Определение № 26060 от 18.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26060 гр. София, 18.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110108421 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от А. М. А., чрез адв. И., срещу „М К ЕАД.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са процесуално допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона и е изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 30.09.2025 г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника „М К ЕАД Договор за заем Microcredit Online № ****************, по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 300 лв. В договора било посочено, че кредитът е със срок за погасяване 18 месеца, фиксиран лихвен процент 47,28 % и годишен процент на разходите 59,00 %. Едновременно с договора за заем страните сключили и Договор за допълнителни услуги към него, като съгласно чл. 3.1 от договора за заем кредитополучателят бил задължен да закупи пакет допълнителни услуги 1

„Разглеждане до минути“. Твърди, че общата цена на допълнителните услуги в размер на 2 205,18 лв. се заплаща заедно с месечните погасителни вноски по кредита, но не е включена при изчисляване на посочения в договора ГПР, поради което действителните разходи по кредита не били правилно отразени.

Счита, че договорът за заем е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит относно посочването на всички разходи по кредита и действителния годишен процент на разходите. Поддържа, че чрез отделното договаряне на пакета допълнителни услуги се заобикалят законовите изисквания относно максималния размер на разходите по кредита и се въвежда потребителят в заблуждение относно реалната цена на кредита.

При условията на евентуалност твърди, че клаузите относно пакета допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ са нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, тъй като включените услуги са свързани с отпускането и управлението на кредита, за които кредиторът няма право да изисква допълнително възнаграждение, както и поради липса на конкретна и ясна насрещна престация. Ето защото моли съда да прогласи нищожността на

Договор за заем

Microcredit

Online

№

****************/30.09.2025 г. и Договор за допълнителни услуги към него, а при условията на евентуалност – да прогласи нищожността на чл. 2 и чл. 3.1 от Договора за допълнителни услуги. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. М., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна и не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК, тъй като в нея не била посочена банкова сметка за изплащане на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. Поради това моли съда да укаже на ищеца да отстрани нередовността, а при неизпълнение – исковата молба да бъде върната и производството прекратено. При условията на евентуалност моли процесуалният представител на ищеца да бъде задължен да посочи банкова сметка за получаване на евентуално присъденото адвокатско възнаграждение.

На следващо място твърди, че договорът за заем отговаря на всички изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, като в него са посочени размерът на кредита, годишният лихвен процент, годишният процент на разходите, размерът на месечните вноски и общата сума, дължима от потребителя. Ответникът поддържа, че дори съдът да приеме, че възнаграждението за допълнителните услуги следва 2 да бъде включено при изчисляването на ГПР и по този начин е надвишен максимално допустимият размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, последицата от това би била единствено нищожност на клаузата относно размера на ГПР над законоустановения максимум, но не и нищожност на целия договор за заем.

Сочи, че евентуалната недействителност би могла да засегне единствено уговорките относно допълнителните услуги, но не и договора за кредит като цяло, който самостоятелно отговарял на законовите изисквания и не противоречал на добрите нрави. Ответникът счита за неоснователни и твърденията на ищеца относно договора за допълнителни услуги, като поддържа, че дори да се приеме, че услугите са свързани с усвояване или управление на кредита, това би довело единствено до нищожност на тези клаузи, а не до недействителност на договора за заем. По отношение на доказателствата ответникът не възразява да бъдат приети представените от ищеца писмени доказателства. Оспорва доказателственото искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като счита същото за ненужно и неоснователно, тъй като поставените въпроси били от правен характер, а изчисляването на ГПР не изисквало специални знания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от А. М. А. срещу „М К ЕАД искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на исковата молба, като аргументите за това са следните:

Разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК предвижда задължение за ищеца да посочи банкова сметка или друг начин за плащане в хипотезата на осъдителен иск за парично вземане. В настоящия случай предявените искове са с правно основание за прогласяване нищожността на договори и договорни клаузи, като същите са установителни по своя характер и с тях не се претендира присъждане на парична сума срещу ответника. Искането за присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, има акцесорен характер и не променя характера на предявения иск като такъв за парично вземане. Поради това в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК и липсата на посочена банкова сметка не представлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 и чл. 129 ГПК. Ето защо не са налице основания за оставяне на исковата молба без движение и за даване на указания на ищеца за отстраняване на сочената от ответника 3 нередовност.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявени са от А. М. А. срещу „М К ЕАД установителни искове, както следва:

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК – за прогласяване нищожността на Договор за заем Microcredit Online № ****************/30.09.2025 г., сключен между А. М. А. и „М К ЕАД, поради противоречие на закона;

- с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ****************/30.09.2025 г., поради противоречие на закона;

- при условията на евентуалност – с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на чл. 2 и чл. 3.1 от Договора за допълнителни услуги към

Договор за заем

Microcredit

Online

№

****************/30.09.2025 г., поради противоречие със закона, евентуално накърняване на добрите нрави.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. на 30.09.2025 г. между А. М. А. и „М К ЕАД е сключен Договор за заем Microcredit Online № ****************; 2. на 30.09.2025 г. между страните е сключен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online № ****************; 3. размерът на предоставения кредит по договора е 1 300 лв.; 4. в договора е посочен фиксиран лихвен процент 47,28 % и ГПР 59,00%.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

4

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото фактите, от които извежда недействителността както на договора за заем, така и на договора за допълнителни услуги, а именно че не отговарят на изискванията на Закона за потребителския кредит, както и че уговорките относно допълнителните услуги противоречат на императивни правни норми или добрите нрави.

УКАЗВА на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на фактите, на които основава възраженията си относно действителността на процесните договори и клаузи.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в каквато насока е и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № ЗЗ42/2017 г., IV г. о., ГК, съгласно която решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на неравноправна клауза в договор с потребител.

V. По доказателствата:

ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като не е необходимо за правилното решаване на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за даване на указания на ищеца за посочване на банкова сметка или друг начин за плащане.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

5

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал.

1, т. 10 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026г. от 13:35 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6