Решение № 1388 от 10.04.2025, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1388

Плевен, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - VIII състав, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

НЕДЯЛКО ИВАНОВ

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ИВО ВЕСЕЛИНОВ РАДЕВ като разгледа докладваното от съдия НЕДЯЛКО ИВАНОВ административно дело № 20257170700011 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на с чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Делото е изпратено по подсъдност от Окръжен съд- Ловеч.

Административното дело е образувано въз основа на искова молба на И. Й. Г. с [ЕГН] от гр. Плевен, [жк] [адрес], ап. 10 срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- София, с цена на иска 552 000 лв. (петстотин петдесет и две хиляди лева) – /по 3000 лева на месец за периода от 16.02.2004г. до 07.10.2020г./, ведно с лихва за забава, считано от датата на исковата молба /12.02.2024г./ до окончателното плащане на сумата, като искът е за присъждане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни действия и/или бездействия на административни органи и длъжностни лица по време на престоя му в Затвора-Ловеч и Затвора-Плевен, в периода от 16.02.2004г. до 07.10.2020г., като осъден на наказание „Лишаване от свобода“, като лишен от свобода „невинен“, като вследствие от причинения психически и физически тормоз ищецът се е разболял от диабет през 2013г. и е инвалидизиран с 94,2 % Т.Н.Р., претендира обезщетението и от лошите битови условия в двата затвора и от нарушения на равенството в третирането, причинени от административна дейност, като искът е с правно основание чл.284 от ЗИНС, вр.с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. С допълнителна молба вх. рег. №278/13.01.2025г. ищецът е уточнил предявения иск, в какво се изразяват причинените му неимуществени вреди, както и че периода за който се претендират вредите е от 16.02.2004г. до 07.10.2020г.

Ответникът по иска – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, е подал писмен отговор на исковата молба, чрез юрисконсулт Н. Б.. В същия /л.л. 28-32/ се сочи, че считат иска за недопустим, като предявен срещу ненадлежен ответник, както с оглед обхвата на исковия период - 16.02.2004г. до 07.10.2020г. така и по отношение на юридическото лице срещу което е предявен. Сочи, че в Закона за изпълнение на наказанията и задържаните под стража в Глава първа, чл.1, предложение първо е регламентирано, че законът урежда изпълнението на наказанията, наложени от съдилищата с влезли в сила съдебни актове....,а съгласно чл.12, ал.2, във вр. с ал.1 от същия закон е регламентирано, че: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка, като видно от посоченото е, че дейността на ГДИН-София не е правораздавателна, а е свързана с изпълнение на наложените наказания с влезли в сила присъди.

Посочва се, че видно от изложеното е, че по реда на Наказателно процесуалния кодекс ищецът е обжалвал постановената присъда на всички инстанции. Доколкото първата претенция обосновава извод, че ищецът се счита за „невинен“ и е бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ неправомерно или незаконно, то не е посочен конкретен акт, нито доказателства които да обосновават и основателност на претенцията, поради което считат, че Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-София не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск и производството в тази част би следвало да бъде прекратено, поради предявяването на иск срещу ненадлежен ответник. Посочва се, че искът се явява недопустим за периода от 2004г. до 31.05.2009г. и на друго основание, тъй като през този период е действал Закон за изпълнение на наказанията (ЗИН, обн. ДВ, бр.30/1969г.) и съгл. чл.19, ал.1 общото ръководство на местата за лишаване от свобода и контролът върху тяхната дейност се осъществява от Министерство на правосъдието, който е надлежен ответник за този период, а ГД „ИН“ е административно звено в МП, поради което искът се счита за предявен срещу ненадлежен ответник, който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск и производството в тази част би следвало да бъде прекратено, тъй като обособяването като самостоятелно юридическо лице на ГДИН се въвежда от 01.06.2009г. с влизане в сила на нов ЗИНЗС - чл.12, ал.2 от ЗИНЗС. В този смисъл производството по делото за този период би следвало да се прекрати, поради предявяване на иск срещу ненадлежен ответник.

На следващо място считат, че искът е процесуално недопустим и на основание чл.159, т.6 от АПК, а именно, че жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато по оспорването има влязло в сила съдебно решение. Също така на основание чл. 144 от АПК в настоящото производство намира приложение и разпоредбата на чл.299 от ГПК, съгласно която: „спор, разрешен е влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго“, а съгласно ал. 2 на чл. 299 - „повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда“. Силата на присъдено нещо се състои в задължение на страните да преустановят правния спор, като е приложено решение № 1259/27.02.2017г., постановено по ад.д. № 9096/2014г. на Административен съд - София град, като на ищеца е присъдено обезщетение за причинени неимуществени вреди за отключване на заболяване „диабет“, които са в пряка причинно-следствена връзка с допуснато от длъжностни лица нарушение на чл. 213 от ППЗИНЗС при настаняването му с лица осъдени на „доживотен затвор“ през периода 2010г.-2013г. по време на престоя му в Софийски централен затвор.

