Решение № 11298 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11298 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110110112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „...“ АД срещу И. Р. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 874,79 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 1/11.03.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 13.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1245,60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.11.2023 г. до 13.12.2024 г., както и сумата от 330,37 лв. – законна лихва за забава, начислена върху изискуемите месечни вноски за главница в периода от 11.11.2023 г. до 13.12.2024 г.

Ищецът твърди, че на 11.03.2020 г. сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1, по силата на който предоставил на последния в заем сумата от 30 000 лв., която следвало да бъде върната в срок до 10.03.2030 г., чрез изплащането на 20 на брой погасителни вноски. С Анекс № 1/10.02.2023 г. към договора бил променен срокът на действието му, а именно до 11.02.2028 г., както и условията за погасяване на кредита. Съгласно новия 1 погасителен план, остатъчната стойност от главницата в размер на 23 650,23 лв., ведно с дължимата възнаградителна лихва, следвало да бъде погасена чрез изплащането на 60 на брой месечни погасителни вноски, всяка в размер на 459,98 лв., считано от 11.03.2023 г. до 11.02.2028 г. Ищецът твърди, че след извършено частично плащане на погасителната вноска с падеж 11.11.2023 г. ответникът преустановил плащанията си по кредита. В тази връзка, на основание чл. 9, ал. 2 от договора, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което обстоятелство длъжникът бил уведомен на 13.12.2024 г.

Сочи, че към 13.12.2024 г. непогасените задължения по кредита били в общ размер на 22 423,76 лв., формиран, както следва: 20 847,79 лв. – главница;

1245,60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 11.11.2023 г. до 13.12.2024 г.; 330,37 лв. – лихва за просрочие/наказателна надбавка по смисъла на т. 9.1. от договора, начислена върху всяка просрочена месечна вноска за главница за периода от 11.11.2023 г. до 13.12.2024 г. С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника за заплащането на изискуемите вземания по процесния договор, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2024 г. до окончателното погасяване на дълга.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. П., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Излага съображения относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Счита, че липсва яснота относно начина на формиране на ГПР по кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

С протоколно определение от 09.03.2026г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за заплащане на лихва за забава, като същият се счита предявен за сумата от 377,16 лева за периода 11.11.2023г. - 13–12.2024г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Сключен е между „...“ АД като заемодател и И. Р. К. като заемател договор за кредит № 1 от 11.03.2020г., по силата на който ищецът предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 30 000 лв., която той се 2 задължил да върне на 20 вноски в срок до 10.03.2030г. Уговорен е фиксиран ГЛП в размер на 5% в чл.8 от договора. В чл.9 е уговорено начисляване на законна лихва за забава при неизпълнение на задълженията в уговорените срокове. Годишният процент на разходите е в размер на 5 %. Установява се, че заемната сума е усвоена, доколкото по делото е прилжено извлечение от банкова сметка на ищцвото дружество, от което е видно, че на 11.03.2020г. е наредило сумата от 30000 лева по сметка на И. Р. Фаик.

Установява се от представено по делото искане за предоговаряне от 07.02.2023г., че ответникът е отправил до ищеца предложение за промяна в условията за изпълнение на задълженията му по договора във връзка с което е подписан анекс №1/10.02.2023г., с който е уговорен нов краен срок по договора – 11.02.2028г., като е посочен нов ГЛП в размер н 6,25 % и ГПР – 6,43 %, а между страните е подписан нов погасителен план по кредита.

Видно от представено уведомление и протокол за връчване на книжа от 13.12.2024г., съставен от ЧСИ .., рег. №840, район на действие СГС, че ищцовото дружество е обявило предсрочната изискуемост на вземанията по договора на ответника.

