Решение № 77 от 31.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Ботевград, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200216 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Г. Х. Д. с ЕГН********** чрез адв.В. В. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №162-А от 21.03.2023г., издадено от Началник РУ - Правец, упълномощен със заповед № 8121з-596 от 26.05.2015г. на МВР, с което за нарушение на чл.52, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност, на основание чл.45 от ЗЧОД му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лева и за нарушение на чл.52, ал.2 от Закона за частната охранителна дейност, на основание чл.45 от ЗЧОД му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание адв. В. от САК поддържа жалбата против атакуваното НП и се излагат доводи за незаконосъобра зност, като се претендира и заплащане на направените разноски.

Въззивната страна – Началника на РУ - Правец, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

1

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № 162-А от 20.12.2022 година; докладна записка – 7бр.; сведение; протокол за предупреждение; писмо от РУ-Правец; докладна записка – 7бр.; уведомително писмо – 2бр.; докладна записка; констативен протокол – 4л. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетеля М. П. В. – актосъставител, на длъжност “пол. инспектор ” РУ – Правец, се установява следната фактическа обстановка:

На 01.12.2022г. около 18.00ч. полицейски служители при РУ – Правец извършили проверка на строителен обект, находящ се между селата К., * и с.М., * , при която установили, че физическата му охрана се осъществява от „Б.С.Г.“ ЕООД с управител жалбоподателя Г. Х. Д.. При последваща проверка било установено, че на неустановена дата през 2022г между изпълнителя на строежа – „Н.С.“ ЕООД – гр.Б и „Б.С.Г.“ ЕООД бил сключен договор за охрана, като за това Д. не е уведомил в 14дневен от сключването му органа, издал лиценза и областната дирекция на МВР чрез Началника на РУ – Правец, както и че не организира и контролирал изготвянето и съхранението на документацията, определена с наредба по чл.5, ал.4. С оглед на така констатираното, св.М. В. – полицейски инспектор при РУ – Правец съставила АУАН №162/20.12.2022г . на жалбоподателя, който му бил предявен за запознаване със съдържанието и Д. го подписал без възражение. Актосъставителят квалифицирал двете описани по горе нарушения като такива по чл.52, ал.2 и ал.3 от ЗЧОД. Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено от Началник РУ Правец атакуваното наказателно постановление №162-А от 21.03.2023г като със същото * бил наказан, за вменените му две нарушение, на основание чл.45 от ЗЧОД му били наложени наказания глоба в размер на 200лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля В., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в 2 срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

При служебната проверка на НП съдът констатира, че същото е издадено при съществени процесуални нарушения – посочените и за двете нарушения законови норми, въз основа, на които са определени и наложени наказанията са грешни. В атакуваното НП и за двете нарушения е отразена като санкционна норма тази на чл.45 от ЗЧОД. В случая посочената като санкционна разпоредба не предвижда в диспозицията си санкция.

Санкционните разпоредби по ЗЧОД са поместени в гл.7 от този закон, но нито една от тях не е посочена от наказващия орган в постановлението. Тази липса на конкретизация на определена санкционна норма не дава възможност и на съда да провери дали издателят постановлението правилно е съотнесъл конкретна санкционна норма към установеното нарушение и правилно ли е съобразил размера на конкретното наказание. Посочването на правилната санкционна норма е решаващо, както за организиране защитата на наказания, така и за осъществявания от съда контрол при обжалване на НП. Противното би означавало, че посочване на административно- наказателна разпоредба изобщо не е необходимо, нещо което не почива на закона. Непосочването на санкционна норма или посочването на различна или грешна такава е съществено нарушение на закона и на принципа на законоустановеност на административното нарушение и на наказанието. В този смисъл е и постановеното решение №238 от 15.03.2016г. по адм. д. №104/16г. на АССО.

Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество е безпредметно.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63 д, ал.1 от ЗАНН на Г. Х.

Д. се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото.

Писмено от въззивната страна е направено възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение.

Съдът счита претенцията за основателна и доказана. По делото е представен договор, от който е видно, че жалбоподателят е заплатил 3 адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00 лв. в полза на адв.В. от САК.

В случая, платеното от Г. Х. Д. с адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на Г. Х. Д. разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 216/2023г. пред Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №162-А от

21.03.2023г., издадено от Началник РУ - Правец против Г. Х. Д. с ЕГН**********, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на Г. Х. Д. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 216/2023г. пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 4