Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1344 от 10.11.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 1146/2022
Вид
Решение № 1344
Подписан
10.11.2022
Състав
Атанас Кеманов, Снежана Бакалова, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 142 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 108 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000501146 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на М. Б. В., подадена чрез адв. А. Д. срещу Решение № 261550/30.11.2020г. по гр.д.№ 5969/19 по описа на СГС, в частта с която е осъдена да заплати на ищците по иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата 27 367,98 евро, като обезщетение за ползване на собствения на ищците имот за периода от 01.05.2014г. до 01.11.2017г., както и сумата 4 173,67 евро, представляваща законна лихва за забава за периода от м. май 2014г. до 01.11.2017г.

В частта, в която искът е отхвърлен до пълния му размер, решението е влязло в сила.

В жалбата си твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а така също е и необосновано. Твърди, че при изготвяне на доклада по чл. 146 от ГПК, първоинстанционият съд е допуснал нарушения, като не определил сам правната квалификация на иска, а посочил тази определена от ищеца; не е докладвал две правоизключващи възражения на ответницата. Твърди, че за с.з. на 13.11.2020г. пълномощника 1 на ищцата е представила болничен лист, с който установява, че не може да се яви в с.з. и ищцата също е била болна за това заседание, но съдът въпреки всичко е дал ход на делото в нейно отсъствие. Счита, че това съставлява нарушаване на правото на защита, като не е била изслушана, а също така е бил даден срок за писмени бележки само на другата страна. Твърди, че в обжалваното решение не са споменати и обсъдени нейните възражения и не са изложени мотиви по отношение на същите. Счита, че в обжалваното решение не е направен анализ на събраните доказателства и особено на писмените доказателства, представени от ответницата. В решението не били обсъдени и направените от нея възражения.

Твърди, че решението е постановено и при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не е разрешен основния въпрос: налице ли е обогатяване от страна на ответницата от процесния имот, респ. обедняване на ищците и до какъв размер. С оглед естеството на вещта, обогатяването от страна на ответницата можело да се реализира единствено чрез получени приходи от отдаване на имота под наем. За посоченият период единствения доход, който ответницата била получавала от процесния имот е на основание наемен договор с Д. Д. С. с наемна цена 320лева месечно. в сила от 01.

07.2014г. с действие до 30.04.2017г. В резултат от завеждането от страна на ищците на гр.д. № 12835/2010г. в СГС с правно основание чл. 108 от ЗС, с изтичане срока на посочения по-горе наемен договор, ответницата е преустановила всякакви действия за отдаване на имота под наем. Счита, че единствено получената от нея сума по този договор, след приспадане на дължимия данък, в размер на 9 018лв. представлява сума, с която тя се е обогатила и подлежи на присъждане. Твърди, че с решението не е съобразена т. 4 от ППВС №1/79. И дадените с него задължителни указания на съдилищата, че на връщане подлежи по-малката сума между обогатяването и обедняването. Твърди, че първоинстационният съд е приел за дължима произволно избрана сума като размер и период, с което е нарушил материалния закон.

Моли да бъде отменено обжалваното решение, като делото бъде върнато на СГС за постановяване на ново решение или да бъде постановено ново решение от въззивната инстанция, с което бъде отхвърлен предявения иск в обжалваната част, като неоснователен и недоказан.

2

Въззиваемите Р. Д. Я. и М. Д. Д. – П., чрез пълномощника си адв. П., са депозирали в срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна. По отношение на допуснатите процесуални нарушения, счита, че такива не са налице, тъй като самата ищцата не е направила възражения по доклада по чл. 146 от ГПК, когато е била запозната с него и че ход на делото в последното с.з. е даден при спазване на разпоредбата на чл. 142 ал.2 от ГПК.

Счита, че материалния закон е приложен правилно от първоинстанционния съд , като посочва съдебна практика. Твърди, че размерът на обедняването на ищците е правилно определен, като размера на средния месече наем, който те биха получили, ако не са били лишени от ползването на имота и че периода не е произволен, а определен от датата на нотариалната покана и датата на принудителния въвод на ищците в имота.

Моли да бъде отхвърлена изцяло жалбата и потвърдено решението в обжалваната част, като претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

В откритото с.з. жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител. Пълномощникът на въззивницата не се противопоставя да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие.

Въззиваемите, чрез представителя си по пълномощие адв. П. поддържат отговора и молят да бъде потвърдено решението в обжалваната част.

Претендира разноски по представен списък с отговора на жалбата.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че обжалваното решение е отчасти недопустимо. Със същото е присъдена законната лихва за забава върху сумата 4 173,64 евро, представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на парично задължение за главницата за периода от м. май 2014г. до 01.11.2017г. в размер на мораторната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 03.05.2015г. до окончателното й изплащане. На първо място такова искане за присъждане на законната лихва за забава върху обезщетението по чл. 86 от ЗЗД не е заявено с исковата молба, поради което се явява присъдено свръхпетитум т.е. по непредявено искане и следва решението в тази му част да бъде обезсилено.

Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно установено въз основа на събраните доказателства:

3

Ищците Р. Д. Я. и М. Д. Д. – П. са собственици въз основа на саморъчно завещание от 05.10.2004г., оставено от П. Д. К. на недвижим имот апартамент, находящ се в жилищната сграда в гр. ***, бул. „***“ (сегашен бул. „***“) № ***, на ет. ***, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, с разгъната застроена площ 114 кв. метра, подробно описан в Нотариален акт № 187, т. XIII, от 1960г. на I Нотариус при Софийския районен съд.