По отношение на основателност на иска е посочено, че считат предявеният първоначален иск и последващата уточняваща молба за неоснователни и недоказани, тъй като не са ангажирани доказателства от страна на ищеца в подкрепа на твърденията му за причинени неимуществени вреди, които да са в пряка причинно- следствена връзка с незаконосъобразен акт, действие или бездействие от страна на затворническата администрация. Посочва се, че дори да се приемат за допустими претенциите на ищеца за периода след 01.06.2009г. до датата на освобождаването му от Затвора- гр.Плевен - 07.10.2020г., твърденията за причинени „неимуществени вреди“ са общо формулирани без да са подкрепени с доказателства, а претенциите на ищеца относно лоши битови условия, нарушение на равенството в третирането, причинени от административна дейност, също са неоснователни и недоказани - същите многократно са предявявани заедно или поотделно пред различните съдилища в страната, като има произнасяне по тях с влезли в сила съдебни актове. На следващо място се посочва, че по никакъв начин постановената присъда но НОХД № 6/2005г. на Окръжен съд-Плевен, кумулирана с други влезли в сила актове за налагане на наказание „лишаване от свобода“, по която ищецът е изтърпял наложеното му наказание, е неотносима към настоящото производство, не се ползва с доказателствена сила, тъй като търсеното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е по реда на чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ за периоди по време на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, и са ирелевантни фактите довели до постановяване на присъдата. Възразява се по отношение на предявения иск, като се посочва че е прекомерен, необоснован, недоказан по размер и справедливост, поради което следва да бъде оставен без уважение и исковата молба да бъде отхвърлена.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан и на основание чл.78, ал.8 от ГПК да се присъди в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за заплащането на правната помощ.

В съдебно заседание ищецът – И. Й. Г. се явява лично като заявява, че поддържа исковата молба. Моли да бъде осъден ответника да му заплати сумите, които претендира, като счита, че сумата, която е посочил е обоснована.

В съдебното заседание ответникът - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, се представлява от юрисконсулт Н. Б., която заявява, че поддържа изложеното в писмения отговор, като счита иска за недопустим. По първата претенция счита, че не може да бъде предявен срещу ГДИН, конкретно тя е „лишаване от свобода“ – „невинен“, а ответникът, доколкото дейността му се свежда до изпълнение на наказанията, след влезли в сила съдебни актове, е ненадлежен ответник да отговаря по така предявената претенция. Заявява, че искът, предявен по чл. 284 от ЗИНЗС е за актове, действия или бездействия на затворническата администрация, а по делото не се сочат такива и не се подкрепят с доказателства. По втората претенция счита, че е недопустима и затова счита, че искът следва да бъде отхвърлен като недопустим, тъй като има влязло в сила решение, в което точно този период е конкретизиран, разглеждан, приложено е решение № 1259 по АД 9096 на АССГ, по което същата претенция, между същите страни, спорът е решен дори в полза на ищеца, като му е присъдено обезщетение във връзка със заболяването му от диабет през 2013 г. Заявява в случай, че съдът приеме исковете за допустими за разглеждане, че не следва да бъдат уважени, защото липсва основание и не са доказани.

В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен, редовно призована, се представлява от прокурор И. Р.. Прокурорът счита, така депозираната исковата молба за недопустима, а ако съдът я счете за допустима счита, че е неоснователна и недоказана, подкрепя заявеното от процесуалният представител на ответника.

Административен съд- Плевен, осми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно справка за помилване рег. № ЗД №328/20.02.2017 г. (л.л. 45-49) на Началник затвор 1-ва категория К. Р. Г., И. Й. Г. е постъпил в затвора Ловеч на 18.01.2005 г., като изтърпява наказание лишаване от свобода по следните присъди:

Присъда № 507/19.09.2005г. по НОХД № 6/2005 г. на ОС- Плевен признат за виновен в това, че на 13.02.2004 г. през нощта в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив умишлено умъртвил А. А. М. на 61 години от гр. Плевен, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, предложение 1-во, във връзка с чл. 29, ал. 1, б. "а”, във връзка с чл. 115 и чл. 54 от НК го осъжда на 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален усилено строг режим.

Присъдата е потвърдена с Решение № 265 от 23.11.2005 г. по ВНОХД № 279/2005г. на Апелативен съд- Велико Търново и с Решение № 621 от 18.07.2006 г. по НД № 70/2006г. на Върховен касационен съд на Република България.

С определение № 4/08.01.2007 г. но ЧНД № 627/2006г. на ОС- Плевен на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК групира наказанието от 9 месеца и 21 дена лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 1529/2005 г. на PC- Плевен, за престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 29. ал. 1, б. "а”, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК (предварително изтърпяна) и наказанието от 18 години лишаване от свобода, наложено му с присъда по НОХД № 6/2005г. на ОС- Плевен, като определя едно общо наказание от 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

С определение № 4022/08.01.2009 г. но ЧНД № 2546/2008 г. на PC- Плевен на осн. чл. 25, ал. 1 от НК е наложено едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 1529/2005 г. на Плевен PC и НОХД № 6 /2005 г. на ОС- Плевен, а именно 18 /осемнадесет/ години лишаване от свобода, при първоначален усилено строг режим. Да се изтърпи отделно наложеното по НОХД № 124/1991 г. на ОС- Ловеч наказание в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода.

На осн. чл. 25, ал. 2 от НК приспада изцяло фактически изтърпяното наказание по НОХД № 124/1991 г. на ОС- Ловеч в размер на 3 години лишаване or свобода.

Режимът му от УСР е заменен на СТРОГ от Комисията по чл. 17 от ЗИН на 06.02.2008 г., влязло в сила от 27.04.2009 г.

С определение по ЧНД № 174/2015г. ОС- Ловеч заменя режима му от „строг“ на „специален режим“, считано от 26.01.2016г.