Решение № 93 от 23.11.2023, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Омуртаг, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоня П. Георгиева при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от Тоня П. Георгиева Административно наказателно дело № 20233510200124 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по жалба от Н. С. П., ЕГН **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против Наказателно постановление № 22-1292002463/13.10.2022 г., издадено от Началник група в ОДМВР – Търговище, сектор Пътна полиция Търговище, упълномощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за това, че на 11.11.2021 г. в 15:33 ч. в с. Моравица на ул. „Гьоша Миленов“ като водач на лек автомобил Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4МАТИК, рег. № ***, при обстоятелства: обл. Търгивище, общ. Антоново, с. Моравица, ул. „Гьоша Миленов“ до № 1 с посока към гр. Варна, управлява собствения си л.а.

МЕРЦЕДЕС ГЛЦ 250 с рег. № ***с превишена скорост. При максимално допустима скорост за населено място /обозначено с пътен знак Д-11/ от 50 км/ч. П. се движи с 87 км/ч. Скоростта е засечена, фиксирана с ATSS CAM S1 с фабр. № 11743с4 и изготвен снимков материал № 11743с4/0323530. Отчетен толеранс на измерената скорост от -3 км/ч. и същата е установена на 84 км/ч.

- наказуема скорост. Нарушението е извършено в условията на системност – в едногодишен срок от влизане в сила на ел. фиш серия К № 3666946, влязъл в сила на 22.10.2021 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 2, т. 6 от 1

ЗДвП и ел. фиш серия К № 4159064, влязъл в сила на 22.10.2021 г., с който е наложено наказание по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл.

188 от ЗДВП от собственика на МПС. Посочено е в НП, че е водач, системно превишаващ разрешената максимална скорост за населено място от 31 до 40 км/ч., с което виновно е нарушила чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Считайки наказателното постановление за незаконосъобразно, жалбоподателят Н. С. П. моли същото да бъде отменено. Счита издаденото НП за неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процеусални нарушения. Оспорва фактическата обстановка, отразена в НП, като моли съдът да отмени изцяло процесното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпила е пледоария от адв. Ж. Г., пълномощник на жалбоподателя, с която оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че по делото липсват описаните в НП ел.фишове, на които се базира налагането на санкция за системност, както и снимка на самото техническо средство. Моли НП да бъде отменено изцяло, като в условията на евентуалност моли същото да бъде изменено чрез намаляне на наказанието „глоба“ и отмяна на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“.

Ответната по жалбата страна – административнонаказващият орган Началник група в ОДМВР – Търговище, с-р Пътна полиция – Търговище, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото.

Представя становище по административнонаказателната преписка, с което счита жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, за което излага подробни съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна Районна прокуратура – Търговище, ТО Омуртаг, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище.

Въз основа на събраните по делото относими доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 07.09.2022 г. е съставен Акт серия АД № 059289 за установяване на административно нарушение от Д. А. Й. на длъжност младши автоконтрольор при с-р Пътна полиция ОДМВР – Търговище, в присъствието на свидетелите по акта Д. С. Атансова и И. Светозалова В., против Н. С. П., ЕГН **********, с фактическа обстановка – идентична с описаната в НП. Посочено е в АУАН, че същият е съставен в условията на чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН и след попълнена декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика на МПС. Посочено е в АУАН, че с извършеното лицето виновно е нарушило чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като доказателства са иззети СУМПС № 282597976 и КТ № 5263003.

Записано е в акта, че лицето, срещу което е съставен, няма възражения и не желае наказателното постановление да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персонализиран профил, регистриран в информационната 2 система за сигурно електронно връчване. Нарушителят е подписал акта и е изписал датата на подписването му – 20.09.2022 г.

Въз основа на АУАН серия АД № 059289/07.09.2022 г. Началник група в ОДМВР - Търговище, сектор ПП - Търговище издал Наказателно постановление № 22-1292-002463/13.10.2022 г., с което за нарушение на чл.

