Присъда № 137 от 05.11.2024, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда № 137/05.11.2024 г. постановена по НЧХД № 317/2022 г. по описа на Районен съд - Ямбол:

Производството по делото е образувано по тъжба от ИВ. Г. ИВ., с постоянен адрес *** против Й. ХР. К. от гр.Ямбол за престъпление по чл.130, ал.1 от НК. С тъжбата е предявен граждански иск от частния тъжител И.И. срещу подсъдимия Й.К. за причинени неимуществени вреди от престъплението в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 21.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание частният тъжител ИВ. Г. ИВ. участва в съдебно заседание, като се представлява от редовно упълномощен повереник – адв. К. от АК – Ямбол. Повереникът му счита, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни обвинението против подсъдимия е доказано и пледира за постановяване на съдебен акт, с който подсъдимият да бъде признат за виновен за извършеното от него престъпление. Пледира се уважаване на предявения граждански иск в претендирания размер от 4000 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият Й. ХР. К. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник – адв. А. от АК – Бургас. Подсъдимият не се признава за виновен и заявява, че не си спомня да е нанасял удари на тъжителя. Твърди, че тъжителят му е нанесъл удари с юмруци в лицето. Моли съда да бъде оправдан. Защитникът му изразява становище, че обвинението против подзащитния му не е доказано, предвид това, че липсват доказателства, подкрепящи твърденията на пострадалия, че е бил ударен от подсъдимия.

Пледира се за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на предявения граждански иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител ИВ. Г. ИВ. и подсъдимият Й. ХР. К. работят като международни шофьори във фирма със седалище в гр.Пловдив.

На 21.02.2022 г. около 10.00 ч. тъжителят отишъл със ***та си – свид. Т.

И.а и дъщеря им на магазин „Кауфланд“ в гр.Ямбол. Свид. Т. И.а влязла в магазина да пазарува, а тъжителят И.И. останал отвън до колата си, като детето било вътре в колата. По това време подсъдимият Й.К. също бил в магазина. На излизане от магазина, свид. Т. И.а видяла тъжителят и подсъдимият, който вече бил излязъл от магазина да се разправят. Свид. Т. И.а тръгнали към тях и видяла подсъдимият Й.К. да нанася удари с юмрук в областта на устата на тъжителя. От нанесените удари, устата на тъжителя се разкървила и му паднал един зъб. След инцидента тъжителят И.И., заедно със семейството си се прибрали в дома си в с.Кукорево.

На следващия ден – 22.02.2022 г. частният тъжител И.И. посетил 1 кабинета на д-р Ч. – съдебен медик, където му бил извършен преглед и освидетелстване, при който било установено наличието на разкъсно-контузна рана и оток на тъканите в областта на лигавичната повърхност на долната устна, непосредствено над пред липсващите зъби на долната челюст.

Установено е, че освидетелстваният страда от тежка парадонтоза на всичките зъби. Установените увреждания са получени вследствие действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и добре отговаря да са били получени по начин и време, както съобщава и самият освидетелстван. Описаните увреждания са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Съдът по свой почин назначи съдебно-медицинска експертиза и бе изготвена такава от експерта д-р Ч., от заключението на която се установява, че пострадалият ИВ. Г. ИВ. е получил разкъсно-контузна рана с размери 2-3/1 см., като под ръба на долната устна в ляво отпред, е получил и повърхностно моравочервеникаво кръвонасядане с размер около 1/1 см. Получил е и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на долната устна на местата на установените увреждания. Зъбния статус на освидетелствания е бил лош. Наличните зъби на освидетелствания са били с тежки парадонтозни промени. Шийките на зъбите са били оголени. Някои от зъбите са били изпаднали преди инцидента. Зъбите на освидетелствания са били разклатени и пигментирани. Експертът сочи, че уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с такива предмети по травмираните области на устните и зъбите и същите добре отговарят да са получени по начин и време, както описва и самият освидетелстван в предварителните сведения и в показанията си. За причиняване на установените увреждания не било необходимо нанесените удари да са били много силни, тъй като нараняването на устната и кръвонасядането са били сравнително леки, а парадонтозните промени на зъбите улеснявало тяхното по-лесно увреждане. Установените увреждания получени от освидетелстваният по време на възникналият инцидент, са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

От обяснението от С.М. - управител на Кауфланд филиал Ямбол-2000 се установява, че записите от охранителните камери от входа на магазин „Кауфланд“ гр.Ямбол се съхраняват 30 дни.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия Й. ХР. К. е видно, че с решение № *** г. по АНД № *** на ЯРС, потвърдено с решение № *** г. по ВАНД № *** на ЯОС, влязло в сила на 21.05.2021 г., на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.

Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена отчасти от обясненията на подсъдимия Й.К., показанията на свидетелите Т. И.а, С.Г. и И.

