Решение № 2278 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2278 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100506377 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗД „Евроинс“ АД, чрез юрк. С., срещу решение № 6913/17.04.2025г., постановено по гр.д. № 75122/2024г. по описа на СРС, 55-и състав, с което е уважен предявеният от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД частичен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата 15 202.70 лева, от общ размер 16 204.63 лева, представляваща дължима част от регресно вземане с включени ликвидационни разноски по щета № 44012132318652/2023г. за вреди по лек автомобил марка „Бентли Бентайга“ с рег. № ****, причинени при ПТП, настъпило на 11.07.2023г. в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, причинено виновно от водач на лек автомобил „Нисан“ с рег. № ****, ведно със законната лихва от 17.12.2024г. до изплащане на вземането.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение. При съпоставка на нормовремената за труд и стойността на един час труд в САТЕ и в представената от ищеца калкулация се установявало, че вещото лице дало повече часове труд за ремонтните дейности и повисока средна цена за един час труд, възприело цените на „официалните“ части, вместо на алтернативни нови части и така приело, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила била в размер на платеното от ищеца застрахователно обезщетение. Ответникът дължал обезщетение в размер на действителните вреди, т.е.

1 по средни пазарни цени към датата на събитието, и не бил обвързан от договорките на ищеца със сервиза. Застрахованият автомобил не бил в гаранция и условията, при които ищецът заплатил части с отстъпка от 20% не можело да бъдат понеблагоприятни за ответника. Задължението следвало да бъде в размер на средните пазарни цени минус размера на извънсъдебно заплатеното от ответника. Ответникът възразил своевременно и досежно началния момент на дължимост на законната лихва върху увеличената част от иска – от датата на изменението по чл. 214, ал. 1 ГПК за увеличената част, но СРС неправилно присъдил законната лихва върху увеличения размер от датата на исковата молба – позовава се на мотивите на ТР № 3/2016г. ОСГТК на ВКС и Решение № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г. I т.о. на ВКС. Моли решението да бъде отменено, като въззивният съд съобрази приетото експертно заключение, а законната лихва да бъде поставена в зависимост от датата на увеличение на предявения частичен иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Б., депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Фактическият състав на вземането на ищеца бил установен от доказателствата по делото, изводите на първоинстанционния съд били правилни и законосъобразни и почивали на анализ на събраните писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ, вкл. и разясненията на вещото лице, дадени при разпита му в о.с.з. Действително съгласно заключението средната пазарна стойност, необходима за възстановяване на процесния автомобил била 23 967.55 лева, а ищецът изплатил обезщетение на стойност 24 699.48 лева, но разликата от 1 001.93 лева произтичала от сервизна отстъпка, която вещото лице неоснователно начислило върху цените на новите части, което било изяснено при разпита му в о.с.з. Правилно при това положение СРС приел, че при определяне на действителния размер на вредата същия процент на отстъпката не следвало да бъде съобразяван, доколкото отстъпката произтичала от конкретна нътрешна договорка между застрахователя по имуществената застраховка „Каско“ и доверения сервиз и нямала отношение към отговорността на делинквента, респ. застрахователя на неговата „ГО“. Вещото лице било категорично, че ако нямало търговската отстъпка, изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение напълно кореспондирало със средно пазарните стойности, необходими за възстановяването на увредения автомобил в състоянието преди увреждането му от ПТП. Обръща внимание, че стойността на подменената броня вещото лице съобразило по най-ниската стойност, а не по осреднената такава, както и че вещото лице, както заявил в о.с.з. не включил цената на доставката на новите части, която била 140-160 евро. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за 2 правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, но частично недопустимо.

В случая увеличението на частичния иск от сумата 13 000 лева до 15 202.70 лева, от общ размер 16 204.63 лева, е извършено в о.с.з. на 01.04.2025г.

Съобразно разрешението по т. 1 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълкувателно дело № 3/2016г. ОСГТК на ВКС, предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Съобразно изложените от ВКС мотиви, в случаите като настоящия, когато частичният иск е увеличен по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, с увеличаване на исковата претенция вземането се заявява за защита в останалата му част, която до този момент не е била предмет на делото.

Конкретно разрешение на въпроса „При увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, от кой момент се дължи законната лихва върху увеличения размер - от датата на подаване на исковата молба или от момента на увеличаването на иска?“ е даден с Решение № 60141/25.11.2021г. по т.д. № 2022/2020г., I т.о. на ВКС. ВКС приема, че при увеличаване в хода на процеса на частично предявен иск, моментът от който следва да се присъди законната лихва върху увеличения размер е от датата на подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК за увеличаването на иска. Съгласно даденото от ВКС разрешение ирелевантно за спора е дали последващото увеличение в размера на частичен иск е до целия размер на вземането или отново представлява част от цялото и остава непредявена в процеса част (какъвто е настоящият казус). От значение във всички случаи е, че първоначално предявено като спорно е част от притезанието и само то е било предмет на спора. Увеличението на размера въвежда разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от момента на въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране, прекъсване на давността и начисляване на законна лихва.

