователно подсъдимият Р. е изпълнил състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което му е било повдигнато обвинение от обективна и субективна страна и са налице предпоставки за реализиране на неговата наказателна отговорност.
Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2d80028e-6def-4d29-b69f-88c180c5f26c