Определение № 83 от 26.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20255001000063 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .

Образувано е по частна жалба,подадена от Е. А. И.,чрез пълномощника й адв. П. К.,против определение №690 от 17.12.2024 г.,постановено по т.д.

№197/2023 г. по описа на ОС-С.З.,с което е спряно производството по делото на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

В частната жалба е изложено становището,че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,че то е необосновано и противоречащо със съдопроизводствените правила,закона и с практиката на ВКС.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са развити в същата жалба.Според частната жалбоподателка,съдът неправилно е приел,че следва да се спре производството по делото до приключване на досъдебното производство,тъй като по същото производство няма лице,привлечено като обвиняем,както и няма прокурорски акт за привличане на обвиняем,а само факта,че във връзка с процесния пътен инцидент е образувано досъдебно производство,не дава основание за спиране на търговското дело.Изложени са и аргументи,че спирането на настоящото дело до изясняване на обстоятелствата по реализиране на процесното ПТП в досъдебното производство е абсолютно необосновано и несъобразено с интересите на ищцата,както и че съдът неправилно е счел,че правилното решаване на спора по предявения иск с правно основание чл.432 от КЗ зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от причинителя на вредите.В тази връзка частната жалбоподателка счита,че независимо дали непозволеното увреждане е престъпление или не,гражданският съд би могъл правилно да реши предявения иск с посоченото правно основание,както и че механизмът на 1 непозволеното увреждане може да бъде установен с всички позволени доказателства и доказателствени средства,които се събират в гражданския процес.

И въз основа на всички изложени в частната жалба съображения е поискано да се отмени обжалваното определение и да бъдат възобновени съдопроизводствените действия по делото с оглед насрочването му в открито съдебно заседание.

Препис от частната жалба е връчен редовно на ответника в първоинстанционното производство-З** “А.И.”АД-гр.С. с ЕИК ** и от същия,чрез гл. юрисконсулт Х.И.,е подаден писмен отговор,в който е изложено становището,че частната жалба е неоснователна,а обжалвания с нея съдебен акт е законосъобразен,правилен и обоснован.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са развити в отговора.

Препис от частната жалба е редовно връчен и на третото лице-помагач “З**Д.Б.**”АД-гр.С.,с ЕИК **,като и от това дружество е депозиран писмен отговор,в който е изразено становище,че частната жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение е правилно и обосновано.Конкретни аргументи в тази насока са развити в същия отговор.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частната жалбоподателка,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна,подадена е в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна /от ищцата в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.С оглед на това частната жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна,като съображенията на апелативния съд в тази насока са следните:

По т.д.№197/2023 г. по описа на ОС-С.З. настоящата частна жалбоподателка Е. А. И. е предявила против З** “А.И.”АД с ЕИК ** осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,причинени й в резултат на получените от нея телесни увреждания при ПТП от 29.11.2022 г.,както и за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди,причинени й вследствие смъртта на фактическия й съпруг А.Г. А.,настъпила в резултат на същото ПТП.

По повод на така предявените искове ищцата е изложила твърдения,че във връзка с процесното ПТП е образувано досъдебно производство №*/* г. по описа на ОД на МВР-гр.С.З.,пр. пр. №**/**г. по описа на ОП-С.З. и че произшествието е причинено виновно от лицето К.Н.К. като водач на л.а. А** с рег.№**застрахован по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество.

От своя страна ответникът,в отговора на исковата молба,е оспорил 2 вината на соченото от ищцата лице за настъпване на процесното ПТП и е заявил евентуалното възражение за независимо съизвършителство,т.е. че вина за произшествието има и друго посочено от него лице като водач на лек автомобил,застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в “З**Д.Б.**”АД,което дружество е и конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника.

С обжалваното определение №690/17.12.2024 г.,постановено по т.д.

№197/2023 г. по описа на ОС-С.З. в проведеното на същата дата открито заседание,производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.Искане за спирането му е направено от ответника и то е уважено от съда,като е прието,че във връзка с образуваното досъдебно производство подробно ще бъдат изяснени всички обстоятелства,свързани с механизма на настъпване на ПТП,което впоследствие ще се отрази и на процесуалните действия на гражданския съд.Като аргумент за спиране на делото ОС-С.З. е посочил и констатираните от него /при извършени служебни справки/ обстоятелства,че в изготвените и приети експертизи по общо 13 броя дела,образувани пред същия съд във връзка с процесното ПТП,има известни разминавания относно механизма на настъпване на произшествието,а и свидетелските показания са също нееднозначни във връзка с едни и същи обстоятелства,които се изясняват по делото.

Настоящият съд счита за правилно обжалваното определение.Вярно е и страните не спорят,че във връзка с процесното ПТП е образувано ДП №*/* г. по описа на ОД на МВР-гр.С.З. за престъпление по чл.343,ал.1,б.”в” във вр. с чл.342,ал.1 НК,както е вярно,че към момента по досъдебното производство няма привлечено като обвиняем конкретно физическо лице.Въпреки това настоящият състав счита,че в случая производството по делото подлежи на спиране на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК,тъй като са налице трудности,посериозни от обичайните за разглеждане на гражданския спор самостоятелно преди приключване на досъдебното производство.Такъв извод следва от преценката на съда,че събраните до момента противоречиви доказателства не позволяват да бъдат установени само със способите на гражданския процес и извън наказателното производство причините за процесното ПТП,неговия механизъм и участниците в произшествието,т.е. лицето

/или лицата/,причинили произшествието,а това едни от основните спорни между страните обстоятелства.С оглед на това съдът счита,че обжалваното определение,с което е спряно производството по първоинстанционното дело на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК е правилно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №690 от 17.12.2024 г.,постановено по т.д.

№197/2023 г. По описа на ОС-С.З.,1с което производството по делото е спряно на основание чл.229,ал.1,т.5 от ГПК.

3

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4