С обжалваното решение първоинстанционният съд не се е произнесъл в съответствие с цитираната съдебна практика. Нещо повече – произнесъл се е, като е присъдил законна лихва върху увеличения размер от исковата молба до заявяването на искането по чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 01.04.2025г. без да бил сезиран с искане в такъв смисъл от ищеца. Поради това решението на СРС в частта, в която е присъдена законна лихва от 17.12.2024г. до окончателното плащане върху сумата 2 202.70 лева, явяваща се разликата над първоначално предявения размер на частичния иск от 13 000 лева до увеличения размер от 15 202.70 лева, следва да бъде обезсилено.

По отношение на неговата правилност в останалата допустима част на 3 решението настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД излага, че по договор за застраховка имущество „Каско“ и образувана при него щета № 44012132318652, заплатил на застрахования сума в размер на 24 699.48 лева, представляваща застрахователно обезщетение за щети на лек автомобил марка „Бентли“, модел „Бентайга“ с рег. № ****, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 11.07.2023г., в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85, по вина на водача на л.а.

„Нисан“ с рег. № ****. Ответникът не изпълнил в цялост задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 24 714.48 лева с вкл.

15 лева ликвидационни разноски, а заплатил само част от задължението си в размер на 8 509.85 лева. Ищецът предявява частичен иск за сумата 15 202.70 лева (изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 01.04.2025г.) от общ размер 16 204.63 лева, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в съда на 17.12.2024г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

Ответникът ЗД „Евроинс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба. Признава, че бил застраховател на ГО за л.а. марка „Нисан“ с рег.

№ **** към датата на ПТП и твърдения механизъм на ПТП. По регресната претенция на ищеца образувал щета № 150022605 и извънсъдебно заплатил сума в размер на 8 509.85 лева. Оспорва претенцията на ищеца по размер. Твърди, че не всички вреди били резултат от процесното ПТП. Поддържа, че застрахованият при ищеца автомобил бил в експлоатация от 2017г., към процесното ПТП – 6 години, предвид на което дължимото от ответника обезщетение се определяло по средни пазарни цени.

Договорките по полицата „Каско“ за доверен сервиз и оригинални части не обвързвали ответника. На следващо място твърди, че щетата била тотална, а запазените части – поне 28%. С извършеното плащане изпълнил задължението си по регреса, искът на ищеца бил неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Пред настоящата съдебна инстанция се поддържа въпросът относно размера на дължимото от ответника плащане. По същия спорен въпрос настоящият съдебен състав намира следното:

Към датата на настъпването на застрахователното събитие, видно от неоспореното заключение на САТЕ, от започването на експлоатацията на застрахования автомобил марка „Бентли“, модел „Бентайга“ с рег. № ****, изминали 6 години, 5 месеца и 24 дни.

Видно от представените по делото писмени доказателства и неоспореното заключение на САТЕ, възстановяването на автомобила по полицата за имуществена застраховка „Каско“ било извършено в доверен сервиз на застрахователя „Тандер Корпорация“ гр. София, като ищецът заплатил на отремонтиралия МПС сервиз сумата, 4 по издадената от последния фактура на обща стойност 24 699.48 лева.

От представеното по делото писмено доказателство опис-заключение от 28.07.2023г., неоспорено от страните, се установяват следните увредени в резултат от процесното ПТП детайли: облицовка задна броня – подмяна и боя, лайсна задна броня – среда хром за подмяна, накрайник ауспух ляв – подмяна, накрайник ауспух ляв – подмяна, накрайник ауспух десен – подмяна, спойлер задна броня – увреден с лека деформация, боядисване с черен мат/структура или полиране, водач ср. в броня задна – подмяна.

Съгласно неоспореното заключение на САТЕ, стойността за възстановяване, определена по средни пазарни цени, съгласно описа на уврежданията, възлиза в размер на 23 697.55 лева. В рамките на същата обща стойност вещото лице съобразило пазарната стойност на необходимите за ремонта нови части – 19 122.26 лева, 17.3 чч труд по 25 лева на чч на обща стойност 432.50 лева, боя металик – 96 лева, материали и консумативи – 67.20 лева, камера – 30 лева и 20% ДДС. При разпита си по чл. 200 ГПК вещото лице пояснява, че ищецът изплатил застрахователно обезщетение от 24 699.48 лева, което било такова, равняващо се на среднопазарната стойност. В заключението вещото лице съобразило цените на новите части с приложената от сервиза спрямо ищеца отстъпка, която сервизите правели предимно на застрахователите. Експертът не включил цената на доставката на предната броня, която била 140-160 евро или малко повече. Никоя от страните не е оспорила заключението на вещото лице Другански и същото правилно е кредитирано от СРС като обективно и компетентно изготвено и кореспондиращо с представените по делото писмени доказателства. Към посочената от вещото лице пазарна стойност въззивният съд намира, че следва да се прибави пропуснатата от вещо лице цена на доставката на предната броня, като приема средно 150 евро, т.е. равностойност 293.37 лева. При това положение необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта възлиза на 23 990.85 лева, като безспорно между страните преди процеса ответникът заплатил на ищеца 8 509.85 лева. Непогасеният остатък възлиза на 15 481.07 лева, като ищецът има право и на ликвидационните разноски от 15 лева. Предявеният от ищеца частичен иск е в помалък размер – 15 202.70 лева, предвид на което същият е изцяло основателен и следва да бъде уважен.