21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „глоба“ в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С електронен фиш серия К № 3666946 на ОДМВР – Велико Търново, влязъл в сила на 22.10.2021 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 700 лв. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 ЗДвП.

С електронен фиш серия К № 4159064 на ОДМВР – Варна, влязъл в сила на 22.10.2021 г., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 600 лв. за извършено от него нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Справката за нарушител/водач установява издадените на жалбоподателя актове (4 бр. актове, 4 бр. наказателни постановления и 21 бр. ел. фиша) за нарушения по ЗДвП.

Видно от справката за собственост на л. 14 от делото, лек автомобил Мерцедес ГЛЦ 250 Д 4МАТИК, рег. № ***е собственост на Н. С. П..

За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са допуснати и разпитани като свидетели Д. А. Й. (актосъставител) и Д. С. А.и И. С.В. (свидетели по акта). Показанията на свидетеля Д. А. Й. се припокриват с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Според показанията на св. А. актът е съставен в отсъствие на нарушителя след попълнена декларация от него за превишена скорост в условията на системност, установена от справка за нарушител. Свидетелят В. заявява, че е свидетел при съставяне на акта, но вече не си спомня почти нищо, като по спомени се касае за нарушение на скорост в условията на системност, а актът е съставен в отсъствие на водача.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като последователни, обективни, еднопосочни и непротиворечиви.

Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира 3 същата за неоснователна поради следните съображения:

Съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя при спазване на изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, пр. 2 от ЗАНН, на чл. 43, ал. 1 и ал.

5 от ЗАНН. Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Съдът намира, че нарушението е ясно описано и правилно квалифицирано в НП и правото на защита на наказаното лице не е нарушено.

Разпоредбата на посочената за нарушена норма на чл. 21, ал. 1 ЗДвП регламентира, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в населено място. Съгласно цитираните в АУАН и в НП разпоредби на чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП, въз основа на които на жалбоподателя е наложено административно наказание, когато при условията на системност водач превиши разрешената максимална скорост с от 31 до 40 km/h, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с от 31 до 40 km/h чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда за водача глоба в абсолютно определен размер от 400 лв. Разпоредбата на чл. 182, ал. 5 ЗДвП от своя страна предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 4 е системно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява МПС за срок от шест месеца.

Съгласно § 6, т. 62 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. Цитираната разпоредба е ясна и не дава повод за противоречиво тълкуване на това кога едно нарушение е извършено в условията на 4 системност, а именно – датата на извършване на следващото нарушение, а не датата на издаване на НП или ЕФ, с което нарушителят се санкционира за това Д.ие.

В настоящия случай от приложените два броя справки от АИС „АНД“ се установява, че електронен фиш серия К № 3666946 на ОДМВР – Велико Търново, с който на жалбоподателя е наложено наказание за същото по вид нарушение, е влязъл в сила на 22.10.2021 г. и електронен фиш серия К № 4159064 на ОДМВР – Варна, с който на жалбоподателя отново е наложено наказание за същото по вид нарушение, е влязъл в сила на 22.10.2021 г.

Нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя с посочените електронни фишове, са същите по вид като процесното, доколкото и в трите случая се касае за превишение на максимално допустимата скорост на движение в населено място. Нарушението, за което е издадено процесното НП, е извършено на 11.11.2021 г., т.е. в рамките на едногодишния срок от влизането в сила на първия електронния фиш, който едногодишен срок изтича на 22.10.2022 г. Следователно правилно и законосъобразно извършеното от жалбоподателя нарушение на 11.11.2021 г. е квалифицирано като системно.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесното НП, изложени в представената по делото пледоария, че по делото липсват описаните в НП електронни фишове, на които се базира налагането на санкцията за системност. Подобно твърдение не отговаря на действителността, т.к. цитираните електронни фишове се намират в кориците на делото, съответно на л. 15 и л. 17 от същото, като към всеки от фишовете е приложена и справка от АИС „АНД“. По същите съображения не може да бъде прието изложеното от пълномощника на жалбоподателя, че по делото липсва снимка на самото техническо средство, т.к. същата се намира на л. 46 от делото.