2

А., заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, а така също и въз основа на приложените писмени доказателства съдебномедицинско удостоверение № 64/2022 г. на д-р Ч., обяснение от С.М. управител на Кауфланд филиал Ямбол-2000 и справка за съдимост.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимият Й. ХР. К. с деянието си е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, тъй като на 21.02.2022 г., около 10.00 ч. в гр.Я. на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“, чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на устата е причинил на ИВ. Г. ИВ. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

В настоящия случай, пряк очевидец на инцидента между тъжителя И.И. и подсъдимия Й.К. е свид. Т. И.а – *** на тъжителя. Същата лично и в непосредствена близост е възприела действията на подсъдимия. Въпреки близката родствена връзка с тъжителя, съдът кредитира изцяло показанията на свид. Т. И.а, като счита че са достоверни и незаинтересовани, предвид това, че за същата е неясна причината за инцидента. Същата описва видяното от нея нанасяне на удари от страна на подсъдимия, нанесените увреждания на тъжителя и състоянието му след нанесените удари. Макар и в близки отношения с тъжителя, съдът намира, че показанията на посочената свидетелка следва да бъдат кредитирани, тъй като се подкрепят от останалите напълно достоверни доказателства по делото. На първо място следва да бъде посочено приложеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 64/2022 г., от което се установява, че получените от тъжителя увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В съдебномедицинското удостоверение са отразени обективно съществуващите увреждания, причинени на тъжителя, като в него изрично е посочено, че установените увреждания могат да бъдат получени по време и начин, съобщен от пострадалия. В посоченото СМУ, издадено от компетентен съдебен лекар са закрепени действителните находки по тъжителя, които поради естеството си са неповлияеми от някакъв субективизъм. Съдържащите се в удостоверението данни напълно кореспондират на показанията на свид. И.а и на предоставеното от нея описание на механизма на получаване на уврежданията, което дава основание твърденията й да бъдат кредитирани.

По делото е разпитана и свид. С.Г. – *** на пострадалия И.И.а, която не е свидетел-очевидец на инцидента, но предоставя информация за състоянието на тъжителя след инцидента и съобщеното от снаха й, че е бил ударен от подсъдимия, както и за отношенията между подсъдимия и тъжителя преди инцидента, поради което съдът също кредитира показанията й.

В подкрепа на горепосочените гласни доказателства е и заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, видно от което телесното увреждане се дължи на действието на твърд тъп и тъпоръбест 3 предмет. Според експерта телесните увреждания на тъжителя добре отговарят да са получени по начин и време, както описва и самият освидетелстван в предварителните сведения и в показанията си. При това положение, доколкото съвкупната преценка на показанията на свид. Т. И.а с писмените доказателства и със заключението и показанията на вещото лице безпротиворечиво сочи за факти, различни от изнесените в обясненията на подсъдимия, последните се явяват напълно изолирани. Заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, съдът кредитира изцяло, тъй като е компетентно, задълбочено и обосновано.

Съдът не кредитира показанията на свид. И. А. в частта им, че тъжителят е нападнал подсъдимия, като му е нанесъл два удари в лицето на подсъдимия, като ги счита за недостоверни, необективни и заинтересовани, целящи подсъдимият, а именно баща й да избегне наказателна отговорност.

От събраните по делото доказателства не се установи да е имало лице, което да е разтървало подсъдимия и тъжителя, както твърдят подсъдимия и свид. А..

По искане на защитника на подсъдимия бе разпитан свид. Д. М., който през месец февруари 2022 г. е работил като охрана в магазин „Кауфланд“.

Показанията му не допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като не е бил уведомяван, че на паркинга на магазина на 21.02.2022 г. има инцидент.

Доколкото обясненията на подсъдимия се явяват не само доказателствено средство, но и важен способ за защита, съдът следва с особено внимание да преценява тяхната достоверност. В случая съдът не намира основания да кредитира твърденията на подсъдимия, възпроизведени и от свид. А., че тъжителят пръв е нападнал подсъдимия К.. По делото липсват доказателства подсъдимият да е получил каквито и да било увреждания. За разлика от него тъжителят е получил множество увреждания, които според съдебния лекар могат да бъдат получени по начин, посочен от пострадалия, а именно - чрез нанасяне на удари. При липсата на наранявания на подсъдимия и при наличие на множество отделни такива по пострадалия липсват каквито и да било основания да се приеме, че нападнат е бил подсъдимия, а не тъжителя. С оглед на гореизложеното и възражението на защитника за реторсия и приложение на чл.130, ал.3 от НК се явява неоснователно.

Относно твърдението на подсъдимият Й.К., че не се признава за виновен и дава обяснения в насока, че не си спомня да е нанасял удари на тъжителя, съдът намира същите като защитна позиция, посредством която се цели да бъде избегната евентуална наказателна отговорност за извършеното от него деяние и опит същият да бъде оневинен, поради което и не следва да се кредитират.

Съдът намира, че изключвайки отделни части от обясненията на подсъдимия и показанията на свид. А., събрания по делото доказателствен материал безпротиворечиво сочи за извършено съставомерно деяние по 4 посочения текст от Наказателния кодекс, чието авторство, времеви и пространствени параметри са установени по безспорен начин. Преценени поотделно и в тяхната съвкупност, показанията на свидетеля Т. И.а, медицинската документация и заключенията на експерта обосновават извод, че причиненото на тъжителя телесно увреждане е пряка и непосредствена последица от действията на подсъдимия. В тази връзка е безспорно установено, че вследствие на нанесени удари с твърд тъп и тъпоръбест предмет, на тъжителя е причинена разкъсно-контузна рана на устата – долната устна, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия И., и съставляваща лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.