По делото и изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно дадено и кредитира изцяло. Вещото лице след проверка в счетоводството на ищеца е установило, че по договор за кредит № 1 от 11.03.2020г е била усвоена сума в размер на 30 000. Вещото лице е установило, че след сключване на договора за кредит и до подписване на анекс № 1/10.02.2023г. ответникът е заплатил по договора сумата от 6349,80 лева, а след подписването на анекса е заплатил още сума в размер на 3847,11 лева, като дължими по договора останали сумите: 20 847,79 лева – главница, от която 5 026,85 лева падежирала главница по месечни вноски и 15 820,94 лева – предсрочно изискуема главница, както и възнаградителна лихва по падежирали вноски с падежи 11.11.2023г. – 11.12.2023г. в размер на 1245,60 лева. Вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата за забава върху всяка просрочена вноска за периода 11.10.2023г. – 13.12.2024г. е в размер на 377,16 лева.

Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.

При така установените факти от значение за спора съдът приема от 3

ПРАВНА СТРАНА следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаване на исковите претенции в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен с ответника, при посочените в исковата молба параметри, по силата на който е предоставил в полза на ответника сумата от 30 000 лв. срещу поетото от него задължение за връщането й, ведно с дължимата възнаградителна лихва; основанията, обуславящи обявяването на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, за което обстоятелство длъжникът е уведомен; размера на изискуемите вземания по договора; изпадането на ответника в забава за плащане на вноските с настъпил падеж, както и размера на начислената мораторна лихва.

Установява се от събраните по делото доказателства, че сумата по договор за кредит е усвоена от кредитополучателя, падежът на отделните задължения до обявяване на предсрочната изискуемост с оглед представените погасителни планове към договор за заем от 11.03.2020г. и анекс към него от 10.02.2023г. Съдът приема, че уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията е редовно, като следва да се има предвид, че съобразно константната и непротиворечива практика на съдилищата връчване на уведомлението заедно с исковата молба на ответника води се счита редовно и следва да бъде съобразено от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК.

По отношение на сключения договор за заем е приложим закона за потребителския кредит, доколкото съдът приема, че същият представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС /решение № 23/07.07.2016 г. 5 по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о. и др./ се приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т.

4

3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Процесният договорът за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, срокът за погасяване на кредита, начинът на изплащане на кредита, право да се откаже от договора. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя, като е удостоверено и получаването на преддоговорна информация. Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице основания за недействителност на договора за заем, нито нарушение на която и да е разпоредба, визирана в чл. 11 ЗПК, водеща до недействителност на процесния договор, поради което и същият е валидно сключен.

По вземането за възнаградителна лихва по договора съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави. Това е така, тъй като размерът на уговореният ГЛП с първоначалния договор е 5%, а с подписания на 10.02.2023г. този процент със съгласие на страните е увеличен на 6,25 %, е съответен на насрещната престация на кредитора и на риска, който поема същият, която в случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В договора са посочени всички разходи по същия, като друг разход освен възнаградителната лихва не е предвиден в договора и не е включен в погасителните вноски.

Не се установява кредитополучателят да е избрал да сключи застраховка и премия за такава не е посочена в погасителния план, нито е установено от вещото лице погасяване на суми за такава с извършените от ответника плащания.

С оглед изложеното и при съобразяване на конкретно наведените оплаквания в отговора на исковата молба за налични пороци в договора за кредит, както и след осъществена служебна проверка, съдът намира, че договорът за кредит не нарушава императивните изисквания на ЗПК и не се 5 явява недействителен по чл. 22 ЗПК.

В тежест на ответника бе да докаже заплащане на задълженията по договора, като вещото лице след съобразяване на извършените от него плащания е изчислило дължимата главница, възнаградителна лихва и законна лихва за забава върху просрочените вноски за главница, чиито падеж е настъпил преди обявяването на вземанията по кредита за предсрочно изискуеми. Изчислените от вещото лице суми съответстват на исковата претенция, поради която същата се явява изцяло основателна.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, за реалното заплащане на които същият е представил доказателства – 5 715,12 лева/2992,10 евро.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, .. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на „...“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.

София, .. сумата от 20 874,79 лв./2922,10 евро, представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1/11.03.2020 г. и Анекс №1/10.02.2023г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1245,60 лв./636,87 евро – възнаградителна лихва за периода от 11.11.2023 г. до 13.12.2024 г., както и сумата от 337,16 лв./172,39 евро – законна лихва за забава, начислена върху изискуемите месечни вноски за главница в периода от 11.11.2023 г. до 13.12.2024 г.