Ответницата М. В. също с е легитимирала, като собственик на същия имот, въз основа на саморъчно завещание от 02.07.2007г. С решение от 22.07.2014 г. по гр.д.№ № 12835 от 2010г. на СГС-1-4 ГО по чл. 108 ЗС срещу настоящата ответница съдът е признал спрямо нея, че ищците Р. Д. Я. и М. Д.

Д. – П. са собственици на процесния недвижим имот и ответницата била осъдена да им върне владението на имота. Завещанието на което основава правата си ответницата е прогласено за нищожно със същото решение.

Решението е потвърдено от САС- 10 състав с решение по гр. дело № 2048 от 2015г. и Определение на ВКС № 435 от 14.07.2017г. по гр. дело № 3032/2016г. Решението на СГС е влязло в сила на 14.07.2017г.

За периода от месец март 2008г. до предаването му с протокол за въвод във владение от 01.11.2017г. процесният имот се е владеел и ползвал от ответницата. Същата, изслушана по реда на чл. 176 от ГПК е признала, че е ползвала имота за периода лично и чрез наематели адвокати за определен период от време. Представила е доказателства за сключен между нея и Д. Д.

С. договор за наем на процесния имот за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2017г. с наемна цена 320лв. месечно. Представени са доказателства за платени суми по договора за наем в размер на общо 10 020лв. от наемателя, видно извлечението от банковата сметка на ответницата.

Видно от нотариална покана акт 159 том II peг. 3547 от 04.05.2012г. на нотариус с peг. № 053 на НК, връчена на ответницата лично на 15.05.2012г., ответницата е била поканена от ищците да им заплаща обезщетение за ползването на процесния имот в размер на 350 евро месечно до освобождаването на имота.

От приетото заключение на съдебно-оценителната експертиза, неоспорено от страните, се установява, че средната пазарна наемна цена за процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.10.2017г. е общо в размер на 4

27 367.98 евро, с левова равностойност 53 527,12лв. Вещото лице дава заключение, че общият размер на мораторната лихва за забава върху главниците на пазарните месечни наемни цени за процесния апартамент, изчислена за периода от 01.11.2017г. до 03.05.2019г е в размер на 8 183.49лв или 4 173.93 евро.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Б. Я., от които е видно, че имота е бил ползван от ответницата, която го е давала под наем на адвокати. Той посетил заедно със съпругата си ищцата Р. Я. имота, но не имота бил заключен. Домоуправителят им дал сведение, че имота се ползва под наем от адвокати и го е отдавала ответницата. Когато влезли във владение на имота той бил празен. Данъците за имота не били плащани няколко години назад и те ги платили.

По навадените възражения за допуснати процесуални нарушения при постановяване на решението, настоящата инстанция приема, че такива липсват. В доклада по чл. 146 от ГПК съдът е посочил правна квалификация на иска по чл. 59 ал.1 от ЗЗД и е разгледал и е решил делото по иск с посоченото правно основание. Искът е бил правилно квалифициран съобразно твърденията и исканията на ищците. Ответникът, в случай че не е бил съгласен с посочената правна квалификация на спорното право, да изложи възраженията си при приемането на доклада, но той не е стори това. Не са били налице и процесуални пречки за даване ход на делото в последното открито съдебно заседание, доколкото са били представени доказателства за заболяване и невъзможност за явяване само на пълномощника на ответницата, а не и на нея самата и не е бил запълнена хипотезата на чл. 142 ал.2 от ГПК.

С оглед изложените фактически констатации следва да бъде направен извод, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 59 от ЗЗД, като за уважаване на иска с посоченото правно основание е необходимо установяването на следните елементи: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обедняването и обогатяването и липса на основание за имущественото разместване.

Искът е доказан по основание. Ответницата е ползвала собствения на ищците недвижим имот за периода от 01.05.2014г. до 01.11.2017г., датата на предаването на владението на имота, като го е отдавала под наем. Ищците са 5 били лишени от ползването на недвижимия имот за същия период да го ползват лично или да го отдават под наем. В резултат на това ищците са поспуснали да получат приход от имота, равняващ се средния месечен наем за същия, който според вещото лице е общо в размер на 27 367.98 евро. Със същата сума ответницата се е обогатила за сметка на ищците. Липсва основание на което ответницата да е ползвала имота. Налице е връзка между обедняването на ищците и обогатяването на ответната страна, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването – ползването на имота от ответната страна. При това положение са налице всички елементи на фактическия състав по чл.59 ал.1 от ЗЗД и за ищцата е възникнало вземане за репариране на неоснователното обогатяване.

Размерът на обезщетението за неоснователно обогатяване, съобразно трайната практика на съдилищата се определя като средния месечен наем за конкретния имот за конкретния период. В този смисъл е ноеснователено възражението на жалбоподателката, че тя не дължи обезщетение в размер на средния месечен наем, тъй като действително е получила по-малък наем от имота в размер на 10 020лв. и това е размера на нейното обогатяване.

Възражението е неоснователно, тъй като съдебната практика (т. 1 от ППВС №1/28.05.1979 година, решение № 267/20.01.2014 година, постановено по гр. д. № 13/2013 година, решение № 252/23.01.2015 година, постановено по гр. д.

№ 2858/2014 година, решение № 91/15.04.2014 година, постановено по гр. д.